Джон Конъли
Време на мъчения (63)

63

Даниъл Старчър, адвокат, работеше в малка кантора в красивото историческо градче Луисбърг. Вписваше се чудесно сред галериите и винарните, антикварните магазинчета и агенциите за недвижими имоти, стъпил с единия крак в стария, а с другия — в новия свят, като гигантски правен колос, съчетал южняшките маниери със съвременния разум. От прозореца на офиса му се виждаше старото каменно гробище на презвитерианската църква и беемвето, което шофираше в момента. Стените на кантората му бяха накичени с внимателно подбрани произведения на изкуството, предимно от южняшки художници. Практиката му беше специализирана в гражданското право и много рядко поемаше наказателни дела. Местните казваха, че Даниъл Старчър не обича да си цапа ръцете и предпочита клиенти, които дори да нарушават закона, го правят с риза с бяла якичка.

Старчър беше един от адвокатите на Отреза, избран колкото заради малката вероятност някой да заподозре връзка помежду им, толкова и заради способностите и дискретността му. В редките случаи, когато жители на Отреза се озовяха в затруднения от криминален характер, Старчър прехвърляше делото на някои от послушните си колеги в околните градове, всички от които обучени под неговата егида и заразени от меката му, но силна поквара. Пълен социопат, Старчър представляваше истинска морална бездна. Хората в Луисбърг го смятаха за гей, но на практика той просто не изпитваше сексуално влечение. Обаче много обичаше парите. В неговите очи онези, които твърдяха, че богатството не те прави щастлив, просто не бяха достигнали подходящо ниво на финансово благоденствие.

Старчър уреждаше частните осиновявания от името на Отреза. Много го биваше за тази работа. При нужда можеше да намери „майка“, която да свидетелства, че детето е нейно и дори да изпълни драматична сцена на страдание, задето се отказва от детето си, придружено от облекчение, че сега то ще има по-добър живот, отколкото тя може да му даде. Подобни театри рядко се бяха налагали в дългогодишните му взаимоотношения с Отреза. Осиновителите обикновено бяха доволни просто да получат здраво бяло дете с колкото се може по-малко правни усложнения. Повечето осъзнаваха, че е най-добре процесът да не предизвиква излишно внимание. Купуваха си бебе и плащаха хонорар, който покриваше бързото осигуряване на всички нужни документи. След като детето бъдеше доставено на бъдещите родители, Старчър не очакваше повече да чуе за тях и досега не го бяха разочаровали в това отношение.

Беше избрал три възможни двойки за двете деца, обещани от Отреза, и след кратко наддаване списъкът бе освободен от излишния трети. За щастие или нещастие, в зависимост от гледната точка на евентуалния родител, през последните дни се бе появил нов кандидат-купувач или по-точно, консорциум от купувачи. Представиха се като стандартна двойка на средна възраст, желаеща да осинови детето, което вече не могат сами да създадат, но Старчър не беше глупак и винаги проверяваше лично. Не можа да потвърди препоръките им, а справката в банката показа серия от значителни плащания към нова сметка през последния месец.

По-сериозното задълбаване разкри връзка с мъж на име Пауло Торак — порнограф с доходоносен страничен бизнес в най-лошия тип детска порнография. Името му беше познато на Старчър, защото именно един от неговите хора му бе осигурил материалите, с които беше уличен и по-късно осъден Джеръм Бърнел. Старчър изпрати някои от по-безскрупулните си колеги да разпитат Торак и макар онзи да отказа да посочи имена, призна, че група мъже с особени вкусове са готови да похарчат значителна сума пари, за да се сдобият с дете — за предпочитане мъжко, но щяха да се съгласят и на женско, — за свое собствено удоволствие. Когато чу горната граница на офертата и получи предложение за още десет процента за услугите си, Старчър веднага оряза предишния списък от две двойки родители с още петдесет процента и се съгласи да продаде едно от децата на консорциума.

Знаеше, че ще трябва да скрие характера на сделката от Оберон, който беше безкомпромисен в това отношение. Щеше да се наложи да поизлъже малко, което му се удаваше с лекота. Ала Старчър също така знаеше, че времето на Оберон изтича, и беше насърчил Касандър Хоб в амбициите му да поеме водачеството на Отреза. Касандър беше по-гъвкав от Оберон, но и по-опасен. Затова адвокатът реши да не лъже и него за продажбата и му предложи една четвърт от собствения си бонус за подслаждане на сделката.

Касандър прие, пък и Старчър щеше да се изненада, ако беше възразил. Адвокатът умееше добре да преценява хората и тъй като самият той не притежаваше качества на характера, достойни за споменаване, можеше спокойно да съди тези на другите.

Касандър му позвъни тъкмо когато Старчър си отваряше бутилка хубаво каберне совиньон, за да отпразнува успешния край на едно гражданско дело. Вече си беше събул обувките и се канеше да се потопи в роман на Уилбър Смит. Прекъсването от Касандър щеше да го подразни във всеки момент, но в този му беше особено неприятно. Обаждаше се отнякъде на открито и говореше тихо, за да не го чуят.

Оберон беше позволил претърсване на Отреза. Това само по себе си беше достатъчно лошо, но освен това Касандър беше научил — Старчър не искаше да знае как, макар да подозираше, — че Оберон може да спре продажбата на едното дете, ако се окаже момче, и да го задържи за себе си.

— Време е за нов водач — каза Касандър.

Мислейки си за обещания бонус, Старчър отвърна:

— Мисля, че така ще е най-добре.

И така, беше решено.