Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (27)

27

На три километра оттам Роуина Харви седеше шокирана отзад в една линейка, а по лицето й се стичаха сълзи. Декстър я наблюдаваше внимателно. Роуина Харви беше красива жена, много по-млада от Джак. Дали тук не можеше да се търси нещо, запита се Декстър. Дали Роуина Харви не им въртеше номера? Дали нямаше връзка с някой треньор по тенис или пък с инструктора си по аеробика? Защо да не прегледа застраховката „Живот“ на Харви за нещо нередно или за наскоро направени промени?

Декстър изведнъж се сети за обезобразеното тяло на Джак и се прокле заради подозрителността си. Това беше твърде нелепо. Но все пак, Роуина Харви беше привлекателна жена. Декстър неволно я видя в черно като вдовица и за един невъобразим мимолетен миг си представи как самата тя вкусва от Роуина.

Шантава история. Съсредоточи се.

Дженсън излезе от линейката.

— Нещо ново? — попита Декстър. Залавяй се за работа.

— Снощи е спала при своя приятелка. Джак й се обадил към десет и половина да й пожелае лека нощ. Връзва се. Показа ми мобилния си телефон.

— Коя е приятелката?

— Петра Лонгли.

— Съдийката?

— Единствената и неповторимата.

Декстър познаваше добре вдъхващата страх Петра Лонгли.

— Дотук с моята теория за маниакалния приятел — отбеляза тя.

— Госпожа Харви иска да отиде при родителите си в Дис. Много е разстроена. Да й позволим ли?

— Заведи я лично — кимна Декстър. — Няма полза от нея тук. Опитай се да я разговориш в колата. Съвсем внимателно. Провери дали не знае нещо за пациентите на Джак, за нещата, върху които е работил напоследък.

— Дадено.

— Обади ми се, ако научиш нещо.

Декстър се обърна и се запъти към Марти Фаръл. Той беше един от главните експерти следователи и в момента водеше сериозен разговор със Стив Полк от пожарната команда на Кеймбриджшър.

— Какво откри, Марти? — отривисто попита Декстър.

— Още е раничко, шефе. — Сдържаното поведение на Фаръл винаги въздействаше успокоително. — Ще вдигнем тялото през следващия един час. Само че няма и следа от главата.

— Президентът няма мозък, че този ли! — ухили се Стив Полк.

— Млъквай! — скастри го Декстър. — Той ни беше колега.

— Двамата със Стив си говорехме за пожара — дипломатично се намеси Фаръл. — И по-конкретно за причините, нали, Стив?

Стив си пое дълбоко дъх и реши да се държи като професионалист.

— Пожарът е започнал в кабинета — ясно е от начина на обгаряне. На този етап е догадка, но бих казал, че подпалвачът, убиецът, е използвал запалителна течност. Най-вероятно някакво леко гориво. Вътре е имало много хартия, така че всичко е лумнало — завърши той и плесна с ръце в имитация на избухването на огън.

— Странното обаче е, че в стаята като че ли няма един локален източник на пожара — добави Фаръл.

— Не разбирам — призна Декстър.

— Обикновено подпалвачите запалват огъня, да кажем, в единия ъгъл на помещението — обясни Полк. — Купчина хартия или натопен в парафин парцал.

— Ясно — кимна Декстър.

— В този случай обаче подпалвачът като че ли е стоял в средата на стаята и е пръскал запалителна течност навсякъде около себе си. След това е започнал да пали кибритени клечки, докато една от тях не е започнала пожара.

— Защо твърдиш това? — попита Декстър.

— Средата на стаята е най-слабо увредена — обясни Фаръл, — освен това намерихме кибритени клечки по краищата на помещението. Много.

— Прилича на обикновен пожар, но в негатив — пое щафетата Полк. — Обикновено подпалвачите си избират едно място, след това си плюят на петите. А този е напълнил стаята с гориво и е започнал да хвърля наоколо горящи кибритени клечки.

Декстър започваше да проумява смисъла на думите му:

— Искаш да кажеш, че е искал да бъде в стаята, когато всичко пламне.

— Аха. Като че ли след като е отсякъл главата, е искал да бъде заобиколен от огън. Много е хипнотично да наблюдаваш как лумват пламъците, дори има терапевтичен ефект. — Полк беше решил да си възвърне доверието на Декстър, което според него бе започнал да губи.

Декстър го слушаше с половин ухо. Спомни си за раните по шията на Иън Старк, докато той крещеше неистово в спешното отделение преди две нощи. Тя си намери уединено местенце далеч от пожарните коли и от шумотевицата на разследването и позвъни на Роджър Лийч.