Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (31)

31

Андъруд дълго съзерцава единствената снимка, която беше сложил на полицата над камината в дневната си. Не се почувства възбуден или развълнуван, както бе станало, докато бе гледал снимката на Роуина Харви. Отначало изпита вина, а след това гняв.

Най-добре се заеми с нещо, каза си той.

Беше единайсет и двайсет и пет през нощта.

Денят беше тревожен и тъжен. Джак Харви беше мъртъв. Полицай Дженсън и Роуина Харви бяха изчезнали. Беше убеден, че Дженсън е мъртва — съдеше за това по монетите. Съдбата на Роуина Харви обаче не му беше съвсем ясна. Когато извади снимката на Джулия от кутията, където я беше скрил, той си спомни за липсващата снимка на Роуина.

Кутията беше идея на Джак. Тя беше част от терапията на Андъруд. Джак я наричаше „кутията с лошите спомени“. Беше посъветвал Андъруд да премахне от живота си всички видими белези от предишното си съществуване, да разкъса тапета на депресията си. Така снимките на Андъруд, неговите работни досиета, музиката и дори видеокасетите се бяха озовали в „кутията с лошите спомени“. Според теорията на Джак, Андъруд нямаше да успее да се възстанови, докато върху него тегне бремето на грешките му. „Когато се почувстваш по-силен, по-уверен и способен да се изправиш пред миналото — беше му казал той, — можеш да избереш някои вещи от кутията и отново да ги извадиш“. Снимката на Джулия беше първото нещо, което вадеше от кутията. Сега обаче не беше сигурен защо го бе направил.

Нещо друго също тревожеше Андъруд. Джак Харви явно живееше доста по-разточително, отколкото позволяваше заплатата му в полицията. Андъруд знаеше, че Роуина произхожда от богато фермерско семейство, но мисълта продължаваше да го гризе. Дали Джак не печелеше странично? Дали по тази причина не се бе забъркал в неприятности? Прегледа бележките, които беше направил по време на ръководеното от Декстър съвещание. Анализът на Лийч го бе заинтригувал. Жертвите бяха инжектирани с органични отрови, сходни на отровите във вълшебните гъби.

Психоактивни наркотици в концентрирани дози.

Андъруд имаше чувството, че търси фенерче при временно спиране на тока. Пропускаше нещо очевидно. „Концентрирани дози“. Защо убиецът беше направил толкова сериозни приготовления, за да инжектира Старк и Харви с тези вещества? Имаше много по-ефикасни и по-лесни начини да убиеш някого. Освен това имаше и по-вълнуващи начини да накараш някого да страда. Ако мотивът за употребата на веществата не беше да се причини болка или смърт, какъв беше тогава? Андъруд спря за момент. Умът му обичаше да оглежда проблема от всички страни. Все едно ту пускаш, ту угасваш лампите — в тъмното сетивата ти се настройват по-прецизно.

Ами ако е трябвало наркотиците да имат обратния ефект? Да предизвикат удоволствие, а не болка; да дарят живот, а не смърт? Продължи да премисля това хрумване — светлина вместо мрак, разбиране вместо неведение. Разбиране за какво?

Беше изморен, но знаеше, че няма да може да заспи. Празното легло го измъчваше. Самотата го караше да продължава.