Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (13)

13

След сблъсъка си с Олдо и с Крауч Макс Фалън се върна във „Фогъл енд Мур“ едва в сряда. Съзнанието му се беше прояснило достатъчно, за да разбере колко спешни бяха телефонните обаждания от службата му, да си даде сметка за растящото раздразнение, което долавяше в гласовете от другата страна на линията.

Не се чувстваше достатъчно сигурен, за да шофира — все още не бе овладял светлините зад очите си и затова рискува да отиде с метрото. Закъснението на влаковете по Юбилейната линия означаваше, че Макс трябва да се прехвърли на Докландс Лайт. Мъчително бавното придвижване на влака, който пълзеше от Лаймхаус към Канари Уорф, насърчи Макс да затвори очи. Когато отново ги отвори, се намираше в Айланд Гардънс в южния край на Кучешкия остров, а кулата на Канари Уорф блещукаше зад гърба му.

Макс с облекчение намери такси пред Айланд Гардънс и най-накрая се добра до „Фогъл енд Мур“ малко след девет. Трудно му беше да се справи с асансьорите. Вози се в претъпканата кабинка нагоре-надолу по кухия гръбнак на сградата, докато успя да си спомни къде се намира етажът за търговия с ценни книжа. Разпозна кабинета си в отдалечения край на търговската зона и се запъти натам, без да залита, но с известна несигурност. Дани Планк бързо го настигна.

— Добре дошъл, Макси, по-добре ли се чувстваш?

Макс го погледна любопитно и без да разбира добре.

— Мигрена — отвърна той.

— Тази седмица всичко се обърка. Пазарът е пренаситен. Онзи тъпак Пипън от „Фултън Стийл“ още мъти сделката. Иска да пуска акциите, но според мен идеята не е добра. Днес на пазара има вече четири грамадни сделки. Трябва да отложи, обаче се налага да го чуе от теб.

— Аз пък искам да пийна нещо — кимна Макс и огледа размазаното помещение. — Някой да ми донесе сок от грейпфрут, мамка му — намръщи се той.

Влязоха в кабинета му и Макс се строполи на стола.

Планк имаше разтревожен вид.

— Не е ли по-добре да повикам Лиз, да се обадим на този червей и да задържим сделката.

— Звучи добре — съгласи се Макс. Погледна през прозореца. Нещо седеше на рамката. Приличаше на птица, обаче като че ли беше изваяно от камък. Имаше лице на гаргойл. Извърна се, за да го погледне. Макс примигна и птицата изчезна. Объркан, той се изправи и се загледа в далечната кафеникава спирала на Източен Лондон, за да разбере къде е отлетяло съществото. С едно новооткрито ъгълче на съзнанието си разбра защо демоните го преследваха.

— Здравей! — каза Лиз, когато влезе в стаята заедно с Планк. — По-добре ли си? Разтревожих се, звъних ти поне петдесет пъти.

Макс я позна. Все още усещаше как се поти под него. Още усещаше аромата на парфюма й по чаршафите си. Това беше Лиз. Лиз му харесваше.

— Мигрена — насили се да се усмихне той. — Имах тежка седмица.

Планк се наведе над звездовидния микрофон и набра номера на Андрю Пипън. Веднага се свърза и последваха две позвънявания.

— Финансов отдел — рязко каза гласът отсреща.

— Андрю, обаждат се Дани Планк и Лиз Коплински от „Фогъл енд Мур“.

— Добре, тъкмо навреме.

— С нас е и Макс Фалън.

Тонът на Пипън изгуби малко от остротата си.

— Хубаво. По-добре ли си, Макс?

Макс се стресна, когато си даде сметка, че до лакътя му се е появила малка бутилка със сок от грейпфрут. Развъртя капачката и жадно отпи.

— Смазан съм, Андрю. Доколкото разбирам, тревожиш се за сделката.

— Разбира се — с подновена настойчивост заговори Пипън. — Докато те нямаше, получавах объркващи съобщения от екипа ти във връзка с жизнеспособността на ценните книжа на „Фултън Стийл“.

— Божичко! — всезнаещо възкликна Макс. Представи си как отсича главата на Пипън и я провесва на въже над бюрото си.

Планк пое нещата в свои ръце, защото усети, че Фалън не е в най-добрата си форма:

— Андрю, съобщението оттук беше последователно и съвсем ясно. Ние смятаме, че сте добър кредит, но моментът не е подходящ.

Гласът на Пипън започваше да звучи сърдито:

— Искам да излезем на пазара днес. В противен случай ще предложа сделката на Дойче банк.

Макс беше чул достатъчно. Кръвта от нащърбената рана на шията на Пипън беше опръскала попивателната хартия върху бюрото му.

— Андрю, ти обичаш да говориш направо и аз уважавам това. Ето какво ще направим. Ще пуснем на пазара твоето бебенце още днес.

Планк клатеше глава и отчаяно правеше знаци на Фалън да престане.

— Всъщност още тази сутрин — продължи Макс. — Ще изкупим обратно непродадените ценни книжа и ще направим пазара ликвиден. Пускаме ги след двайсет минути — приключи той и натисна копчето за край на разговора.

— Какви ги вършиш, Макс? — ужасено попита Планк. — Обвърза ни със сделка, която не може да успее!

— Стига си мрънкал — сряза го Макс. — Аз поемам отговорността. Захващайте се за работа.

— На твоя отговорност — повтори Планк и го посочи с пръст. — Надявам се, че чу това, Лиз.

— Аз съм директор, плащат ми, за да нося отговорност — обяви Макс. — Има лидери, има и изпълнители. Има богове и простосмъртни. Достатъчно дълго ви мъкнах на гърба си. Вървете и си заработете премиите поне веднъж.

Дани Планк изхвърча от кабинета му отвратен. Лиз шокирана погледна Фалън.

— Макс, може би е по-добре да се прибереш. Не изглеждаш добре.

— Нещо се случи. — Той се намръщи, докато се опитваше да си припомни странните замъглени лица, гласовете, болката. — Онзи тип, с когото си излизала.

— Крауч?

— Аха. — В съзнанието на Макс оживя картината как Крауч стоеше надвесен над него и казваше нещо.

— Какво за него?

Внезапно Макс изгуби нишката на мисълта си. За части от секундата си представи, че Лиз Коплински лежи по гръб и ражда неговото бебе. Тя пищеше. Пищеше.

— Макс?

Отново се върна в кабинета си. Лиз стоеше пред него. Фалън потърка очи.

— Просто ме остави на мира.

Еврооблигациите на „Фултън Стийл“ бяха издадени в единайсет часа сутринта. Цената се срина почти незабавно. „Фогъл енд Мур Инвестмънтс“ изгубиха приблизително половин милиона лири за двайсет минути, докато се опитваха да подкрепят издадените ценни книжа. А нещата продължаваха да се влошават.

Когато катастрофата се разрази по екраните на финансовите новини и бъркотията на търговския етаж нарасна, Дани Планк вдигна телефона и се обади на главния изпълнителен директор Ричард Мур.

Насред хаоса неговият главен причинител изчезна.

В друга част на сградата Саймън Крауч предаде оставката си на шефа на „Личен състав“ Сюзан Джойс.

— Трябва да призная, Саймън — коментира тя, — че това е доста неочаквано.

— Има двумесечен период на предизвестяване — отвърна той. — Ще се радвам да го изработя целия.

— Едва ли ще се наложи. Може би ще трябва да останеш само докато предадеш нещата.

— Каквото е нужно.

Той не можеше да повярва, че напуска — заложил беше пет години на страдание, на непрекъснато пътуване от дома до работата и на стрес заради някакво момиче.

— Може ли да попитам защо напускаш? — попита Джойс, на която й беше малко горещо в розовия й вълнен костюм. — Винаги си бил изцяло предан на „Фогъл енд Мур“. Работата ти е образцова.

Крауч се зачуди дали да не бъде откровен — дали да не признае на Джойс, че глупаво се е обвързал със своя колежка, че тя му се е подиграла, че е пуснал киселина в питието на Макс Фалън и след това е превърнал безпомощния скапаняк в кървава пихтия.

— Поради лични причини — простичко отвърна той. — Няма никаква връзка с компанията. Изживях хубави моменти тук.

— На друга работа ли отиваш? — дискретно си водеше бележки Джойс. Крауч знаеше какво ще последва — щеше да го попита каква заплата му предлагат там. Служителите от „Личен състав“ винаги се интересуваха от парите.

— Не. Ще си почина няколко месеца. Може да попътувам. Занимавам се с тази работа, откакто завърших колежа, и мисля, че ми се полага малко почивка. Смятам да замина за Тайланд. Да поразгледам храмовете, да поседя на плажа. Да си подредя нещата.

— Много смело от твоя страна, Саймън — отбеляза Джойс и затвори папката. — Не е лесно, нали? Цялото напрежение, на което си подложен тук. Понякога е проява на смелост човек да каже: „Стига ми толкова“.

Макс Фалън се върна в кабинета си в десет часа на следващата сутрин. След пускането на ценните книжа на „Фултън Стийл“ той се бе върнал в Британския музей и бе попил възможно най-много информация за мита за Сома. Беше си купил няколко книги по темата от магазинчето на музея и след това беше отишъл на Чаринг Крос Роуд, където си купи „Ригведа“. Вечерта прекара в апартамента си в Челси, където се опита да проумее необикновения текст и да го обвърже с преживяванията си. Шепотът не го остави да заспи.

Когато най-сетне пристигна на търговския етаж, Ричард Мур го чакаше в кабинета му. Беше облечен безупречно в тъмносин костюм на тънко райе и червена вратовръзка. Прилежно вчесаната бяла коса подчертаваше суровите линии на лицето му. Когато влезе в стаята, Макс си даде сметка, че е забравил да се избръсне.

— Какво става, Макс? — попита Мур. Не обичаше да увърта.

— Съжалявам, че закъснях, Ричард. Скапана мигрена.

Мур се изненада. Знаеше, че обстановката в търговския отдел е напрегната и грубовата, но не очакваше висшите му служители да ругаят в негово присъствие. Сега обаче трябваше да обсъдят по-важни въпроси.

— Какво се случи вчера, Макс? Сделката с „Фултън Стийл“ е истинско бедствие. Дори първокурсник не би допуснал грешките, които направи ти. До затварянето на пазара изгубихме почти един милион лири.

— Ау! — изкиска се Макс.

— На мен не ми е смешно. Тези пари са от фонда за премии. Ще трябва всички да платим за това. — Мур прецени немарливия вид на Макс. — Виж на какво приличаш, човече! Не си се обръснал, сакото ти не подхожда на панталона!

— Ще се обличам както си искам. Това е моят търговски отдел — отсече Макс и заговорнически се наведе към Мур. — Обещай да не казваш на никого, обаче аз се превръщам в бог. Кълна се. Дори онази ми работа става по-голяма.

Това бе предостатъчно за Мур. Дани Планк имаше право.

— Макс, искам да ме чуеш много внимателно. Още сега ще се качиш заедно с мен в „Личен състав“. Имам сериозни основания да смятам, че вземаш наркотици. Това не е позволено в търговския отдел, както ще узнаеш от трудовия си договор. От администрацията ще уредят да ти бъде направена проба за наркотици в медицинския център на компанията — изследване на кръвта и на урината. Разбираш ли какво ти казвам?

Макс кимна.

— Чувам те съвсем ясно, Дики!

Мур изведе Фалън от търговския отдел. Във фоайето пред асансьорите Саймън Крауч забързано мина покрай двамата мъже. Фалън разпозна лицето му и за част от секундата прочете страх в очите на Крауч, които отбягваха неговите.

Паметта се превърна в познание.

 

 

Макс Фалън беше отстранен от работа заради резултатите от пробите на кръвта и на урината му. Два дни по-късно, когато получи заключението на лекаря на компанията, Ричард Мур изпрати на Макс кратко писъмце, в което обясняваше, че „Фогъл енд Мур“ са безкомпромисни по отношение на злоупотребата с наркотици и че Макс е уволнен.

Макс прочете писмото, седнал гол на пода в апартамента си в Челси. Беше очаквал уволнението си, но приложеното копие с резултатите от пробите на кръвта и на урината му беше много интересно четиво: „В пробите са открити следи от различни наркотици, които предполагат злоупотреба с амфетамин и психоактивни вещества… диетиламид на лизергиновата киселина, 3,4 — метилендиоксиметафетамин (екстази), мескалин, мускимол… установената при анализа доза е около 200–400 мг… комбинация от стимуланти от органични и синтетични източници“.

Опита се да осмисли информацията. Напитката сома явно бе амброзията на безсмъртието. Беше се превърнал в бог Сома, след като беше погълнал тези вещества. Беше преживял необикновена одисея на дъното на океана и през облаците и беше съзрял божествената природа. Някой беше сложил нещо в питието му и то го беше превърнало в бог. Пътешествието беше бляскаво и зрелищно, но въпреки това той отчаяно се опитваше да разбере в какво се превръщаше. Искаше да се върне. Майка му го чакаше на върха на планината — копнееше да я види отново.

Провери в книгите, които беше купил от Британския музей. Установи, че му е трудно да ги чете. Часове наред подчертава по страниците, но след това изобщо не помнеше какво е прочел. Макс Фалън полагаше отчаяни усилия да се съсредоточи. Трябваше да открие в какво точно се превръща. Трябваше да възстанови същината на Сома.

Препрочете резултатите от пробите за наркотици: „… мескалин, мускимол… установената при анализа доза е около 200–400 мг… комбинация от стимуланти от органични и синтетични източници“.

Макс спря. Мускимол. Немощна искра проблесна в изтощения му мозък като фойерверк насред пустошта. Беше направил една връзка. Отвори книгите, където се разказваше легендата за Сома, и най-накрая намери пасажа, който търсеше. Беше го подчертал. Обаче нали беше подчертал цялата книга!

Макс реши, че ще се съсредоточи по-добре, ако изчете текста на глас:

— Някои изследвания, направени през двайсети век, и най-вече книгата на Уосън „Сома — божествената гъба на безсмъртието“, свързват хиндуисткото божество на растителността Сома с психоактивната гъба Amanita Muscaria. В „Ригведа“ се срещат данни, че тези гъби са били използвани в религиозните ритуали в древноиндийската култура. Смята се, че халюциногенният ефект на съдържащите се в тях химически вещества, сред които е и мускимолът, са предизвиквали у приемащия ги ярки религиозни видения.

На отсрещната страница имаше и снимка на странна бяло-червена гъба. Знаеше в какво се е превърнал. Вече започваше да разбира и какво трябва да направи.