Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Acid Lullaby, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Отровна приспивна песен
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-023-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869
История
- — Добавяне
28
Полицай Дженсън подкара колата извън Ню Болдън и бързо набра скорост по шосе А11. Пътуването до Дис щеше да й отнеме не повече от половин час — по магистралата до Тетфорд и след това по А1066 до Дис.
Лесна работа.
Наблюдаваше Роуина Харви в огледалото за обратно виждане. Беше спряла да плаче и рееше неопределено поглед, потънала в шокирано мълчание. Дженсън си спомни за наставленията на Декстър и реши да зададе няколко въпроса.
— Госпожо Харви, може ли да ви попитам нещо?
Роуина Харви я погледна с празен поглед.
— Нещо застрашаваше ли съпруга ви? Имаше ли финансови проблеми?
Никакъв отговор.
Дженсън не се отказа:
— Напоследък беше ли под напрежение? Да е имало странни телефонни обаждания или посетители в къщата? Нещо необикновено, каквото и да е?
Роуина се взираше в брачната си халка, като че ли се опитваше да си припомни какво точно представлява тя. Дженсън реши да се откаже. Само си губеше времето.
— Беше тъжен — внезапно и тихо промълви Роуина.
— Тъжен ли? — Дженсън едва се сдържа да не се извърне назад. — Знаете ли защо?
Роуина Харви бавно поклати глава. Дженсън стисна волана по-здраво.
Зад тях въплътеният Сома ги следваше зорко иззад заобикалящите го светлинки. Започна да онанира по-силно, когато полицейската кола зави наляво от Тетфорд и се насочи към А1066, и еякулира в празния пакет от бисквити, който си беше приготвил. Избърса се и пусна плика на вече осеяния с боклуци под на своя ланд крузър.
Дженсън ускори по А1066, който свързваше Тетфорд и Дис. Роуина Харви беше вдигнала загорелите си колене и седеше свита на задната седалка. Колата прелетя покрай няколко конезавода и сетне се озова насред полето. Червен триъгълен знак предупреждаваше за остър десен завой и Дженсън започна да намалява скоростта. Внезапно забеляза ланд крузъра, който беше изпълнил цялото й задно стъкло.
— Какъв му е проблемът на този? — попита се тя.
Джипът рязко изскочи отдясно на полицейската кола и подкара редом до нея. Завоят се появи на трийсетина метра пред тях. Дженсън скочи на спирачките, когато двете коли подкараха редом. И тогава с едно рязко и жестоко движение джипът зави към шофьорското място на полицейската кола. Маневрата свари Дженсън неподготвена и тя изпусна управлението. Воланът се изплъзна от ръцете й, колата излезе от пътя и се блъсна със страшна сила в една каменна сетна. Роуина Харви полетя между двете предни седалки и се удари в таблото пред скоростния лост. Дженсън се стовари върху въздушната възглавница, след това усети как шията й се извива първо напред, а сетне отскача назад и се блъска в облегалката за глава на седалката.
Зави й се свят, но тя се напрегна да остане в съзнание. Смътно си даде сметка, че Роуина Харви лежи просната върху скоростния лост, а главата й е заклещена до таблото. Със замъглено съзнание забеляза и това, че зелените светлини на джипа се движат назад към тях.
Десет минути по-късно шофьорът на някакъв автобус се обади в полицейското управление на Сафък и съобщи за катастрофиралата полицейска кола. Беше празна.