Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (4)

4

Пет минути по-късно алармата в жилището на Лиз Коплински се задейства, когато Крауч влезе в апартамента й. Той бързо се приближи до контролното табло в коридора и въведе кода на Лиз. Воят секна. Цифрите се помнеха много лесно: 212 беше кодът за телефонно набиране на Манхатън, а 3 означаваше Трето авеню. Първият апартамент на Лиз беше в Манхатън на Деветдесет и втора и на Трета улица. 2123. Фасулска работа.

Огледа добре познатия му апартамент и внезапно се почувства като престъпник. Като че ли дори присъствието му омърсяваше това място. Запъти се към хола и седна на ниския бял кожен диван на Лиз. Апартаментът имаше прекрасна гледка към Темза, която тътнеше два етажа по-надолу. Реката бе нож с две остриета. Гледката му харесваше, обаче шумът го влудяваше. Дисколодките, от които се носеше оглушителна музика, често го държаха буден половината нощ, а сирените на баржите го будеха в пет сутринта.

Отляво на големия прозорец Лиз беше поставила огромен аквариум. Имаше форма на огромна буква „Н“ — две шестоъгълни колони, свързани с хоризонтална стъклена тръба. Вътре беше пълно с най-различни екзотични рибки. Имаше дори объркан рак, който дращеше в основата на една от колоните, привлечен от бълбукането на мехурчетата въздух. Лиз му беше казала, че се е наложило доставчиците да качат аквариума с лебедка през балкона. Струваше хиляди. Прииска му се да се изпикае вътре.

След малко Крауч се изправи и започна да рови из книжата върху бюрото на Лиз. Имаше предимно сметки от кредитната карта и изпратени с въздушна поща писма от Съединените щати. Разгледа писмата много внимателно, обзет от подозрението, че са от някакъв американски любовник, обаче нямаше нищо интересно. Върна ги обратно и насочи вниманието си към телефона.

Вдигна слушалката и набра 1471. Записан глас заговори равно:

— Имате обаждане от вчера, 11:36 вечерта. Позвънилият не е оставил телефонен номер.

Кой може да й звъни след единайсет и половина през нощта? Не е от банката. Знаеха, че тя става в шест сутринта. Някой друг? Някой, който не работи в банката?

Крауч разочарован се извърна към телефонния секретар. На червения дисплей се виждаше цифрата „1“. Поколеба се. Ако прослушаше съобщението, щеше да се наложи да го изтрие. Реши да рискува.

— Ало! Обажда се Джанет от химическо чистене „Сиймлес“. Костюмите на госпожица Коплински са готови.

По дяволите!

Изтри съобщението и извади диктофона от джоба си. Струваше четирийсет лири и можеше да се командва гласово. Крауч погледна над бюрото, където висеше лавица за книги, отрупана с научнофантастични романи. Лиз обичаше тези щуротии за джуджета и таласъми. Пресегна се и постави диктофона върху книгите, после отстъпи крачка назад.

— Аз съм Саймън Крауч — обяви той в празната стая — и съм съсипан.

После свали диктофона. На екранчето от течни кристали светеше надпис „Изчакване“. Натисна копчето за прослушване.

— … съм Саймън Крауч и съм съсипан.

Прозвуча по-зле, когато чу думите си повторени.