Дейвид Балдачи
Виновните (73)

73

Денят на погребението на Били Фалконър бе толкова горещ, че цветята оклюмаха рано-рано в унисон с опечалените. На службата край гроба се събраха доста хора, и бели, и чернокожи.

Роби оглеждаше тълпата и се опитваше да си обясни причините за това, когато забеляза, че голяма част от белите са млади хора. А после видя, че в центъра им стои Малкия Бил Фалконър и приема съболезнованията им.

Може би все пак има надежда, помисли си Роби.

Тони Моузес дойде при него преди началото на службата.

— Тъжно е, когато някой си отива толкова млад — каза тя.

— Никой не знае какво ще му донесе утрешният ден отвърна Роби.

Включително и аз, помисли си той.

— Не виждам многоуважаемия окръжен прокурор отбеляза Роби.

— Вероятно седи в дома си и ближе раните си. Видя как възможността да осъди баща ти се изпарява. А това означава, че може да се сбогува с политическата си кариера. В случая печелим всички, с изключение на Обри Дейвис.

Роби бе изявил желание да бъде сред хората, които ще носят ковчега. Задачата се оказа потискащо лесна. Дори с ранената си ръка той повдигна без усилие ковчега с тленните останки на стария си приятел, който навремето бе демонстрирал такава мощ на терена.

Погледна към Рийл, докато минаваше край нея с ковчега. Размениха си многозначителни погледи, които сякаш казваха:

Дали изобщо ще получим погребение, когато настъпи нашият час?

Заговори чернокож пастор, последван от Анджи и Малкия Бил, които казаха по няколко думи.

Ковчегът бе спуснат в гроба и събралото се множество започна да се разотива. Това представляваше погребалният ритуал. Човек заравя покойниците в пръстта и продължава напред, докато не дойде неговият ред да бъде погребан.

Доктор Холоуей очакваше Роби край редицата от коли, паркирани на тихата централна алея на гробището.

— Хубава служба — каза Холоуей.

— Да — съгласи се Роби, — доколкото една погребална служба може да бъде наречена хубава.

— Ще останете ли още в града?

— Имам недовършена работа.

— Кланси и сестрите Чизъм?

Роби кимна. В този момент към тях се присъедини Рийл.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита лекарят.

Роби остана изненадан от въпроса, но отвърна:

— Не и ако не сте скрили едно-две чудеса в ръкава си.

Холоуей се усмихна едва доловимо.

— Не, съжалявам.

Роби впери поглед в него в продължение на няколко секунди, после реши, че си заслужава да опита. Холоуей бе образован човек.

— Говори ли ви нещо „Л осемнайсет“? Или „Калвин“? А може би „Л-Н-Х“?

Холоуей се намръщи.

— „Калвин“ и „Л-Н-Х“ не, но „Л осемнайсет“? Какъв е контекстът?

— Това е проблемът. Не знаем — отвърна Рийл.

Холоуей се замисли и каза:

— Обикновено не се изписва толкова кратко, но ако контекстът е религиозен, би могло да означава Книга Левит, Глава осемнайсета.

Роби и Рийл се напрегнаха.

— Книга Левит? Имате предвид от Библията? — попита Роби.

— Да, Старият завет.

— Знаете ли за какво се отнася тя? — попита Рийл. — Отдавна не съм чела Библията.

— Посветена е на божиите заповеди, които господ дава на Мойсей на планината Синай.

— А по-конкретно?

— Изброяват се сексуални действия, които се обявяват за нечисти и следователно за забранени. Стих двайсет и втори от Глава осемнайсет например е в основата на противоречивото отношение към хомосексуализма. Той казва: „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия“.

— Случайно да носите Библия със себе си? — попита Роби.

— Имам една в колата. Можете да я ползвате.

Отидоха до колата на Холоуей и той им даде Библията.

— Ще ви я върна — обеща Роби.

— Не, задръжте я. Подарявам библии винаги когато имам възможност. Смятам го за добро и безкористно дело. Не приемам всичко, което пише вътре. Ние също трябва да прекрачим в двайсет и първи век. Но ако повече хора следват божиите заповеди и златните правила, които се съдържат в тях, светът ще се превърне в по-добро място.

— Благодаря — отвърна Роби.

— Не забравяйте да се погрижите за ръката си. Говоря съвсем сериозно. Иначе може да осакатеете.

Холоуей потегли, а Роби отгърна на Глава осемнайсета от Левит. Прочете я цялата.

— Нещо направи ли ти впечатление? — попита Рийл.

— Наистина се говори за хомосексуализма, както каза докторът. Но и за още нещо.

— Какво?

— За кръвосмешението.

— Кръвосмешението? По-точно?

Роби се зачете, след което я погледна.

— Между брат и сестра например.

Рийл го зяпна смаяно.

— Мислиш ли…?

— Емит и Лора? — попита той с гримаса на отвращение.

— Той е бил по-голям, а тя по-малка — каза Рийл. — Ако собственият й брат е правил секс с нея, нищо чудно, че е била потисната и объркана и е искала да напусне града.

— Никога не бих си помислил, че Емит…

— Ти сам каза, че хората могат да намерят оправдание на всичко, независимо дали става въпрос за кръвосмешение или за… — Тя помълча за миг и добави: — За убийство.

Той я изгледа продължително.

— Това, последното, за нас ли се отнасяше? — попита тихо Роби.

— Може би.

Той погледна гроба на Били Фалконър и му стана много криво. Обърна се към Рийл и каза:

— Да пийнем нещо, преди тази проклета жега да е размътила мозъците ни и да ни е накарала да потънем прекалено дълбоко в подобни размисли.

Отидоха в един местен бар, поръчаха си бира и седнаха на една маса в края на салона. На близката стена бе монтиран климатик, който духаше мощна струя студен въздух.

Към тях се устремиха погледи от всички ъгли на заведението.

— Обожавам да посещавам места, където съм толкова популярен — подхвърли мрачно Роби.

— Кантрел е точно такова градче.

— Какво?

— В което никой не идва. Затова, ако някой се отбие случайно, местните не го изпускат от поглед, докато не си замине.

Поръчаха си по още една бира и следобедът бавно преля във вечер.

Рийл извади телефона си и започна да натиска клавишите.

— Какво правиш? — попита Роби.

— Потърсих в интернет „кръвосмешение“ и ЛНХ, онова съкращение, които открихме на гърба на снимката.

— И какво получи?

Тя впери поглед в дисплея.

— Това изглежда обещаващо. — Рийл прегледа набързо страницата. — И така, ЛНХ означава линии на хомозиготност.

— Това обяснява всичко — отвърна саркастично Роби. — Какво, но дяволите, означава хомозиготност?

Рийл продължи да чете.

— Нещо, свързано с генетиката. Близкородственото кръстосване води до увеличаване на хомозиготността. Според статията това означава, че идентичните хромозомни сегменти се комбинират един с друг. Това очевидно е лошо. И води до нежелани последици за потомството от подобни кръвосмесителни връзки.

— Както се е случвало с кралските особи в миналото, нали? Синдромът на синята кръв и лудите крале? Женили са се за близки роднини, за да запазят кръвните линии чисти, но това в крайна сметка ги е прецакало. Затова подобна практика е обявена извън закона.

— Точно така. Това е връзката с Левит, Глава осемнайсет, посветена на кръвосмешението.

— Къде е мястото на Джейн Смит във всичко това?

— Възможно е да е резултат от това — отвърна Рийл. — Не че е плод на кръвосмесителна връзка, разбира се, както предполага съкращението ЛНХ. Но ако Джейн е Лора, двайсет и няколко години срам и тежки емоционални увреждания биха могли да променят всеки човек, Роби. И да увредят психиката му. Изненадана съм, че случилото се не й се е отразило още по-тежко.

Роби изглеждаше объркан.

— Добре, но както сама каза, ЛНХ са свързани с плода на кръвосмесителна връзка. С потомството. Защо някой ще пише ЛНХ на гърба на семейна снимка, ако няма някаква връзка?

— Прав си призна Рийл. — Но Джейн Смит е на четирийсет. Не може да бъде хем Лора, хем детето на брат си. Трябва да е Лора.

— Така е. И някой е убил Емит.

— Добре, знаем, че не е Джейн, или Лора. Тя е била в психиатричната клиника.

— Което ни връща на Хенри Барксдейл.

— Бих заложила на него, ако нямаш по-добро предложение — каза Рийл.

— Но защо ще убива сина си след толкова години?

— Може едва сега да го е открил. Емит е живял под друго име. Синия го откри сравнително бързо, но той разполага с огромни възможности.

— Ще трябва да установим със сигурност дали Джейн Смит е Лора — каза Роби.

— Не могат ли да вземат образци от ДНК на Емит и Джейн и да ги сравнят? Това ще покаже дали са роднини.

Роби извади телефона си.

— На кого се обаждаш? — попита Рийл.

— На нашия приятел от ФБР, специален агент Уърцбъргър.

— Смяташ, че може да ни помогне?

— Мисля, че да, ако съществува и най-малката вероятност в случая да е замесен неговият сериен убиец.