Дейвид Балдачи
Виновните (33)

33

Когато Роби напусна ареста, те го чакаха отвън.

— Агент Уърцбъргър — поздрави той с кимване агента на ФБР и двамата му кола и, които седяха в колата, паркирана до неговата.

Трябва да поговорим — каза Уърцбъргър.

— Така ли? Нали обещах да ви се обадя, ако открия нещо интересно? Още не съм открил нищо.

— Получих телефонно обаждане, свързано с вас. От Вашингтон. Искате ли да го обсъдим в колата, далече от чужди уши, или предпочитате да го направим тук, на открито?

Роби огледа внимателно тримата, след което се настани на задната седалка на седана им.

— Какво обаждане?

— От сродна агенция, която официално не действа на родна земя.

Роби не реагира по никакъв начин на думите му, но наум си каза: „кучи син“.

— И това обаждане е било свързано с мен?

— Именно. Не ни съобщиха много подробности, но ни дадоха да разберем, че сте изключително ценен актив, който не бива да пострада или още по-лошо. Заявих на шефовете си, че ще направя всичко по силите си, но трудно мога да гарантирам безопасността ви, ако не напуснете града или не се скриете някъде.

Уърцбъргър изгледа Роби през рамо.

— Предполагам, че и двата варианта не ви устройват.

— Изобщо не ме устройват.

— Шефовете ми са били предупредени, че ако се опитаме да ви принудим да ни се подчините със сила, ще трябва да повикаме няколко тактически екипа от специални агенти. В противен случай можело да пострадаме.

Роби замълча. Уърцбъргър продължи:

— Склонен съм да вярвам на шефовете си, затова предлагам доброволно сътрудничество, Роби, нищо повече. Последното, от което се нуждаем, е служители на две федерални агенции да се хванат за гушите.

— Съгласен.

— Разбрахме, че домът на Шърман Кланси е бил подпален тази нощ или рано сутринта.

— И аз чух същото.

— А чули ли сте нещо повече?

— Възможно е.

— Ще бъдете ли така добър да ни кажете какво?

— Пит Кланси се опитва да заеме мястото на баща си в отношенията с хората от казиното. Някои от тях очевидно не са очаровани от идеята. Отидоха на гости на Пит. Случайно се отбих в дома му по същото време. Държаха се доста грубо с Пит, затова ги помолих да престанат.

— И те послушаха ли ви?

— За мое най-голямо учудване, да.

Изражението на Уърцбъргър издаваше скептицизъм.

— Ясно. Убихте ли някого?

— Не. Иначе трябваше да съобщя в полицията.

— А наранихте ли някого?

— Не съм им причинил тежки увреждания отвърна Роби. — Освен може би на двама. Трудно ми е да преценя. Беше тъмно и всичко се случи много бързо. Не останах достатъчно дълго, за да огледам щетите.

— Разбирам. Къде е Пит Кланси сега?

— Не прояви очакваната благодарност и избяга с поршето си. Възможно е вече да е стигнал много далече. Ако е умен. Но не мисля, че е чак толкова умен.

— И тези типове са подпалили дома му? — попита Уърцбъргър.

— Не бях там, когато се е случило. Но предполагам, че са го подпалили, след като са приключили с търсенето на онова, за което са дошли.

— И какво е то?

— Споменаха, че Пит им е изпратил имейли, което доказва, че е разполагал с някаква информация на баща си за тях. Те не бяха доволни от това. И изразиха недоволството си съвсем ясно. Искаха да им покаже с какви документи в подкрепа на своите твърдения разполага. Заплашиха го с киселинна баня, ако не им съдейства.

— И бърз куршум, ако прояви сговорчивост? — предположи Уърцбъргър.

— Да.

— Можете ли да идентифицирате тези хора?

— Вероятно. Но се съмнявам, че ще се отзоват на поканата ни и ще се строят в редица, за да проведем разпознаване.

— Можете ли да ги опишете?

— Мога.

Роби съобщи отличителните белези на тримата мъже, а един от агентите записа думите му.

— Какво смятате, че са търсили? — попита Уърцбъргър, когато Роби приключи с описанието.

— Сигурно нещо, свързано с бизнеса им. „Ребъл Йел“ прави доста пари. Очевидно повече от останалите казина. Вероятно предлагат на клиентите си други продукти, освен карти и чипове.

— Такива ли са местните клюки?

— Човек може да научи удивителни неща, ако знае как да слуша. Хората обичат да говорят.

— Казали ли сте на още някого?

— Не — излъга Роби.

— Това, което сте открили, може да се окаже сериозен мотив за ликвидирането на Шърман Кланси. Което означава, че баща ви ще отърве затвора.

— Мина ми през ума — каза Роби.

— Не забравяйте, че прецакате ли момчетата от казиното, ще поискат да си го върнат. Вероятно вече са научили кой сте.

— Съгласен и за двете.

— Искате ли охрана? Мога да отделя един агент.

— Мисля, че си имате достатъчно работа. Ще се справя сам. Но благодаря за предложението.

— Обадете ми се, ако промените мнението си.

— Непременно.

Докато Роби излизаше от колата, Уърцбъргър добави:

— Разбирам, че сте много добър в работата си, но никой не е неуязвим.

— Никога не съм смятал друго — отвърна Роби.