Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Acid Lullaby, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Отровна приспивна песен
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-023-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869
История
- — Добавяне
Мъките на Брихаспати
15
Осем месеца по-късно
29 април 2002 г., Ню Болдън
Джон Андъруд отпи от първата си чаша с уиски от година насам и се наслади на опушения му вкус. Джак Харви го наблюдаваше внимателно.
— Вкусно ли е? — ухили се Харви.
— Трябва да престанеш да задаваш глупави въпроси, Джак — отговори Андъруд.
— Аз съм психиатър. Плащат ми, за да задавам глупави въпроси.
— Смятах, че това е приятелска среща — отбеляза Андъруд, постави чашата си обратно на масата и устоя на изкушението да я вдигне веднага отново. — Не приключихме ли вече с глупостите от рода на „падаше ли си по майка си“?
Харви се усмихна. Радваше се, че Андъруд отново си е същият. Годината беше трудна и за двамата.
— Да, наистина е приятелска среща, Джон. Знам, че никога не си си падал по майка си. Обаче подозирам, че си падаш по жена ми.
— Всички си падат по Роуина, Джак. Щях да съм луд, ако не ми харесваше.
Харви кимна. Беше благословен с красива съпруга и прокълнат с непрекъснатия страх, че може да я изгуби.
— Чуй ме, ти се справи много добре, Джон. Аз само те насочих в правилна посока. Ти сам свърши останалото.
— „Прозак“ и прочутият доктор Харви бяха главните действащи лица. Аз бях само омагьосан зрител.
— Това са пълни глупости.
Андъруд обичаше да курдисва Джак. Правеше го цели десет години. Започваше да се учи да цени приятелите си. Не му бяха останали много. Декстър, може би.
— Възможно е — отвърна Андъруд. — Опитвах се да ти направя комплимент.
— Исусе! Щеше да е за първи път. Сигурно си откачил.
Харви знаеше, че с Андъруд човек трябва да дава всичко от себе си.
— Говоря сериозно. Ти ме спаси. Никой друг не даваше и пет пари.
— Това не е вярно.
— Е, както и да е.
— Чуй ме — наведе се напред Харви. — Ти наистина доста оплеска нещата. И все още не си се оправил напълно. Депресията е като прилив — непрекъснато се връща.
— Сравненията ти стават предсказуеми, Джак. Предполагам, че аз съм като цар Канут.
— Просто не забравяй, че ние не създаваме и не решаваме всичките си проблеми.
Андъруд изгледа студено Харви.
— Ще ми позволиш ли да се върна, Джак? — попита той.
— Ще драсна няколко реда до началника на управлението. Не обещавам нищо. Може да не искат да се върнеш.
Андъруд кимна. Джак може би имаше право. Отношенията му с началника Чалмърс винаги са били напрегнати. Освен това, разсъди той, съдейки по слуховете от криминалния отдел на полицията в Ню Болдън, инспектор Алисън Декстър в момента се справяше много по-добре от него. За пръв път Андъруд забеляза тъмните бръчици около очите на Джак Харви.
— Изглеждаш уморен, Джак.
— Работата ми е напрегната. Знаеш го.
— А нещо друго? Проблеми с Роуина?
— Сега ти ли ме анализираш? — засмя се Харви. — Нещата може доста да се объркат.
— Просто питам, Джак. Напоследък не си на себе си.
— Роуина е страхотна — поклати глава Харви. — Тя е светлината на живота ми.
— Твърде добра е за такъв като теб — шеговито отбеляза Андъруд.
— Може би. — Харви се замисли за миг. — Всички си имат проблеми, Джон. Ти си имаш твоите, аз си имам моите.
— Смущения в ерекцията?
Харви се засмя силно.
— Още не!
— И това ще стане.
Харви огледа малката препълнена кръчма.
— Призраци — тихо продума той и сложи край на темата.
Останаха още час, преди в „Болдън Армс“ да стане твърде претъпкано и шумно. Джак се оплака пръв и предложи да си тръгнат рано. Андъруд се съгласи и допи уискито си.
— Доста ми е досадно — отбеляза той с уморена усмивка. — Отвикнал съм.
— Да не си забравиш ключовете — провикна се Джак, когато Андъруд започна внимателно да си проправя път през тълпата. Андъруд вдигна ръка, за да покаже, че го е чул, и се върна на масата. — Закъде съм без теб, Джак?
— Щеше цяла нощ да стоиш на улицата — отбеляза Харви.
След минута двамата пресичаха улицата пред кръчмата на път за паркинга отсреща. Въпреки приспивното действие на уискито Андъруд забеляза, че Харви внезапно е станал неспокоен.
— От тъмното ли те е страх, Джак? — закачливо попита той.
— А?
— Непрекъснато се оглеждаш — каза Андъруд и посочи: — Колата е ей там.
— Нищо ми няма.
Джак натисна копчето на дистанционното управление на алармата и светлините на новото беемве послушно примигнаха. Андъруд се качи. Харви заключи колата отвътре и запали двигателя.
— Хубава кола — отбеляза Андъруд. — Да не работиш и на частно, Джак?
Харви внимателно излезе на шосето и пое по мрежата от тесни пътища, които пресичаха гората Холтскил и водеха към Ню Болдън.