Джон Конъли
Време на мъчения (20)

20

Бърнел отпи глътка бира в „Мечката“.

— Случвало ли ви се е да изпаднете в такова положение? — попита той Паркър. — Оставен на милостта на човек без милост?

Той се усмихна на собствената си формулировка и Паркър за кратко зърна някогашното му аз, което може би още се криеше дълбоко в Бърнел: умен, но не прекалено, самоуверен и образован, но не арогантен. Можеше ли същият човек да съхранява детска порнография във физическа и електронна форма, и то без да вземе никакви предпазни мерки?

Това тепърва щеше да се разбере.

— На всички ни се е случвало — отвърна той. Точно тогава Луис се присъедини към тях. — Е, поне на повечето — добави той, като погледна партньора си и преосмисли отговора си с оглед на присъствието му.

— И сте оцелели.

Бърнел местеше поглед от Паркър към Ейнджъл и обратно.

— Фактът, че в момента имате публика, която ви слуша, говори достатъчно красноречиво — обади се Ейнджъл с тон, който показваше, че отношението му към Бърнел е омекнало в хода на разказа му.

— А другият?

— Случвало се е неведнъж — каза Паркър.

— Другите, тогава?

Настъпи мълчание, което Луис наруши.

— Те не се измъкнаха толкова благополучно.

— Не е ли това общото помежду ни? — каза Паркър на Бърнел.

— Да. Май е така.

И той се върна към историята си.