Дейвид Балдачи
Виновните (60)

60

Рийл бе забелязала фаровете на два джипа, които влязоха през портата на имението. Движеха се бързо, шофьорите им очевидно не се интересуваха дали някой ще забележи приближаването им. Спряха пред къщата.

Роби и Рийл извадиха оръжията си и се прокраднаха обратно в гаража. Роби разполагаше с деветмилиметров пистолет и нож. Рийл имаше един пистолет в ръката и втори, привързан за глезена. Плюс гаротата, скрита в ръкава й.

Роби набра един номер на телефона си. Тагърт вдигна на второто позвъняване. Той й обясни ситуацията.

— Ще дойда колкото се може по-бързо с колкото полицаи се отзоват — отвърна тя и затвори.

— Идват — каза Рийл.

Роби прибра телефона в мига, в който вратите на колите започнаха да се отварят.

Рийл огледа гаража и погледът й спря на отворената врата.

— Огромна пролука в нашата отбрана. Ако нахлуят през вратата и едновременно с това ни ударят и отзад, ще се озовем в капан, от който няма да се измъкнем. — Тя почука леко по една от дървените стени. — А могат да открият огън по това и да ни направят на решето.

Роби кимна и каза:

— Да се измъкваме тогава.

Той погледна първо бентлито, после рейндж роувъра. Според него джипът бе на не повече от две години. Доста трудно можеше да го запали без ключ. Прекалено много електроника имаше в него. Бентлито, от друга страна, бе класически модел. Роби скочи зад волана му. Към гаража приближаваха стъпки. Нападателите очевидно знаеха къде да ги открият.

— Прикривай ни каза Роби, наведе се под арматурното табло и извади кабелите.

Рийл зае позиция до отворената врата на гаража. Уравновеси дишането си и хвана пистолета по начина, по който го бе държала винаги — повече като продължение на ръката й, отколкото като оръжие. Ослуша се напрегнато, опитвайки се да прецени какво прави противникът.

После погледна към Роби. В мига, в който той успееше да запали двигателя, онези отвън щяха да атакуват. Това бе извън всяко съмнение. Замръзна на място, когато чу глас.

— Знаем, че сте там. Мястото е обградено. Не можете да избягате. Предайте се и ще приключим бързо. Не се ли предадете, ви очаква бавна смърт.

Роби продължаваше да ровичка из кабелите.

Рийл напрегна ума си да измисли план за бягство. Наведе се към Роби и му сподели идеята си. Той кимна, връчи й пистолета си и каза:

— Действай!

Тя зае позиция зад купчина непотребни вещи, откъдето можеше да наблюдава през отворената врата. Прецени евентуалната численост на противника. Бяха пристигнали с два големи джипа. Максималният капацитет на всеки от тях бе осем души. Или общо шестнайсет. Нищо чудно да бяха и повече, ако останалите се бяха сместили в багажниците отзад. Но пък нали бяха въоръжени. А оръжията заемаха място. Следователно, само шестнайсет. Евентуално.

Роби подвикна приглушено:

— Готово!

В ръцете си държеше две жици, които се канеше да допре една до друга.

Рийл извади два оптични мерника от малката раница и ги постави на пистолетите. Сложи оръжията на металната кофа за боклук пред себе си.

Същият глас извика отново:

— Остават ви десет секунди да вземете решение. След това няма да имате право на избор.

— Три… две… едно… — отброи Роби.

Докосна жиците и голямото бентли оживя.

Роби бе доволен, че колата е паркирана с предницата към вратата. Така нямаше да му се налага да прави обратен завой.

Мъжете отвън хукнаха към гаража, стреляйки в движение. И разкриха позициите си.

Рийл започна да стреля методично, без да бърза, но с убийствена точност.

Четиримата, които бяха издали позициите си благодарение на пламъчетата от дулата им, вече бяха мъртви, а останалите си бяха намерили прикрития.

— Хайде, Джес! — извика Роби.

Рийл хукна към него сред дъжд от куршуми, които пронизваха тънките стени на гаража.

Тя се хвърли към предната седалка на бентлито, след което незабавно се прехвърли отзад. Свали двата прозореца и стисна по един пистолет във всяка ръка.

— Тръгвай! — извика тя.

Роби включи на скорост и натисна педала на газта. Голямата кола се устреми напред и излетя през полуотворените врати на гаража. Разхвърчаха се парчета дърво.

Чуха вик, последван от глухо тупване. След миг още едно тяло падна на земята, вероятно от сблъсъка с вратата на гаража или самия автомобил.

Бентлито зави по алеята. Сега вече ги обстрелваха и от двете страни. Той се бе снишил зад волана и главата му се подаваше едва-едва над арматурното табло. Бе доволен, че старото бентли е като танк с масивни метални врати. Завъртя волана надясно и блъсна мъж, който презареждаше оръжието си. Той отлетя назад и пална върху купчина обгорели отломки, които най-вероятно пожарникарите бяха изнесли от къщата.

Рийл стреляше и през двата прозореца. Не напосоки, но и не водеше прицелен огън. Важното в случая бе просто да се измъкнат от тази престрелка.

Един куршум пръсна задното стъкло на бентлито на хиляди парченца. Други се забиха в две от гумите и ги разкъсаха. Въпреки това Роби натискаше педала на газта и колата продължаваше да се движи, макар и не толкова гладко.

Миг по-късно се пръсна и предното стъкло, в което бяха попаднали няколко куршума.

Роби се сниши навреме, но чу как Рийл изохка от задната седалка.

— Добре ли си? — извика той.

— Само не спирай! — извика тя в отговор.

Роби зави рязко, за да избегне единия джип, при което бентлито поднесе и се блъсна в другия. Така се отвори пролука, достатъчно широка, за да минат, а предното дясно колело на джипа се изкриви, което извади от строя едната кола на нападателите.

Секунди по-късно профучаха през портата. Роби зави наляво, когато гумите стъпиха на асфалта и тежко пострадалото бентли полетя по шосето.

Роби погледна към задната седалка. Видя кръв по лицето на Рийл.

— Как си?

— Нищо сериозно. — Тя помълча и добави: — Кръвта се стича в очите ми. Тази кола има ли аптечка?

Роби отвори жабката и затършува из нея с едната си ръка. С другата продължаваше да стиска волана. Започна да вади разни неща и да ги хвърля на предната седалка. Накрая пръстите му напипаха малка пластмасова кутия.

— Ето! — каза той и метна назад аптечката.

После погледа към седалката до себе си. Погледът му остана прикован за миг към нещо, което бе извадил от жабката.

Снимка. Сгъната на две, с оръфани краища.

Взе я. Веднага позна лицето.

Лора Барксдейл.

Прибра я в джоба си. Тогава чу Рийл да вика:

— Роби, настигат ни!