Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (21)

21

Джак Харви седеше в приемната, която беше направил в пристройката към къщата си. Приведен над компютъра, пишеше заключението си във връзка с курса на лечение на Джон Андъруд. Коментарът му представляваше част от кратко съобщение по електронната поща, адресирано до началника на полицейското управление на Ню Болдън Чалмърс.

През последните дванайсет месеца инспектор Андъруд постигна забележителен напредък в терапията — написа той и дръпна продължително от пурата си. — Нервният му срив в края на 2000 г. вероятно до голяма степен се е дължал на разпадането на брака му. По същото време Андъруд е ръководел сложно разследване на убийство и явно не е бил в състояние да се справи с различните източници на напрежение. Предписани му бяха антидепресанти, а през последната година той посещаваше терапевтични сеанси при мен.

В този момент на вратата се почука и се появи Роуина Харви.

— Скъпи, след малко ще тръгвам.

Джак погледна през рамо.

— Фантастична си! — отбеляза той.

— Едва ли. Краката ми изглеждат огромни с тази пола.

— Глупости.

— Тази пура вони, Джак.

— Позволено ми е да имам поне един порок.

Роуина Харви прекоси стаята и целуна плешивото теме на съпруга си.

— Върху какво работиш? — попита тя.

Той бавно се извърна на въртящия се стол, плъзна ръце около талията на Роуина и я придърпа на скута си. Целуна я продължително и силно, а тя се изкиска.

— Знам върху какво ми се иска да работя — прошепна Джак.

— Джак, току-що се облякох. Имам среща с Петра след десет минути.

— Дай ми само няколко минути.

— Не мога.

— Не бъди такава.

— Утре, като се върна.

— До утре ще съм скапан. Работата ми е напрегната. Мъжете на моята възраст трябва да се възползват от мига. Утре може и да не ми става.

— Кой говори глупости сега? — Роуина се отдръпна и целуна съпруга си по челото. — Ще се прибера утре сутринта.

След това излезе.

Джак отново се обърна към екрана на компютъра си. Къщата беше притихнала. Стъклото на прозореца издрънча в рамката.

Призраци.

Опита да се съсредоточи. Причините и симптомите за депресията на инспектор Андъруд са изчезнали. Според мен той вече не представлява физическа заплаха и може да се върне към изпълнението на по-леки служебни задължения.

Харви огледа малката приемна. Изпитваше силното и неприятно чувство, че някой го наблюдава. Папките със случаите му заемаха цели две стени и изпълваха три библиотечки. В много от тях се криеха личните привидения и кошмари на хората, включително и тези на Джон Андъруд. Понякога призраците си правеха шегички с него. Телефонът пронизително иззвъня. И замлъкна. Харви изчака малко, после продължи да пише.

Препоръчвам сеансите на инспектор Андъруд да бъдат сведени до една консултация на осем седмици. Освен това реших да преустановя лечението му с антидепресанти. Инспектор Андъруд е опитен и способен полицай и все още би могъл да бъде ценен служител на полицията.

Това беше достатъчно. Шефът знаеше, че Харви и Андъруд са приятели. Психологът си даваше сметка, че докладът му опасно започва да напомня на хвалебствие. Прикачи текстовия файл към текста на електронното съобщение и веднага го изпрати на служебния адрес на Чалмърс. След това се обади на Джон Андъруд и му остави съобщение на телефонния секретар.

Телефонът иззвъня веднага щом затвори. Вдигна слушалката.

— Харви.

— Да не би да е в цикъл, Джак? — попита гласът от другата страна и след това линията прекъсна.

Джак Харви изтича до прозореца и надникна навън. Нямаше никой — поне не се виждаше. Сърцето му препускаше лудо. Беше разпознал гласа.