Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (46)

46

Беше ясна и хладна сутрин. Обувките на сержант Харисън се навлажниха от росата, докато прекосяваше тревистата морава зад главното полицейско управление в Хантингдън. Запъти се към двата полицейски хеликоптера на стотина метра оттам, които стояха готови да отлетят. Единият трябваше да отиде да координира полицейските мерки във връзка с катастрофа, станала по време на сутрешното задръстване на южното шосе М11 близо до Кеймбридж. Другият му беше отпуснат от главното управление, за да помогне на издирването на детектив Дженсън и на Роуина Харви.

Двамата пилоти бяха потънали в разговор и забелязаха Харисън едва когато той инстинктивно се приведе под перките на единия хеликоптер.

— Не се налага да го правите, когато не се въртят! — провикна се единият пилот.

— Навик — отвърна Харисън.

— Аз съм Тони Пайн, а това е Гари Денис. Вие сигурно сте сержант Харисън.

— Точно така.

— Ще летите с мен — осведоми го Пайн. — Гари тръгва да насочва движението.

Другият посрещна обидата с усмивка.

— Надявам се да сте си взели парашут, сержант Харисън.

Пайн се ухили на Харисън, докато Гари Денис се качваше на пилотското място в първата машина.

— Той е цапнат в устата. Летели ли сте на хеликоптер преди?

— Няколко пъти — кимна Харисън. — Не мога да кажа, че съм голям фен.

— Всичко ще е наред. Денят е ясен и хубав. Няма силен вятър. Край блатата може да има лека мъгла, но ще се разнесе. Може да се пораздрусаме малко, докато заобикаляме телеграфните жици. Шегувам се.

Двамата извървяха краткото разстояние до втората машина. Хеликоптерът беше тъмносин с жълта лента и знаци. Пайн отвори вратата откъм пилота и взе от седалката си някаква папка.

— Машината изглежда фантастично — отбеляза Харисън.

— Доста е добра — съгласи се Пайн. — ЕС135. Отдолу има видеокамера, която е свързана със спътник, и термална камера, която е истинско произведение на изкуството. Това ви трябва, нали?

— Точно така. Искам да започнем от мястото на катастрофата отвъд Тетфорд и след това да тръгнем обратно към Хантингдън. Разполагам с няколко вероятни места, които трябва да проверим.

Пайн свери с плана на полета:

— Първото е между Бъруел и Уотърбийч, а второто е на няколко километра на югоизток от Илай.

— Да. Бих искал да използваме термалното оборудване над тези две места.

— Какво търсим?

— Трупове.

Пайн се позамисли.

— Инфрачервената камера е чувствителна, обаче ако телата са били на открито повече от двайсет и четири часа, шансовете ни да ги уловим са съвсем малки. Оборудването е по-ефикасно за търсене на живи заподозрени.

— Разбирам, но така ще можем да обхванем голяма площ, а това може да ни помогне да стесним периметъра на издирването.

— Вярно е. — Пайн погледна назад към главната сграда. Една слабичка фигура, облечена със синя пилотска риза, тичаше към хеликоптера. — Това е Джанет Стайлс. Тя ще работи с камерата.

Приблизително петнайсет минути по-късно хеликоптерът се издигна над Хантингдън. Харисън стисна ръкохватката до седалката си, когато Пайн зави на североизток и се насочи към Кеймбриджшър. Двигателите бяха удивително тихи. Харисън се приведе между двете предни седалки и каза в микрофона на каската си:

— Мислех, че ще бъде по-шумно.

— Това е машина за наблюдение — обясни му Стайлс. — Би трябвало да е тиха.

Пайн посочи през прозореца си:

— Ще следваме А1123, след това А11 до Тетфорд. В Лейкънхийд и в Милдънхол има военновъздушни бази, затова ще минем южно от тях.

Харисън наблюдаваше как отдолу се разстила странната шарка на полето. Малки неравни ленти и форми: все едно някой беше раздробил полето на хиляди фрагменти и ги беше оцветил в различен нюанс на зеленото. Внезапно се почувства откъснат от всичко. Когато под него се ширна полето на Кеймбриджшър, в което само тук-там се виждаха скупчените сиви къщи на селата и се виеха сивите ленти на пътищата, той започна да си дава сметка колко трудна е задачата му.

Огромното зелено петно на гората около Тетфорд се появи на хоризонта след около десет минути. Харисън разпозна шосе А11 и ниските бели покриви на промишлените предприятия в Тетфорд.

— Катастрофата е станала на А1066 между Тетфорд и Дис — каза той на Пайн и на Стайлс. — Бих искал да огледаме околните полета с термалната камера. Става дума преди всичко за открити селскостопански земи. Направихме проверка по домовете, но районът е твърде обширен, за да се претърси пеша.

— Разбрано. — Стайлс започна да настройва контролния монитор от лявата страна на таблото за управление на хеликоптера. — Можеш ли да ни смъкнеш до сто и петдесет метра, когато сме над мястото на катастрофата, Тони?

Пайн кимна и хеликоптерът зави на изток, преди да намали височината над тясната извита лента на шосе А1066. Стайлс работеше с контролните прибори на насочената напред инфрачервена камера на ЕС135 и започна бавно да я прокарва по полето. На монитора й се появиха образи. Харисън примигна срещу странните бели очертания и различните топлинни модели, опитвайки се да ги проумее. Процесът беше мъчително бавен. Два часа по-късно Харисън се съгласи, че са ударили на камък.

— Къде искате да опитаме сега? — попита Стайлс. Вече започваше да се убеждава, че издирването е безполезно. Знаеше обаче, че една от изчезналите жени е полицай. От приказките в столовата беше разбрала и това, че двамата с Харисън са живеели заедно. Реши да не дава израз на мислите си.

— Второто място е близо до Кеймбридж, между Уотърбийч и Бъруел — каза Харисън, след като провери на картата си.

— Там няма почти нищо — каза Пайн, като насочи хеликоптера на югоизток и го издигна на триста метра височина. — Защо искате да го проверим?

Харисън се поколеба. Андъруд му беше дал последните две места като вероятно местоположение. Мотивите на инспектора бяха любопитни. Чудеше се колко може да каже на екипажа, без напълно да съсипе ентусиазма им по отношение на издирването.

— Подсказаха ни нещо. Подсказаха ни, че телата може да се намират в гората близо до някакво стрелбище. В областта има две големи частни стрелбища. Двете последни места покриват целия район.

— Какво точно беше подсказването? — попита Стайлс и погледна към Харисън през дясното си рамо.

— Повярвайте ми, едва ли искате да узнаете.

Харисън реши да не споделя онова, което знаеше — че двете места са избрани заради съня на една възрастна дама и по силата на доста несигурни предположения.

 

 

На петнайсетина километра на изток в една къща близнак близо до пазара в Даунхам, Уилям Бенет полагаше огромни усилия, за да мобилизира семейството си. Съпругата му Силвия като че ли нарочно си измисляше домакинска работа, за да забави тръгването им, а дъщерите му Изобел и Аймоджин сякаш бяха пристрастени към спането. Той беше сигурен, че само се преструват на изтощени.

Уилям искаше да излязат, докато времето все още беше благоприятно. Предишната вечер беше прекарал цял час в подготовка на семейния пикник, за да улесни стратегията на следващата сутрин. Сега времето, което беше спечелил, се топеше заради инерцията на семейството му.

— Наистина трябва да тръгваме — възбудено каза той на Силвия, докато тя почистваше вътрешността на фурната. — Времето може да се развали и край с пикника. Направил съм сандвичи с конфитюр за близначките и сандвич с риба тон за теб.

Силвия знаеш, че няма да победи, но продължи да се противи:

— Само на двайсет минути с кола е, Уил. Защо бързаш толкова?

— Защото, ако завали, полето ще плувне във вода и тогава няма да може да проверя дали там няма нещо интересно. Това може да се окаже важно археологическо място. Силвия.

Силвия въздъхна. Страстта на Уилям към местната археология започваше да й омръзва. Растящата му колекция от явно безсмислени камънаци я дразнеше най-много. Особено, когато той настояваше да измие и да подсуши „находките“ си в нейната кухня.

— Какво толкова важно има в това откритие, Уил? С какво е по-различно от останалите?

Бенет седна на един кухненски стол.

— Нали си чувала за мината за кремък в Лингхийд близо до Тетфорд?

— Разбира се. — Силвия често имаше чувството, че направо живее там.

— Е, камъните и следите в почвата, които открих миналата седмица във Фулфорд Хийд, бяха много сходни на скалите, открити в Лингхийд. Мините Лингхийд са произвеждали кремък за оръжия от осемнайсети век — нали се сещаш, кремък за пушки и други подобни. Откритите от мен находки подсказват, че е възможно да е имало друга мина за кремък в този район близо до Фулфорд. Може и да не е важно, но не е без значение от историческа гледна точка.

— Мина за кремък да има историческо значение?

— Абсолютно. По време на войните с Наполеон мината в Лингхийд е била основният снабдител на Британската армия. Не мислиш ли, че това е интересно? Че пушките, с които са стреляли на Ватерло, са били с кремък от местни мини. Ако съм прав и е имало още една мина във Фулфорд, тогава кой знае? Може пък кремъкът оттам да е бил използван по време на Войната за независимост в Америка.

Силвия сви рамене.

— Днес е почивният ти ден. Уилям. Не предпочиташ ли да си починеш?

В училището, на което Уилям беше директор, имаше спортен празник. С одобрението на настоятелството той беше прехвърлил задълженията си на своя заместник. Това беше възможност да изпробва теорията, която бе разработвал през почивните дни и през ваканциите.

— Хайде, Силвия — настоя той. — Колко често ни се удава случай да излезем цялото семейство? Ще бъде забавно, вече съм приготвил храната. Ако скоро не проверя това място, университетът ще домъкне студентите и те ще напускат навсякъде пакетчета от чипс и кутийки от кока-кола. В крайна сметка, теорията е моя. Не смяташ ли, че трябва и заслугата да бъде моя?

Силвия погледна към съпруга си — вече обут в чистите си гумени ботуши — и усети как я пронизва вина и съжаление. Не беше правилно да омаловажава хобито му. Поне се опитваше да въвлече в него нея и близначките.

— Добре — съгласи се тя. — Ще вдигна момичетата. Но ми обещай, че ако завали, веднага се връщаме.

Уилям Бенет кимна и я целуна по бузата.

— Ще натоваря нещата в багажника.

Той взе сандвичите и напитките от хладилника и ги постави в хладилната чанта. Преди да ги натовари в колата, провери оборудването си за последен път: камера, военнотопографска карта, тетрадки, писалка. Беше готов и усети вълнуваща тръпка пред перспективата да открие нови доказателства за своята монография върху местната история.