Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Чарли Паркър (14)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Time of Torment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Джон Конъли

Заглавие: Време на мъчения

Преводач: Ирина Манушева

Година на превод: 2017

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: ирландска (не е указана)

Печатница: Инвестпрес АД

Излязла от печат: 10.07.2017

Редактор: Анета Пантелеева

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Васил Койнарев

ISBN: 978-954-733-930-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8733

История

  1. — Добавяне

77

Касандър лежеше в леглото и обмисляше кога би било най-добре да се разправи с Оберон, който изглеждаше твърдо решен да задържи контрола си над Отреза, въпреки че хватката му все повече отслабваше.

Сутринта Оберон беше информирал старейшините в Отреза за намерението си да вземе следващото — и последно — дете на Пейдж и да го отгледа в дома си. Малцина надигнаха глас в открито несъгласие, но един от тях беше Касандър, който повтори публично онова, което Оберон му беше казал насаме преди време. Изтъкна, че Оберон се е съгласил следващите две деца да бъдат продадени и приходите от това да бъдат разпределени по равно. Последните години бяха тежки за всички. В желанието си да продължи рода си, посочи Касандър, Оберон обричаше всички им на затруднения.

Оберон обаче беше водачът и крайното решение беше негово. По-късно Касандър бе дочул недоволно мърморене от някои, които си бяха замълчали по време на събранието, но не им обърна внимание. Вече не бяха от полза. Те нямаше да се опълчат открито на Оберон, но това само по себе си не беше непременно лоша новина. Означаваше, че Касандър и синовете му можеха да превземат властта без страх от конкуренция.

Въпреки че Лусиъс беше по-големият син на Касандър, той не беше водач по темперамент, само по желание. Въпреки че Мариус беше пожелал да изгорят Харпър Грифин, той беше по-балансиран, и именно на него Касандър възнамеряваше да повери бъдещето на Отреза. Разбира се, младежът още не беше съвсем готов: беше твърде зелен, твърде слаб. Ако Оберон сдадеше властта, щеше да се наложи Касандър сам да я поеме, а Мариус да го следва, докато бащата не преценеше, че синът му е готов да го наследи. Беше готов за тази отговорност. Беше разговарял с Мъртвия крал и беше получил неговата благословия.

Касандър вече беше започнал да шие мантията си. Той получи обаждане от Старчър, който го информира за посещението на Паркър при Нора Медоус, и той изпрати Мариус и Джабал да я ликвидират. Когато детективът стигнеше до Пласи, което със сигурност щеше да стане, щеше да се разправи и с него, ако Оберон подходеше твърде предпазливо.

Върху лявата му гърда полегна ръка и пръстите й се плъзнаха между сивеещите косми подобно дребни розови змии. Шера лежеше гола до него. Детето й си играеше далеч на юг в къщата на Хана.

— Отново — каза тя. — Направи го отново.

Оберон вероятно идваше насам, но Касандър я облада за втори път, без да мисли за риска да бъдат разкрити. Донякъде дори му се искаше това да стане, та да може враждата между двамата мъже да стигне до критична точка и най-после да бъде разрешена.

Оберон обаче не се появи, защото беше зает със собствените си проблеми.