Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Андъруд и Декстър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Acid Lullaby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Ед О'Конър

Заглавие: Отровна приспивна песен

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство Весела Люцканова

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Художник: Валентин Киров

ISBN: 954-311-023-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869

История

  1. — Добавяне

28

Полицай Дженсън подкара колата извън Ню Болдън и бързо набра скорост по шосе А11. Пътуването до Дис щеше да й отнеме не повече от половин час — по магистралата до Тетфорд и след това по А1066 до Дис.

Лесна работа.

Наблюдаваше Роуина Харви в огледалото за обратно виждане. Беше спряла да плаче и рееше неопределено поглед, потънала в шокирано мълчание. Дженсън си спомни за наставленията на Декстър и реши да зададе няколко въпроса.

— Госпожо Харви, може ли да ви попитам нещо?

Роуина Харви я погледна с празен поглед.

— Нещо застрашаваше ли съпруга ви? Имаше ли финансови проблеми?

Никакъв отговор.

Дженсън не се отказа:

— Напоследък беше ли под напрежение? Да е имало странни телефонни обаждания или посетители в къщата? Нещо необикновено, каквото и да е?

Роуина се взираше в брачната си халка, като че ли се опитваше да си припомни какво точно представлява тя. Дженсън реши да се откаже. Само си губеше времето.

— Беше тъжен — внезапно и тихо промълви Роуина.

— Тъжен ли? — Дженсън едва се сдържа да не се извърне назад. — Знаете ли защо?

Роуина Харви бавно поклати глава. Дженсън стисна волана по-здраво.

Зад тях въплътеният Сома ги следваше зорко иззад заобикалящите го светлинки. Започна да онанира по-силно, когато полицейската кола зави наляво от Тетфорд и се насочи към А1066, и еякулира в празния пакет от бисквити, който си беше приготвил. Избърса се и пусна плика на вече осеяния с боклуци под на своя ланд крузър.

Дженсън ускори по А1066, който свързваше Тетфорд и Дис. Роуина Харви беше вдигнала загорелите си колене и седеше свита на задната седалка. Колата прелетя покрай няколко конезавода и сетне се озова насред полето. Червен триъгълен знак предупреждаваше за остър десен завой и Дженсън започна да намалява скоростта. Внезапно забеляза ланд крузъра, който беше изпълнил цялото й задно стъкло.

— Какъв му е проблемът на този? — попита се тя.

Джипът рязко изскочи отдясно на полицейската кола и подкара редом до нея. Завоят се появи на трийсетина метра пред тях. Дженсън скочи на спирачките, когато двете коли подкараха редом. И тогава с едно рязко и жестоко движение джипът зави към шофьорското място на полицейската кола. Маневрата свари Дженсън неподготвена и тя изпусна управлението. Воланът се изплъзна от ръцете й, колата излезе от пътя и се блъсна със страшна сила в една каменна сетна. Роуина Харви полетя между двете предни седалки и се удари в таблото пред скоростния лост. Дженсън се стовари върху въздушната възглавница, след това усети как шията й се извива първо напред, а сетне отскача назад и се блъска в облегалката за глава на седалката.

Зави й се свят, но тя се напрегна да остане в съзнание. Смътно си даде сметка, че Роуина Харви лежи просната върху скоростния лост, а главата й е заклещена до таблото. Със замъглено съзнание забеляза и това, че зелените светлини на джипа се движат назад към тях.

Десет минути по-късно шофьорът на някакъв автобус се обади в полицейското управление на Сафък и съобщи за катастрофиралата полицейска кола. Беше празна.