Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (14)

14

Саймън Крауч беше заспал пред телевизора. Събуди се в единайсет часа и премита изтощено срещу предаването за футбол. Някой чукаше на входната врата. Погледна изненадан часовника си и светна лампите в коридора на път за вратата. Под лампата на верандата му стоеше Макс Фалън.

— Какво искаш? — попита Крауч и с облекчение си даде сметка, че е поставил верижката на вратата.

— Искам да поговорим — заяви Фалън, произнасяйки всяка сричка с изключително старание, сякаш му струваше огромни усилия. — За онова, което си направил.

— Нямам какво да ти кажа. Откъде взе адреса ми?

— Знаех си, че ще попиташ — усмихна се Макс. — Откраднах тефтерчето на Лиз. Помниш ли Лиз? Нашето общо гадже?

— Разкарай се! — Крауч се изкушаваше да отвори вратата и да довърши онова, което двамата с Олдо бяха започнали предишната седмица.

— Не, почакай. Изслушай ме. — Фалън се облегна на вратата, защото светът около него неочаквано се отдръпна. — Трябва да знам какво ми дадохте.

— Не знам за какво говориш — отсече Крауч. — А сега се разкарай.

— Двамата с приятеля ти. Сложихте нещо в питието ми и оттогава се превръщам.

— Превръщаш ли се?

— Превръщам се в… нещо.

— Виж, вече не работя за теб. Нахлуваш в дома ми. Върви си, преди да съм се обадил в полицията.

Макс предупредително размаха пръст:

— Знаех си, че ще го кажеш. Само че първо ще им се обадя аз. Ти и приятелят ти сложихте наркотик в питието ми, а след това ме набихте с тояги. Закарахте ме някъде и ме пребихте до кръв. Сигурно го заслужавам, задето така хубаво изчуках приятелката ти, обаче сега ще се обадя на полицията. — Той извади мобилния си телефон и показно започна да набира: — Девет… девет… девет…

— Какво искаш? — попита Крауч.

Макс се усмихна, кимна и престана да набира.

— Искам да знам какво сложихте в питието ми. Искам да знам и откъде мога да си купя още.

— Ти си болен, човече. Нуждаеш се от помощ.

Крауч започваше да усеща неприятната миризма, която се носеше от Фалън. Надяваше се кафявите петна по панталоните му да са просто от кал.

— Говориш като баща ми — изломоти Фалън. — Той казва, че имам нужда от професионална помощ. Кретен.

— Послушай съвета му. А сега искам да си вървиш.

Фалън разгръщаше някакво листче:

— Знаеш ли какво е това? Това е списък на всичко, което сте вкарали в мен. — Макс прочете на глас резултатите от пробите: — … Диетиламид на лизергиновата киселина, мети… метил, метилендио… нещо си, мескалин, мускимол…

Крауч не отстъпваше:

— Сбъркал си човека, Макс. Нямам представа за какво говориш.

Макс поклати глава, когато светлинките се показаха изпод клепачите му.

— Ти беше. Знам, че беше ти. Трябва да разбера какво ми даде. То ме отведе на едно невероятно място. Майка ми почина, когато бях съвсем малък. Тя беше там. Видях я. Говорих с нея, мамка му. Трябва да се върна там. Научих съвсем малко за истинската си същност.

Крауч беше чул предостатъчно.

— Добре, сега ще затворя вратата. Искам да си вървиш. Не знам какво искаш. А що се отнася до Лиз, твоя е. Двамата сте си лика-прилика.

Крауч затръшна вратата с разтуптяно сърце.

— Пак ще се видим — разнесе се глас от мрака.

Фалън огледа невзрачната лондонска уличка с тесните къщи и паркираните една пред друга коли. Подейства му задушаващо и много под нивото му. Имаше нужда от простор. Трябваше му място, за да проучи в какво се превръщаше. Разполагаше с време и с пари. Щеше да купи онзи имот в Кеймбриджшър и да напусне Лондон. Вече не му беше нужен.

Над него увисна огромното черно покривало на нощта. Разгледа безформеният хаос, като че ли руините на въображението му бяха внушително проектирани в пустошта. Може би в качеството си на лунно божество можеше да подреди разпръснатите елементи — да вдъхне целеустременост на разпилените си мисли, да превърне небесните тела в свидетели на своята новопоявила се божествена същност.

Преди всичко обаче трябваше да намери начин да се върне. Мозъкът го болеше от това обикновено съществуване. Той крещеше за красота и разбиране. Трябваше да намери обратния път — да улови светлината, която го бе въздигнала от млечнобелия океан към висините на сетивността. Да я улови. Да я затвори в бутилка.

Може би дори да я сподели.