Дейвид Балдачи
Виновните (56)

56

Когато се върнаха, не завариха Виктория у дома. Присила се грижеше за Тайлър.

— Не знам къде отиде, не знам кога ще се върне.

Това бе единственото, което иначе словоохотливата Присила каза по темата.

Телефонът на Роби иззвъня. Беше Тони Моузес. Искаше да се срещнат.

— Баща ми добре ли е?

— Да. Но се видях с Обри Дейвис. И трябва да поговорим с нашия мил и почтен градски прокурор. Можеш ли да дойдеш до трийсет минути?

— Тръгвам.

 

 

Благодарение на Джесика, която шофираше, пристигнаха за двайсет и осем минути. Тя паркира пред кантората на Моузес. Тъкмо излязоха от колата, когато някой извика:

— Ей, господин Роби!

Роби се обърна и видя Малкия Бил с найлонова торбичка от кварталния супермаркет. Отидоха при него.

— Благодаря ти, че ни помогна с компютъра. Партньорката ми казва, че си много способен.

— Така има с какво да се занимавам в свободното време, освен да играя компютърни игри.

— Мислил ли си за кариера в областта на киберсигурността? — попита Рийл.

Малкия Бил се усмихна и отвърна:

— Аз съм от Кантрел. За каква кариера мога да мисля?

Тя го изгледа толкова строго, че усмивката му помръкна.

— Очевидно притежаваш компютърни умения. А имаш ли шофьорска книжка?

Малкия Бил погледна първо Роби, после Рийл.

— Баща ми е тежко болен.

— Не става въпрос за баща ти, а за теб.

Рийл му връчи визитка.

— Помисли си и ми се обади, ако решиш да се възползваш от предложението.

Малкия Бил взе визитката.

— За правителството ли работите? — попита той.

— Има ли значение за кого работим, след като не е за лошите? — попита Рийл.

— Май че не.

— Помисли си — каза Рийл.

— Как е баща ти? — попита Роби.

— Все така.

— Ще мина пак да го видя.

— Това ще е чудесно. Благодаря.

Оставиха Малкия Бил, вперил поглед във визитката, която Рийл му бе дала.

— Трябва да внимаваш с подобни предложения посъветва я Роби.

— Нали искаме да привлечем най-добрите, най-умните?

Роби сви рамене и минута по-късно влязоха в малката заседателна зала в кантората на Тони Моузес.

Срещу нея седеше Обри Дейвис. Прокурорът приличаше на дете, на което са откраднали всичките играчки, но полагаше усилия да запази невъзмутимо изражение.

— Здрасти, Уил. Как си? Поканата да пийнем по едно остава в сила.

Седнаха до Моузес, пред която имаше купчина папки и листове.

— Какво става? — попита я Роби.

След като споделих с моя колега цялата информация, която открихме, смятам, че е време той да преразгледа позицията си. Исках вие двамата да ми помогнете да го убедим.

Дейвис понечи да възрази:

— Вижте, госпожо Моузес, на вашия клиент са повдигнати обвинения и е мой дълг да…

— Какво? — прекъсна го Моузес. — Да прецакаш шансовете си да станеш следващия конгресмен от прекрасния щат Мисисипи? Защото, ако внесеш този случай в съда и загубиш, ще се случи точно това. След подобен провал няма да спечелиш изборите и за градски алкохолик!

Дейвис почервеня от възмущение.

— Приемам за оскърбяващи внушенията, че мога да поставя политическите си амбиции над…

— Обри — прекъсна го тя отново, — искаш ли да откриеш истинския убиец или не?

— Разбира се, че искам. Как смеете да предположите нещо друго?

— В такъв случай да говорим делово. Първо, какво ще правим с моя клиент?

— Той все още е обвиняем — отвърна упорито Дейвис. — Освен това е единственият заподозрян, с когото разполагаме.

Моузес попита:

— Какво ще отговориш на това, Роби?

Роби отвърна, без да сваля погледа си от Дейвис:

— Доста хора загинаха. Без малко и ние с моята партньорка да се присъединим към тях. Убеден съм, че убийствата на Шърман Кланси и сестрите Чизъм са извършени от един и същ човек.

— Което изключва възможността това да е Дан Роби, тъй като той беше в затвора, когато убиха Сара Чизъм — побърза да изтъкне Моузес.

— Ако са извършени от един и същ човек — възрази Дейвид. — Според мен това съвсем не е сигурно.

Роби му разказа за серийния убиец, за когото бе научил от агент Уърцбъргър.

— Защо, по дяволите, не е дошъл да ми каже? — възкликна видимо ядосан прокурорът.

— Нямам представа — отвърна Роби. — За капак на всичко Кланси е шантажирал някого, което е отличен мотив за убийство.

— Кого е шантажирал?

— Виждам, че не сте разговаряли с шериф Монда — отбеляза Роби.

— Това пък какво означава?

— Означава, че вече го информирах, че изнудваният е бил Нелсън Уендъл.

— Глупости! Нелсън Уендъл! — възкликна изненадано Дейвис. — Той почина неотдавна.

— Знам. Току-що се върнахме от среща със сина му Боби.

— Но това е една от най-видните фамилии в Мисисипи. Какво ти Мисисипи, в целия Юг!

Моузес изгледа строго Дейвис.

— Не ми казвай, че семейство Уендъл подкрепя кандидатурата ти за Конгреса!

— Дори не съм решил дали да се кандидатирам — сопна се Дейвис. Обърна се към Роби и попита: — Какво каза Боби Уендъл? За какво са го шантажирали?

Роби извади снимката и я плъзна към Дейвис.

— Какво е това, по дяволите?

— Средството за изнудване, което Шърман Кланси е използвал.

Дейвис разгледа внимателно снимката.

— Педофилия?

Роби кимна.

— Искаш да ми кажеш, че това е Нелсън Уендъл?

— Да. Боби Уендъл го потвърди. Разбира се, снимката е направена преди много години.

Дейвис впери поглед в нея.

— Господи! Явно парите и добрият произход не са достатъчни, за да опазят човек от такива неща.

— Държа да отбележа, че подобни отрепки има и сред богатите, и сред средната класа, и сред бедните — каза Рийл.

— И макар че никога няма да си признае — добави Роби, — почти сигурно е, че Боби е изпратил онези главорези след Пит Кланси, който е решил да поеме щафетата с изнудването след смъртта на баща си. Спасих го именно от тях. После те са отвлекли Сара Чизъм, за да я използват като примамка с намерението да убият мен и моята партньорка.

Дейвис кимна, без да откъсва поглед от Уил Роби. От самоувереното му държане не бе останала и следа. А от погледа му Роби стигна до извода, че този неприятен тип е най-вероятно много предпазлив, дори страхлив прокурор.

— Боби Уендъл ли е наредил убийството на Сара Чизъм? — попита Дейвис.

— Мисля, че не, но не мога да бъда сигурен. Същият отговор ще получиш и на въпроса дали той е убил Шърман Кланси и Джанет Чизъм.

— Тогава кой? Появява се изневиделица някакъв сериен убиец, който започва да избива хора, защото шантажират богаташи? Тази работа с Кланси ми е ясна, но как са се забъркали сестрите Чизъм?

— Кланси вероятно им е казал, докато е бил пиян и е правел секс с тях — отвърна Роби.

Дейвис поклати глава.

— Обладае ли те дяволът, нямаш представа в какво можеш да се забъркаш. Значи момичетата също са се опитвали да изкарат пари? Искали са да лапнат твърде голям залък. Но интуицията ти подсказва, че Боби Уендъл не е нареждал да ги убият?

— Не е, така мисля. Целта на Боби е била да вземе снимките. А хората, които убихме, са част от това негово усилие. И след като те едва не ликвидираха Сара, сериозно се съмнявам, че тя би отишла на среща с тях в гората, и то късно през нощта.

— В такъв случай единствената възможност остава серийният убиец — отбеляза Дейвис.

— Не — отвърна Рийл и почука по снимката с пръст. — Остава човекът, направил тази снимка.

— И как ще го намерим? — попита Дейвис.

Работим по въпроса отвърна Роби.

— Спомена, че сте говорили с шериф Монда.

— Да. Явно показанията на изнудвач като Пит не са достатъчни, за да започне разследване срещу Уендъл.

— Но нали казахте, че Боби Уендъл е признал, че това е баща му?

— Да. И нищо повече. Към този момент вече се е обградил с армия от адвокати и никой няма да може да припари до него.

Дейвис се облегна на стола си.

— По дяволите! — промърмори той. — Тъкмо си мислиш, че всичко ще се изясни, и то става по-мътно от водите на Мисисипи.

— Да, кой да предположи, че животът не е черно-бял? — възкликна Моузес.

Дейвис я погледна.

— Добре, Тони, добре, разбрах те съвсем ясно. — Обърна се към Роби и попита: — Как ще действаме сега?

— В града дебне убиец, а ние нямаме представа кой е той.

— Какво ще правим с баща ти? — попита Моузес. — Аз бих го оставил в затвора. Там е на сигурно място. Но… — започна Дейвис.

— Какво „но“? — прекъсна го рязко Роби.

Моузес отговори:

— Това е другата причина да ви повикам тук. Съдията постанови, че баща ти може да излезе под гаранция. И той я плати. Което означава, че ще излезе на свобода след двайсет минути.