Дейвид Балдачи
Виновните (27)

27

— Къде беше? Излезе, без да кажеш нито дума.

Виктория стоеше на верандата на имението с ръце на заоблените си бедра, вперила поглед в Уил, който тъкмо излизаше от колата си.

— Трябваше да свърша някои неща.

— Какви неща?

Роби застана пред нея и се облегна на парапета.

— Като за начало, видях се с баща ми.

Тя го зяпна смаяно.

— И какво? Как мина?

Роби посочи отеклата си скула.

— Ръката му е все така силна.

Виктория впери поглед в мястото, което бе започнало да посинява.

— О, боже! Искаш ли лед?

— Не, всичко е наред. Освен това му наех адвокат.

— Кой?

— Тони Моузес.

— Чувала съм, че е много добра.

— А той има нужда от много добър адвокат.

— Дан съгласи ли се?

Роби повдигна рамене.

— Ще се съгласи, когато му кажа какво съм направил.

— Наел си адвокат, без да му кажеш? Виктория поклати глава. — Ако бях на твое място, щях да му го съобщя от другата страна на решетката.

— Да не би да ти е посягал?

Двамата впериха погледи един в друг.

— Защо питаш? — каза тя.

— Май не изглеждаш изненадана от въпроса ми, Виктория.

— Не ти влиза в работата.

— Като въпроса защо си пила онази нощ в компанията на Шърм Кланси. Също не ми влиза в работата, нали?

Тя седна на един люлеещ стол.

— Точно така, изобщо не ти влиза в работата, по дяволите!

— Само че това е чудесен мотив за баща ми да убие Кланси.

Тя затвори очи и разтри слепоочията си.

— Не съм спряла да съжалявам нито за миг за онази нощ.

— Ако тя струва живота на съпруга ти, ще имаш възможност да съжаляваш до края на дните си.

— Не съм казвала на Дан да убива онова копеле — сопна сетя.

— Ако го е убил — възрази непоколебимо Роби. — Смяташ, че го е направил?

— Не, не искам да повярвам, че има нещо общо с убийството.

— Той няма алиби. Ти си била в Билокси с Тай и Присила. Следователно е имал възможност. Оръжието на убийството прилича на нож, който е имал в даден момент и би могъл да използва, за да убие Кланси.

— Знам всичко това, Уил. Ти какво мислиш?

Роби пак повдигна рамене.

— Не знам достатъчно. Едва ли който и да било знае достатъчно. Затова насрочват съдебен процес.

Виктория отвори чантата си, която бе оставила на масичката, и извади пакет цигари. Запали една и предложи на Роби. Той поклати глава.

— Как е Тай?

— Добре. Присила е с него. Защо питаш?

— Заради заплахите.

— Какви заплахи? Дан няма врагове.

— Не можеш да бъдеш сигурна. Ами ако грешиш?

— Какво предлагаш да направим? Да наемем въоръжена охрана?

— Ще остана тук. Мога да ви защитавам. Но няма как да бъда с вас през цялото време.

— Наистина ли смяташ, че има опасност за нас?

— Рано тази сутрин видях някакъв мъж да се крие в храстите. Опитах се да го проследя, но когато излязох навън, той вече беше изчезнал. А и някой беше претърсвал колата ти.

За пръв път Виктория му се видя уплашена.

— Някой е бил в имението рано сутринта?

— Висок мъж. Вероятно бял. Да имаш някаква представа кой може да бъде?

— Откъде да знам? — отвърна тя.

— Просто задавам въпроси, опитвам се да извлека полезна информация. Какво би могъл да търси в колата ти?

— На детектив ли започна да си играеш? — огледа го тя и попита: — Не си ченге, нали?

— Точно сега съжалявам, че не съм. Не се чувствам в свои води.

— Въпреки това не разбирам какво правиш. Казваш, че ще разследваш случая и ще се опиташ да откриеш истината?

— Да.

— Защо? Не ми казвай, че е заради баща ти. Отсъствал си прекалено дълго. Всъщност повече време, отколкото си живял тук. И никога не си се опитвал да се свържеш с него. Дан щеше да ми каже.

— Не обичам въпроси без отговори.

— Е, без значение дали ги обичаш или не, мисля, че те очакват много такива.

Телефонът на Роби завибрира. Той погледна дисплея. Беше Синия.

— Трябва да се обадя.

Отиде в задната градина и отговори на повикването.

— Как е Мисисипи? — попита Синия.

— Не толкова дружелюбен, както го описват пътеводителите, поне към мен.

— Видя ли се с баща ти?

— Да.

— Добре ли мина?

— Не.

— Още ли искаш да доведеш това до край?

Искам ли доведа това до край?, помисли си Роби.

— Трябва, независимо дали го искам или не.

— Очаквах да кажеш точно това. Мисля, че си прав.

— Какво откри?

— Не толкова, колкото ми се иска. Ситуацията е сложна, Роби. Пристигаш в Кантрел и федералното правителство изведнъж проявява интерес към някакво убийство, извършено в Мисисипи. Пипай внимателно.

— Това ми е ясно, но все трябва да си открил нещо.

— Шърман Кланси е бил пиян в момента на смъртта си. Концентрацията на алкохол в кръвта му надвишава двукратно максимално допустимото ниво, определено от закона.

— Което означава, че не е бил в състояние да се защити адекватно?

— Да. Оръжието на убийството е нож с назъбено острие. В полицията смятат, че разполагат с достатъчно основания да предположат, че става въпрос за тактически нож „Кабар“, макар лично аз да не съм убеден, че доводите им ще издържат в съда. Но острието несъмнено е било назъбено.

— Някакви улики, които свързват баща ми с престъплението?

— Е, мотивът е очевиден.

— Съпругата му е била с Кланси и той е научил.

— Точно така. Разговаря ли вече е тази съпруга, която ти се пада мащеха?

— Да. Всъщност съм отседнал в дома им. Тя твърди, че двамата с Кланси само са пили, нищо повече.

— Вярваш ли й?

— Не вярвам на никого. Какво друго го свързва с убийството?

— Дан Роби е забелязан да шофира колата си близо до местопрестъплението.

— Кой го е видял?

— Местен рибар и синът му.

— Имената им?

— Тък Карсън и синът му Аш. Казали пред полицията, че са видели рейндж роувърът на баща ти да пътува в посоката, където е било намерено тялото. Това се е случило към един през нощта. Приблизително по времето, когато е настъпила смъртта.

— Какво са правили там те по това време на нощта?

— Отишли да заложат стръв за следващата сутрин.

— Какво друго?

— На местопрестъплението е открит отпечатък от обувка, който съвпада с една от обувките на баща ти. Пръстта е била влажна, кална дори, и подметката се е отпечатала добре. Открили са също и няколко косъма в бентлито, за които твърдят, че съвпадат с неговите косми.

— Може да е карал колата по-рано. Или космите да са подхвърлени. Отпечатък от обувка също може да се подправи.

— Да, така е. Но свидетелите са го видели в района по време на убийството.

— Нещо друго?

— Баща ти е заплашил Кланси на публично място, пред ресторант в Кантрел, два дни преди Кланси да бъде убит. Няколко души са го чули. Заявил, че знае какво е направил Кланси и ще го накара да си плати. — Синия помълча и продължи: — Дори баща ти да не е убиецът, разбираш защо полицията го е арестувала, нали?

— Да — призна Роби. — Нещо за Джанет Чизъм?

— Нищо повече от това, което вече знаеш. Смъртта е настъпила от огнестрелна рана в главата. Тялото е изхвърлено в реката. Течението го е отнесло надолу и на следващия ден е било извадено на брега. Кланси бил обвинен в убийството й заради… връзката им, но бил оправдан.

— Най-вече защото новата ми майка му е осигурила алиби.

— Въпросното алиби пък дава мотив на баща ти да убие Кланси. Периодът от време между причината и следствието е съвсем кратък. Пет дни след като е бил освободен от ареста, Шърман Кланси вече е бил мъртъв.

— Ако Кланси не е убил Джанет Чизъм, кой тогава?

— Защо се интересуваш? Това няма нищо общо с баща ти.

— Не знаем, възможно е да има връзка.

— Възможно е да има и чудовище в Лох Нес, но не бих заложил на това. Нещо друго?

— Джесика върна ли се?

— Още не. Виж какво, Роби, разбирам защо си отишъл там и защо правиш… това, което правиш. Знам, че тъкмо аз ти предложих да решиш проблемите от своето минало. Но ти си ценен правителствен актив. Твоето обучение ни струва много време и пари. Последното, което искаме, е да загинеш, докато се опитваш да се справиш с неща, който е най-добре да оставиш на други.

— Досега би трябвало да си се убедил, че умея да се грижа за себе си.

— Животът е непредсказуем. Понякога малките провинциални градчета крият опасности, които са по-лоши от тези в най-горещите точки по света. Не забравяй това — каза Синия и затвори.

Роби прибра телефона си и стигна до извода, че шефът му наистина е много мъдър. Остана на място няколко секунди, вглъбен в мислите си. Опитваше се да състави списък с най-належащите задачи, а те бяха твърде много и сякаш нямаха край. Подреди ги най-сетне, качи се в колата и се зае с изпълнението на първата задача.

Издирването на свидетелите.