Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (17)

17

Харви остави Андъруд пред апартамента му малко преди 11 часа.

Андъруд отключи вратата на малкото студио, където живееше под наем, и тежко се отпусна в креслото. Апартаментът беше малък и обзаведен само с най-необходимото — телефон, диван, кресло, легло, маса. Не беше разопаковал книгите си и колекцията си от грамофонни плочи. Това не беше домът му. Всъщност и той самият не беше тук.

Знаеше, че трябва да ангажира с нещо мислите си, докато го споходи сънят. Приливът започваше да настъпва, когато бездействаше.

Заеми се с нещо.

Андъруд погледна към малката купчина пликове върху масата за хранене. Предишната вечер беше подредил всичките си банкови сметки. Сутринта беше изготвил списъка с покупките си за този месец. Беше един цар Канут, чиито идеи вече се изчерпваха.

Реши да препише всички номера от паметта на мобилния си телефон на адресната страница на бележника си. Така щеше да запълни малко време. Когато се зае със задачата, си даде сметка, че има много по-малко номера, отколкото преди дванайсет месеца. Приключването на развода му с Джулия беше разкрило истинската преданост на „общите“ им приятели.

Негодници.

Джулия не му се бе обаждала от известно време. Знаеше, че е сама и живее в Хертфордшир, че си е купила малка къща и работи в някакъв офис. Опита се да не допусне ситуацията да го разгневи. Джулия го беше напуснала заради мъж на име Пол Хейър и веднага след това беше напуснала Пол Хейър и бе останала сама. Той все още не беше сигурен дали трябва да възприема това като обида или като комплимент. Реши отново да се заеме със задачата си и да запълни съзнанието си с цифри. Думите го дразнеха. Числата не правеха нищо. Те не нараняваха.

Андъруд остана разочарован, че преписването му отне само десет минути. Още веднъж си напомни, че е важно човек да има записани на хартия телефонните номера от мобилния си телефон, че направо бе обезумял от гняв, когато бе изгубил предишния си телефон. Въпреки това обаче се чувстваше жалък. Особено когато установи, че е въвел номера на Декстър два пъти — веднъж под името „Алисън“ и втори път като „Декс“.

Жалък тип.

Това не увеличаваше вероятността тя да му се обади.

Голата стая започваше да го потиска. Всички красиви подробности бяха изчезнали от живота му. Бяха останали само голите кости на съществуването. А те подрънкваха и това го плашеше.

Заеми се с нещо.

Взе един брой на „Ню Болдън Газет“ и започна да преглежда личните обяви.