Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (56)

56

Марк Уилис успя да влезе в апартамента на Декстър през прозореца на банята. Предположи, че тя е оставила горното прозорче отворено, за да проветри банята след сутрешния си душ. Върху белите плочки на пода все още тук-там имаше вода, когато той се покатери вътре. Отвореното горно прозорче даде възможност на Уилис да се пресегне и да отвори големия прозорец. Всичко стана удивително лесно. Присмя се на глупостта на Декстър. Апартаментите на приземните етажи бяха лесна мишена за крадци. Едно ченге трябва да знае това. Първоначалната му веселост и удоволствие от лесния достъп бяха помрачени, когато не след дълго си даде сметка, че ако Декстър беше скрила наркотиците в апартамента си, щеше да го заключи така, че да не може да влезе и муха.

Въпреки това реши да огледа мястото. Беше му писнало Декстър да слага пречки на пътя му и бе решил да поеме инициативата. В най-добрия случай щеше да си върне наркотиците и да се оттегли от бизнеса, а в най-лошия щеше да си достави огромното удоволствие да обърне апартамента й с краката нагоре.

Огледа малката бяла баня. Изобщо не се учуди, че Алисън е предпочела съвсем оскъдното обзавеждане: бели завеси, бяла вана, сини и бели плочки. Уилис си спомняше от апартамента й в Лейтън, че тя ненавиждаше всякакви заврънкулки и украшения. Развинти капачката на шишето с гела за душ и го помириса — лимон и липа.

Уилис излезе от банята в коридора. На стената висеше снимка на Декстър с униформа и с групата й от полицейския колеж „Хендън“. Имената на всички бяха напечатани под снимката. Прочете втория ред: „От ляво на дясно: Дейвис А. Л., Дъринг Дж. Ф., Декстър А. Ж., Долтън С.“. Тя изглеждаше доволна, дори бе успяла да се усмихне за камерата.

— Щастливи времена — каза си Уилис.

Свали снимката от стената и я разби на пода. Уилис продължи нататък — прерови шкафовете в коридора, но не откри нищо интересно: куфари, ботуши, непромокаемо облекло. Кухнята му разказа същата история. В бюфета откри пакет ориз и го изсипа на плота, обаче веднага се прокле, че е прибързал — по-добре да го беше изсипал на килима в дневната. Хладилникът на Декстър беше празен, ако не се броят шестте малки бутилки с бира „Стела Артоа“, шише с прясно мляко и кисело мляко с ягодов аромат. Уилис извади отварачка от едно чекмедже. Обичаше студена бира.

Дневната на Декстър беше с кремави стени и бе спретнато обзаведена. Уилис се отпусна на дивана. До него имаше две лавици с книги и една поставка с компактдискове. Разгледа дисковете, донякъде развеселен от музикалните й предпочитания.

— Винаги си била рокаджийка, партньоре — промърмори той. Някои от имената му бяха познати от времето, което беше прекарал в предишния апартамент на Декстър: „Джам“, „Клаш“, „Гънс енд Роузис“, „Ролинг Стоунс“. Уилис си спомни как Алисън танцуваше в кухничката в Лейтън под звуците на „Зъл град“, докато готвеше ризото. Прогони мисълта от главата си.

Бирата бързо свърши и Уилис отново се залови за работа. Провери под и зад леглото и преобърна бюрото с компютъра на Декстър. Документите й се разпиляха на пода. Вече ядосан, Уилис отиде в спалнята. Очакваше едва ли не да види някогашната й калъфка за възглавница с емблемата на „Уест Хам“, обаче остана разочарован — бели възглавници и ватирана завивка.

— Божичко, все едно си в болница! — отбеляза Уилис.

Върху един ракитов стол имаше купчина прилежно нагънати чисти дрехи. Събори ги. Уилис с удоволствие откри най-напред чекмеджето с бельото й и известно време се опитваше да намери бикини, които са му познати: не успя, но поне се убеди, че вкусът й по отношение на бельото не се е променил. Пъхна в джоба си един жартиер в името на доброто старо време. Дрехите в гардероба й бяха по-интересни. Под купчина безупречно изгладени ризи и строги костюми Уилис откри няколко черни бележника и ги извади, за да ги разгледа по-добре. Върху първия пишеше 1984, а върху последния 2002. Отвори бележника от 1984 г. напосоки и прочете на глас: 22 септември. Писна ми от училището. Омръзна ми да се държат с мен като с петгодишна. Нямам търпение да отида в колежа.

Уилис затвори бележника. Беше изненадан. Беше прекарал с Алисън Декстър немалко време, но не бе разбрал, че си води дневник. Не смяташе, че е такъв човек. А ето че тук беше записан целият й живот като зрял човек. Сигурно беше разказана и историята на връзката им и на нещастния й край. Трябва да беше интересно четиво. Той избра бележника от 1994 г. и разгърна на август.

23 август. Тъкмо се върнахме от Париж. Страхотен хотел. Марк похарчи цяло състояние. Ходихме на Айфеловата кула. В събота вечеряхме на една лодка по реката: невероятна гледка. Толкова е красиво. В неделя си направихме страхотен пикник и секс в парка! Винаги ми се е искало да го направя навън. Върнахме се в Лондон късно. Марк трябваше да отиде в града по работа. Жалко, че свърши така. Сигурно е бил съсипан. Целувам го.

Уилис се ухили. Наистина беше съсипан, а когато приключи с медицинската сестра в пет сутринта, беше капнал от умора. Прелисти напред няколко месеца и се опита да си спомни кога Декстър беше научила за ежедневните му забежки до котелното с полицай Отам.

15 октомври. Работа по случая ГБХ. Ужасно съм заета. Пак закъснях. Марк ме пренебрегва. Не се сещам къде съм сбъркала този път. Ужасно чувство. Опитвам се да не му обръщам внимание. Закъснявам.

Уилис се намръщи на последното изречение и трескаво започна да търси обяснение, докато не му прищрака. Прелисти напред, търсейки подобен текст.

31 октомври. Купих тест за бременност. Резултатът е положителен. Час при лекар в събота сутринта. Не съм казала на никого. Страх ме е.

2 ноември. Бременна съм. Съвсем сигурно е. Какво ще правя, по дяволите?

Страниците на следващата седмица бяха празни. Уилис усети как по тила му се стича студена пот. Декстър не му беше казала, че е бременна. Запита се дали е щял да постъпи по различен начин, ако е знаел, но отговорът му убягваше.

17 ноември. Порязах се. За пръв път от години. Съвсем сама съм и съм ужасена. Лекарят ми каза, че терминът ми е на 20 май. Съвсем истинско е. Ще се случи. Отчаяна съм.

18 ноември. Момиче е. Усещам го. В тялото ми расте едно малко момиченце. В обедната почивка си купих именник. Сигурно полудявам. Струва ми се, че Зоуи ми харесва.

20 ноември. Говорих с Марк. Призна ми, че се чука с Отам и с други жени. Всички в участъка знаят. Не можах да му кажа за бебето. Искаше ми се да убия това копеле. Обаче казах на Джилиан. Според нея трябва да го махна.

Уилис кимна. Помнеше сержант Джилиан Рийд. Беше разумна жена.

— Добър съвет, Джилиан — тихо изрече той.

21 ноември. Мама ми се обади. Трябваше да й кажа. Разплака се. Каза ми да направя аборт. Каза, че не искала да свърша като нея. Не мога да го понеса. Пак се порязах.

28 ноември. Запазих си час. Ужасно ме е страх. Предпочитам да се самоубия. Трябва да отида в болница.

1 декември. Готово. Ужасно е. Почти не спах. Сънувах, че бебето плаче — плаче, защото е само, плаче, защото никога няма да узнае името си. Срамувам се.

Уилис седна на леглото и се опита да осмисли току-що прочетеното. През 1994 г. Алисън е била бременна с неговото бебе, а не му е казала. Алисън беше искала това дете. Алисън беше направила аборт. Вгледа се дълбоко в сърцето си, за да се опита да определи какво чувства. Гняв? Възмущение? Чувстваше ли се предаден? След малко реши, че изпитва облекчение.

Най-сетне Марк Уилис разбра откъде извира омразата на Декстър. Но какво променяше това всъщност? Прецени положението. Основните факти си оставаха същите. Ако не намереше бързо сто хиляди лири, щяха да го убият. Алисън Декстър му бе попречила да намери наркотиците, които щяха да му спасят кожата. Тя знаеше какво е станало с тях.

Отвори дневника от 2002 г. и отвори на днешната дата — 5 май. Трябваше да се справи с нея сам. Сега, след като знаеше за бебето, можеше да се възползва от това и да я накара да свали гарда. Нищо не пишеше. Имаше две възможности: или да я чака да се върне в апартамента, или да се опита да я причака в полицейското управление на Ню Болдън. Избра първото, поне докато не свършат бирите в хладилника. Тогава съвсем напосоки Уилис отгърна две страници в дневника и попадна на 20 май.

Там бяха написани четири думи:

Рожденият ден на Зоуи.