Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (60)

60

Сержант Харисън се върна в полицейското управление в Ню Болдън в три следобед. Имаше нужда да се съсредоточи, да прочисти главата си от емоциите и да я напълни с информация. Съзнаваше, че единственият начин да помогне на Сара Дженсън е да открие убиеца й. Гледката на труповете, които беше открил в канавката във Фулфорд Хийд все още беше пред очите му. Не искаше да помни Сара по този начин.

Сутринта беше махнал вещите й от рафтчетата в банята и беше прибрал дрехите й в един куфар. Усещаше аромата й в апартамента си и това го разстройваше. Сякаш зад него се криеше самата тя, надсмиваше му се, задето не бе успял да я закриля, а това Харисън не можеше да понесе. Лишени от смисъл и от топлотата на притежателката си, вещите на Сара Дженсън сега лежаха в една черна найлонова торба и в куфара до входната врата на апартамента му точно както тялото й лежеше в металното чекмедже на моргата в болницата „Аденбрукс“. Стореното не му помогна. Апартаментът му се струваше ограбен, съзнаваше, че в крайна сметка ще се наложи да се премести. Във вените му започваше да се трупа агресия. Харисън винаги бе вярвал, че гневът е първата стъпка, за да се освободиш от отчаянието. Затова се опита да превърне загубата си в съзидателна ярост.

Етажът на следствения отдел бе зловещо притихнал при пристигането му. Кабинетът на Декстър беше празен и дори униформените полицаи, които им помагаха, бяха изчезнали. Надяваше се това да означава, че по време на краткото му отсъствие разследването е постигнало напредък. Откри Сойеруайн, който работеше на бюрото му. Полицаят изглеждаше изненадан от внезапната му поява.

— Здравейте, сър, не ви очаквах. Извинете, че съм седнал на бюрото ви.

Харисън кимна.

— Какво пропуснах?

Сойеруайн се прокашля и каза:

— Случиха се някои неща. Инспектор Декстър се обади преди няколко минути. Смята, че са открили място в гората Тетфорд, откъдето убиецът вероятно се е снабдявал с отровните гъби. От полицията в Сафък ще изпратят екип от следователи.

— Защо не пратим ние?

— Мястото е в техния район, а нашите възможности са ограничени след… — поколеба се Сойеруайн, — … след намереното в канавката.

— Инспектор Андъруд се върна в къщата на Джак Харви. Не съм сигурен защо, не ми каза.

Не звучеше особено обещаващо. Харисън придърпа един въртящ се стол и седна до Сойеруайн.

— Добре. Ти върху какво работиш? — посочи той списъка с телефонни номера върху листа пред детектива.

— Експертите смятат, че следите от гуми до канавката са от ланд крузър „Тойота“, двигател две цяло и осем литра, удължена база. Звъня на местните дилъри и се опитвам да намеря информация за скорошни продажби и сервизно обслужване.

Харисън не чувстваше никакво задоволство, че предчувствието му, че убиецът кара скъпа кола, се е оказало донякъде правилно. Опита се да се съсредоточи. Честно казано, бе очаквал нещо по-скъпо след разговора си с Фаръл на местопрестъплението на нападението над Старк: TVR, порше или мерцедес.

— Инспектор Андъруд имаше идея да търсим собственици на коли, които са пропуснали уговорени часове за ремонт или за технически преглед през последните три месеца — добави Сойеруайн, когато усети, че вниманието на Харисън се отклонява.

Имаше логика, каза си Харисън. Андъруд винаги успяваше да забележи евентуални логически несъответствия в информацията — като мечка, която дебне някоя сьомга да изскочи от водопада. Подходът обаче беше съкратен и поради това криеше рискове. Усети, че Сойеруайн среща трудности.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Би било добре, сър. Отнема повече време, отколкото очаквах. Не са особено любезни.

— Хайде да разделим списъка. Ти ще работиш от горе надолу, а аз — от долу нагоре. Ще им кажем до пет следобед да направят фотокопия на продажбите или на сервизните услуги за този модел. След това ще изпратим полицейски коли да съберат документите и да ги донесат тук. Ако ни създават проблеми, кажи им, че ще им изпратим екип за проверка на работните дневници и на данните за продажба на всяка кола в магазина. Това ще накара тези копелета да си размърдат задниците.

— Добре, сър. — Сойеруайн замълча за миг, търсейки подходящите думи. — Не знам дали има някакво значение, но аз безкрайно ви съчувствам за полицай Дженсън. Тя беше страхотна.

Харисън не можеше да погледне младия полицай в очите. Вместо това се втренчи в списъка с телефонни номера пред себе си.

— Има голямо значение — каза той най-накрая. — Наистина беше такава. А сега да си свършим добре работата. Да заловим копелето, преди да нарани и някого другиго.

Сойеруайн събра листовете си и се премести на съседното бюро. Харисън се опита да прогони спомените, които го връхлетяха изневиделица. Утеши се с мисълта, че когато най-накрая заловят убиеца, ще направи така, че пазачът му да изчезне за половин час, за да може той да прекара няколко специални мига насаме с него в килията. Погледна към бюрото на Дженсън, все още отрупано с вещите й.

Разсейваше го. Някой трябваше да го разчисти.