Джон Конъли
Време на мъчения (60)

60

Оберон имаше по-малко от час да се приготви за началото на акцията и да се погрижи определени зони от територията да останат извън вниманието. Определено не желаеше някой да оглежда бункера и околностите му, което означаваше, че още с наближаването си до Квадрата влезлите от север трябваше да бъдат насочени на изток или на запад. Така или иначе всичко беше игра: дори Хенкел да подозираше, че Отрезът е замесен в изчезването на Пери Лътър, със сигурност знаеше, че няма да сглупят толкова, че да го изхвърлят на собствена територия.

Следващата му стъпка беше отклонение от основната задача, но въпреки това беше важна, ако ще и само за да защити авторитета си и да намери отдушник на гнева си. Отправи се към къщата на Касандър. Мариус вече беше тръгнал да търси резервни части за генератора, или поне така беше казал баща му. Лусиъс беше в задния двор и проверяваше оранжериите, в които щяха да отглеждат зеленчуци през зимата. Баща му засипваше земята в другия край на градината с мъхове, дървесни кори и накъсани вестници, за да покрие растенията и да избегне ерозията. Намираха си работа, вместо да дойдат и да разберат защо Хенкел е дошъл на крак в Отреза. Нарочно се дистанцираха от водача си.

Когато Оберон се приближи, Лусиъс го чу тъкмо навреме, за да се обърне и брадичката му да поеме удара на юмрука му. Просна се на земята и усети вкус на кръв, но съумя да опази езика си.

— Какво си направил? — изкрещя Оберон.

Рижавият се опита да се изправи, но Оберон продължи да го рита в бедрата, задника, гърба, докато Лусиъс се отказа да бяга и просто се сви на кълбо, за да предпази лицето и слабините си. Междувременно Касандър се нахвърли с всичка сила върху Оберон и двамата паднаха в калта до Лусиъс.

Пръв успя да се изправи Оберон, но Касандър и синът му бързо застанаха насреща му. Оберон със задоволство видя кръвта, която се стичаше от устата на Лусиъс, както и отока на окото му, където бе попаднал един от ритниците.

— Какво си направил с Пери Лътър? — попита Оберон.

Лусиъс изтри кръвта, доколкото можа. Въпреки изричното предупреждение към Бенедикт да си мълчи, самият той се разприказва, преди мозъкът му да се е прояснил. Мразеше Оберон, защото го плашеше.

— Той ни видя.

— Кога?

— Когато заравяхме Килиан и Хъф.

— Откъде знаеш?

— Мернах го, че ни гледа от гората. Беше само за няколко секунди, после изчезна, но съм сигурен, че беше той. Трябваше да ти кажа по-рано, но…

— Продължавай.

— Уплаших се.

Повръщаше му се от унижението заради това признание.

— И?

Лусиъс погледна към баща си, който кимна веднъж.

— Погрижихме се за него.

— Погрижихте се?

— Стана бързо. Не е страдал. Не искахме. Винаги съм харесвал Пери.

Оберон се обърна към Касандър.

— Ти си знаел за това? Знаел си и нищо не си ми казал?

Касандър не отмести поглед. Те ме предизвикват открито, помисли си Оберон. Така се започва.

— Щяхме да ти кажем. Аз щях да ти кажа.

— Кога?

Касандър сви рамене. Днес, утре, другата седмица — нямаше значение. Работата беше свършена.

— Хенкел идва — съобщи им Оберон. — Води хора, които да претърсят Отреза.

Касандър изглеждаше поразен. Лусиъс спря да попива кръвта от устата си.

— Трябва да го спрем — каза Касандър.

— Ти май не разбираш. Синът ти ги доведе тук със своите действия. Няма да попреча на Хенкел да влезе. Лично му разреших.

— Позволил си му да влезе в Отреза?

— Ако не го бях направил, щеше да поиска съдебна заповед и щеше да я получи. Това щеше да ни докара повече неприятности, а вече си имаме достатъчно заради Килиан и Хъф. Половината окръг търси Пери Лътър. Ако застанем на пътя им, ще се обърнат срещу нас. Няма причина да възпрепятстваме издирването, освен ако не крием нещо.

Оберон неохотно погледна към Лусиъс.

— Къде го скри?

— Отвъд границата на окръга. Заровихме го дълбоко и натрупахме тухли отгоре. Никой няма да го намери.

— Вие?

— Аз и Бенедикт.

Оберон сви юмруци. Искаше му се да каже още нещо, да смели Лусиъс от бой — и баща му заедно с него. Вместо това каза само:

— Когато всичко това приключи, ще отговаряте за смъртта на Пери Лътър. Дотогава отиваш на западния път и чакаш хората на шерифа. Гледай никой да не се отклонява от пътя и се опитай да ги забавиш, колкото можеш. Касандър, ти организирай водачи за другите групи, а после вземи четирима мъже, с които да следите района около бункера. Ако някой се доближи, отклонете го. Не искам никой да припари толкова близо, че да го види, ясен ли съм?

— Да. Ами ти?

— Щом приключа, ще се присъединя към Хенкел.

— Няма ли…?

— Какво?

— Няма ли да ги убиеш? — попита Касандър.

Всички знаеха за какво говори. Нямаше нужда да го изрича на глас.

— Прекалено ценни са, за да ги убия. Жена ми ще се погрижи да си мълчат. Но синът ти току-що пропиля петдесет процента от дела на семейството ви. Молете се тези растения да оцелеят през зимата, че иначе ще просите храна.

Касандър не понечи да спори. Двамата със сина му проследиха с поглед Оберон, докато се отдалечаваше. Времето му изтичаше, това на Касандър наближаваше.

— Петдесет процента! — възмути се Лусиъс. — Не можем да го допуснем. Изработихме си целия дял. Аз го изработих в Мейн.

— Знам. Не се притеснявай. Няма да стане.

— Мисли си, че сам съм решил да убия Пери.

— Засега. Нали не си казал нищо на Бенедикт, което да го наведе на друга мисъл?

— Нито дума. Все още ли мислиш, че постъпихме правилно?

— Да.

Оберон почти беше стигнал до къщата си. Гърбът му все още беше невъзможно широк, но ходеше леко прегърбен. Остаряваше.

— Ако кажеш, ще го убия — рече Лусиъс.

Баща му го хвана за врата.

— Ще видим. Сега се приготви да посрещнеш хората.

Мълвата, че в Отреза ще нахлуят външни лица, бързо плъзна из територията, но всички разбраха какво се очаква от тях. Мъже, жени и деца — достатъчно големи, за да разберат значимостта на случващото се, плъзнаха из гората, за да следят претърсващите екипи.

Оберон отиде при Шера. Беше му нужна за това, което предстоеше: тя умееше да успокоява. Шера прати Тамара да повика Хана, жената на Брам, за да й помогне. Когато Хана пристигна, двете жени бързо отидоха в бараката, където държаха кучките. Шера отвори външната врата, зад която имаше друга врата с прозорец от дебела, бронирана пластмаса.

От другата страна с няма враждебност я гледаха две бременни жени.