Дейвид Балдачи
Виновните (50)

50

Когато се върнаха в „Дъбовете“, наближаваше единайсет. Роби и Рийл тъкмо паркираха, когато иззад къщата долетя силен смях.

Тръгнаха натам и когато завиха зад ъгъла, видяха волвото на Виктория и рейндж роувърът на Дан Роби един до друг. На земята бе оставена голяма кофа със сапунена вода и гъба. Пред двете коли стоеше Виктория с маркуч в ръка. Смееше се и пръскаше Тайлър, който тичаше в кръг с щастлива усмивка на лицето. Виктория зърна Роби и Рийл и спря водата.

— Май сте излезли преди изгрев-слънце — подхвърли тя, очевидно подразнена от появата им.

— Трябваше да проверим някои неща. — Роби беше решил да не й казва какво са правили през нощта. Погледна кофата и мокрия Тайлър. — Много му е забавно.

— Захванах се да мия колите, но реших, че този дребосък се нуждае от малко разхлаждане.

— Виждам — отвърна Роби, който наблюдаваше Тайлър с усмивка.

Детето посочи първо маркуча, после себе си.

— Мисля, че иска още една баня — каза Рийл.

Виктория започна отново да пръска Тайлър, който отново хукна в кръг. Ако можеше да издава звуци, помисли си Роби, сигурно щеше да запищи от удоволствие. Денят бе горещ, а водата — много студена.

Роби погледна роувъра на баща си и забеляза лепенката на „Ню Орлиънс Сейнтс“ на задния капак. Все още не знаеше дали баща му е карал джипа в нощта, когато Кланси е бил убит. Обстоятелството, че отказваше да говори по въпроса, караше Роби да подозира, че той наистина е шофирал роувъра. В такъв случай къде беше тръгнал или откъде се бе връщал посред нощ?

— Къде сте ходили толкова рано? — попита Виктория.

Роби погледна Рийл, която сви рамене.

— Всъщност изобщо не сме лягали — призна той.

— Какво?

Роби й разказа какво се е случило, като говореше тихо, за да не го чуе Тайлър.

Тя изпусна маркуча, отиде при Тайлър, вдигна го на ръце, както бе целият мокър, и го притисна към гърдите си.

— Аз… аз не разбирам. Какво става? — попита тя с треперещ глас.

— Аз също не разбирам — отвърна Роби. — Изглежда, че всеки път, когато започваме да напредваме в някаква посока, стигаме до задънена улица. Първо изчезна Пит, а сега и това…

Виктория погали Тайлър по главата.

— Какво ще правите сега?

— Не съм сигурен.

— Не смятате ли, че Дан трябва да остане в ареста? — попита тя. — Там поне — прошепна и погледна Тайлър… — никой не може да му направи нищо.

— Да, това може да се окаже най-добрият вариант за него призна Роби.

Виктория отнесе Тайлър до малко червено камионче и го сложи вътре.

— След минутка се прибираме вътре, миличък, и ще те изсуша. — После се обърна към Роби и Рийл. — Ако Дан не е убил Шърм Кланси, тогава убиецът на сестрите Чизъм може да е ликвидирал и него.

— Възможно е. Знаем със сигурност, че баща ми не е могъл да убие Сара Чизъм, тъй като беше зад решетките по това време. Следователно, ако убийствата са свързани, той ще бъде оневинен.

Виктория кимна замислено, но страхът не напускаше погледа й.

— Трябва да сме благодарни и на толкова. Но…

— Но това означава, че убиецът е на свобода — довърши Рийл.

Виктория примигна, взе въженцето на камиончето и бавно задърпа Тайлър към къщата.

— Уплашена е — каза Рийл.

— Има защо — отвърна Роби.