Джон Конъли
Време на мъчения (67)

67

Касандър седеше достатъчно близо до бункера, за да може да го докосне, и слушаше гласа на Мъртвия крал, който рисуваше образи в главата му, като настроение, породено от песен на непознат език. Видя Отреза, облян в зелени листа и цъфнали растения сред знойно лято. Видя деца. Видя как гробът на жена му бавно изчезва, обрасъл с пълзящи стъбла. Видя как в дома му влиза друга жена, за да внесе своята музика в къща, която не бе чувала женски глас от три години. Лицето й оставаше скрито от Касандър, но тялото й беше младо.

Видя примитивен дървен ковчег, който се спускаше в земята. Женската фигура в дома му стана по-ясна. Сега вече различаваше чертите й: формата на гърдите, заоблените хълбоци, приветливата тъмнина между бедрата. Светлина обля голотата й и Шера се обърна към него, захвърлила траурните дрехи.

И Касандър я пое, за да я обладае като своя.