Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Acid Lullaby, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Отровна приспивна песен
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-023-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869
История
- — Добавяне
29
В девет часа вечерта Андъруд се вмъкна в претъпканата зала за разследвания в полицейското управление в Ню Болдън. Няколко глави се извърнаха при шума от затварянето на вратата с нескрита изненада. Андъруд не беше стъпвал в участъка повече от година. Усещането беше странно — напомни му за първия учебен ден. Алисън Декстър и Роджър Лийч му кимнаха — никой друг не го направи.
— Да започваме — високо и решително обяви Декстър. Разговорите рязко секнаха. — Повечето от вас знаят какво се случи с Джак Харви. Трябва да знаете и това, че полицай Дженсън и госпожа Харви са изчезнали. Катастрофирали са близо до Дис. На местопроизшествието няма и следа от тях.
Андъруд се сепна. Не знаеше за катастрофата. Явно не беше в течение на всичко. Неочаквано се сети какво го притесняваше във връзка с кабинета на Джак Харви.
Декстър отривисто продължи:
— Колата на Дженсън е намерена на шосе А1066. Униформени полицаи претърсват района, извършват допитване и спират колите. Засега не разполагаме с нищо. Не вярвам в съвпадения. Според мен с основание може да се предположи, че който е убил Джак Харви, е отвлякъл Дженсън и госпожа Харви.
Разнесе се вълна от възбудени разговори. Декстър нямаше нищо против. Искаше колегите й да се притеснят. Това даваше резултати. Метна бърз поглед към Харисън. Лицето му беше безизразно.
— Като се има предвид какво се е случило с Харви — продължи Декстър, — става крайно наложително бързо да успеем да се докопаме до нещо.
Андъруд наблюдаваше сивото небе навън. Спомни си как изглеждаше кабинетът на Харви — малката приемна, където той лягаше и отваряше черната кутия на депресията си; малката приемна с отрупаното бюро и с препълнените лавици; малката приемна с голямата портретна снимка на Роуина Харви, която висеше над компютъра. Точно тази снимка липсваше, когато Декстър и Андъруд бяха видели тялото на Джак.
Убиецът искаше да се докопа до Роуина Харви.
— Стават много откачени работи — казваше Декстър, — а убийството на Харви явно е свързано със смъртта на Иън Старк отпреди два дни.
Андъруд често бе съзерцавал снимката на Роуина по време на сеансите си с Джак. Фантазираше, представяше си себе си с нея. Дали убиецът не беше седял в същата приемна, не бе наблюдавал същата снимка и не бе имал същите фантазии? Андъруд тъжно погледна тила на сержант Харисън, седнал два реда пред него. Той знаеше, че полицай Дженсън е мъртва.
Роджър Лийч се бе изправил.
— Два трупа за четирийсет и осем часа. Иън Старк, местен наркопласьор и гангстер умира в болницата в четири часа сутринта в събота.
Андъруд извади бележник от джоба на сакото си. Беше му стар навик, който беше позанемарил. Въпреки това, каза си той, струваше си да възстанови дисциплината в новия си режим на стабилно умствено състояние.
— Както спомена инспектор Декстър, двата смъртни случая са свързани — продължи Лийч. — Подробностите са необичайни, затова ви предлагам да си ги запишете.
Андъруд се усмихна. Вече повече от година не бе изпреварвал събитията с един ход.
— Между двата случая има три важни прилики. Първо, нанесена е сериозна травма на шията. Дълбоките рани по гърлото на Старк показват, че е бил нападнат с нещо като брадва или месарски сатър. Мускулната му тъкан беше сериозно увредена, но раните не са били смъртоносни. Главата на Джак Харви е била изцяло отстранена. Нараняванията по тъканите и костите показват, че този път убиецът е използвал електрически трион. Нещо като самоделна механична резачка.
— Проклятие! — тихо изруга Харисън. Трудно му беше да се съсредоточи. Мислите му непрекъснато бягаха към Дженсън. Концентрирай се.
— Втората прилика е още по-важно. Вече направихме пълни токсикологични изследвания на Старк и на Харви. Резултатите са необичайни, но удивително си приличат.
— По-конкретно? — попита Декстър.
— В кръвта и на двете жертви е открито изключително високо съдържание на органични токсини, наречени аматоксини и фалотоксини. Те са причината за смъртта на Иън Старк и вероятно биха убили и Джак Харви, ако той не бе получил и смъртоносни физически наранявания. След като бъдат поети, тези отрови пречат на синтеза на протеини. А това означава, че клетките с особено силен протеинов синтез стават най-уязвими към увреждания — особено клетките в бъбреците и в черния дроб. Съдържанието на ензими в бъбреците се увеличава. Увеличава се концентрацията на глутамат оксалацетат трансаминазата и на лактат дехидрогеназата и в дроба се образуват лезии. Това неизбежно води до кома и черният дроб престава да функционира. Такава е причината за смъртта на Иън Старк.
Андъруд се стараеше да следи всичко. Сложната терминология го объркваше.
— Най-вероятните източници на тези токсини са отровните гъби. Вълшебните гъби поради липса на поточен термин. Влязох във връзка с човек на име Адам Милър. Той работи в университетската ботаническа градина в Кеймбридж. Според него токсикологичните профили предполагат отравяне чрез комбинация от гъбите Amanita Virosa и Amanita Muscaria. Трудността идва от факта, че нивата, открити у жертвите, значително надвишават нивата в тези конкретни гъби.
— Колко голяма е аномалията? — внезапно попита Андъруд от дъното на залата.
— Според мен става дума за четири или пет пъти по-високо съдържание на токсините, отколкото в отделните гъби. Уредих среща на инспектор Декстър с д-р Милър утре, за да може да ни обрисува нещата по-ясно. Освен това в стомаха или в червата на жертвите не са открити никакви следи от отровните гъби. Отровата е инжектирана под формата на някакъв разтвор. Високата концентрация и фактът, че са инжектирани направо в кръвта обясняват защо черният дроб на Старк е отказал толкова бързо — заключи Лийч.
Андъруд се опита да си изгради представа за нещата: убиец, който инжектира на жертвите си органична отрова, преди да ги обезглави. Напомни си наум на всяка цена да придружи Декстър на срещата й с професор Милър.
— А открити ли са следи от инжекции по някоя от двете жертви? — попита Андъруд.
— Много при Старк. Но тялото на Джак Харви е силно обгоряло и е трудно да бъдат открити такива следи — отговори Лийч.
Настана кратко мълчание, докато събраните в залата полицейски служители се опитваха да осмислят сведенията, които им поднесе Лийч. Харисън прекъсна мълчанието.
— А каква е третата прилика? — попита той. — Казахте, че са три.
— Монетите — кимна Лийч. — В джоба на Иън Старк намерихме три монети от по десет пенса. До тялото на Джак Харви също имаше три монети от по десет пенса.
Декстър се чудеше дали да съобщи и допълнителната информация, която имаше записана на листа пред себе си. Реши да рискува:
— Униформените полицаи са намерили две монети от десет пенса и на предната седалка на колата на Дженсън преди два часа. Тази информация не трябва да се обсъжда извън тази стая.
Андъруд мълчаливо извади от джоба си една монета от десет пенса и я разгледа, въртейки я между палеца и показалеца си.
— В заключение — извиси се гласът на Декстър над бърборенето, — аз ще ръководя разследването на убийствата на Старк и Харви. Сержант Харисън ще координира издирването на полицай Дженсън и на госпожа Харви. Проверете списъците с дежурствата и вижте към кой екип сте зачислени. Помолих полицай Сойеруайн да ни помогне в разследването, докато не намерим Дженсън.
Добре е да завършим с нещо окуражително, каза си Декстър.
Събраните започнаха да се разпръсват. Андъруд се позабави, защото не беше сигурен какво би трябвало да направи. Декстър се приближи към него:
— Какво мислиш? — попита тя.
— Добре се справи — отговори той.
— Питам те за Дженсън и госпожа Харви.
Той я погледна и отговори:
— Мисля, че Дженсън е мъртва.
— Защо?
— Заради монетите.
— Обясни ми.
— Да си намерим някоя празна стая. Ще ти разкажа какво мисля. Ако нямаш нищо против, искам да чуя и какво ще ти каже онзи ботаник от университета утре.
Декстър погледна часовника си. Стомахът й се сви. Почти беше време.
— Джон, в момента не мога да говоря. Трябва да отида да се срещна с един човек. Но ще поговорим в колата утре сутринта. Ще те взема в осем.
— Добре.
Андъруд я наблюдаваше, докато се отдалечава. Не можеше да скрие разочарованието си.