Дейвид Балдачи
Виновните (36)

36

Роби бе подранил с един час, защото не обичаше други да определят мястото на срещата. Бе оставил колата си на триста-четиристотин метра и бе изминал останалото разстояние пеша.

В момента бе застинал абсолютно неподвижно зад ствола на едно дърво и оглеждаше района. Нощните разходки не му допадаха. Гората гъмжеше от змии, повечето отровни. По-опасни от тях бяха алигаторите. А в Пърл тези смъртоносни влечуги бяха в изобилие. И макар по принцип алигаторите да се бояха от хората и да ги избягваха при възможност, понякога влечугите и хората се натъкваха едни на други. Алигаторите печелеха голяма част от тези сблъсъци.

През седемдесетте години алигаторите в щата Мисисипи бяха на път да изчезнат. За да възстановят популацията им, щатските власти бяха закупили малки алигатори от ферми и бяха помолили местните хора да ги пуснат в реките. Планът им бе дал резултат. Сега във водите на щата живееха почти четирийсет хиляди алигатора. Те излизаха на лов предимно нощем.

Роби едва не бе изгубил крак като тийнейджър, когато една вечер бе отишъл да поплува в Пърл. В резултат на срещата с алигатор никога нямаше да забрави колко големи могат да бъдат тези ужасни влечуги. И колко бързи. Сега бе взел и двата си пистолета и бе готов да ги използва при необходимост, независимо дали заплахата идваше от змии, алигатори или същества на два крака.

Продължи да се оглежда и да се ослушва за стъпки или шумолене на змии.

Чу ги в единайсет и две минути. Стъпки. Леки, предпазливи, колебливи. След малко Сара Чизъм се появи на полянката, на която се бе срещнала с Роби предишния ден. Близо до мястото, където Кланси бе намерил смъртта си. Вероятно на мястото, където сестра й бе паднала в Пърл с дупка от куршум в главата.

Сара беше с къси панталони, обувки за тенис и блуза с дълги ръкави.

— Господин Роби? — извика тя.

Роби не се показа на поляната.

— Сама ли си? — попита той.

— Да — отвърна момичето.

Прекалено бързо.

Роби посегна към кръста си и извади единия глок. Вече бе вкарал патрон в цевта. Разполагаше с три резервни пълнителя и, разбира се, с втория глок.

— Излез на поляната — каза той.

Тя се подчини.

Същото направи и мъжът. Онзи, който следваше Сара. Мъжът от предишната нощ. Превързаното лице в колата. Вдигна дясната си ръка, която също бе превързана. Пистолетът бе в лявата му ръка.

— Здравейте отново — каза мъжът. — Помните ли ме, господин Роби?

Поведението му издаваше неговите намерения. Дошъл бе тук, за да убива.

Роби се огледа за останалите. Този тип в никакъв случай не бе дошъл сам. Другите най-вероятно се опитваха да го заобиколят по фланговете.

Бам-бам и си мъртъв.

Бе постъпил глупаво, като бе дошъл тук посред нощ. Посегна към телефона си. На кого можеше да се обади?

Тагърт?

Кой знае колко време щеше да й трябва, за да се добере до тук. А дори да дойдеше веднага, противникът пак щеше да ги превъзхожда и тя щеше да загине също като него.

911?

Спомни си думите й относно случая с Джанет Чизъм. Щяха да пристигнат утре, за да направят снимки на трупа му. Или на каквото бе останало от него.

Прибра телефона.

— По-добре излез, Роби — каза Сара едновременно уплашена и самодоволна. — Обкръжили са те — добави тя е разтреперан глас. — Трябваше да ми предложиш повече от триста долара!

— Млъкни, кучко! — извика мъжът и я удари силно с ръкохватката на пистолета.

Тя изпищя и се свлече на земята, като притисна удареното място с ръце. Мъжът насочи пистолета към нея.

— Роби, ще броя до пет. Не излезеш ли, ще я застрелям.

— Ами ако аз те застрелям? — отвърна Роби.

Държеше лицето на мъжа на мушка. Лунната светлина му бе достатъчна, за да попадне в целта.

— Към нея са насочени много оръжия, Роби. Дори да ме убиеш, тя пак ще умре. Освен това, стреляш ли, ще разкриеш позицията си. И тогава си мъртъв.

— След като и бездруго съм мъртъв, защо да не убия теб и колкото се може повече от твоите хора?

— Защото, излезеш ли със свалено оръжия, ще я пусна.

— Глупости!

— Моля те, Роби! — захленчи Сара. — Моля те, послушай го! Те ще ме убият!

— Ти си мъртва от минутата, в която си сключила сделка с тях.

— Роби! Не искам да умра! — изпищя тя.

Роби вече действаше. След като шефът стоеше по средата на поляната, хората му би трябвало да са разположени по периферията й в нещо като кръг, в средата на който стоеше Роби. Ако се бяха появили от посоката, от която бе дошла Сара, стрелците, които трябваше да заемат позиции зад гърба на Роби, трябваше да изминат най-голямо разстояние и вероятно още не бяха стигнали до съответното място. Нямаше намерение да им позволи да го направят.

Натъкна се на първия само трийсет секунди по-късно. Мъжът бе въоръжен с пистолет и нож. Роби го лиши от пистолета и използва ножа, за да пререже гърлото му. Положи го тихо на земята и се обърна наляво.

— Роби, не дойдеш ли тук, ще я застрелям след три секунди!

— Застреляй я! И няма да има с какво да ме шантажираш. Тогава ще ви избия всички. Гарантирано!

Мъжът стисна пистолета още по-здраво и погледна към потъналите в мрак дървета. Увереният му поглед бавно помръкна, тъй като бе осъзнал колко скъпо ще му струва грешката, която бе допуснал.

— Едно…

Роби тръгна наляво, наведе се ниско, подмина едно дърво и откри втория стрелец да се озърта нервно. Беше облечен с костюм и лъснати до блясък обувки. Роби изви врата му с лекота. Положи тихо на земята и неговото тяло.

— Две…

— Роби! Моля те! — изпищя Сара.

— Добре! — извика Роби. — Идвам!

Пристъпи към поляната с ясното съзнание, че излезе ли на открито, куп оръжия ще се насочат право към него. В ръката си държеше единия пистолет, а другия бе затъкнал отзад на кръста. С дланта на лявата си ръка прикриваше ножа, който бе взел от първия стрелец. Излезе на открито и погледна първо мъжа, а после Сара, която трепереше неудържимо. Когато видя Роби, тя възкликна:

— Слава богу!

И понечи да се изправи.

Мъжът я срита.

— Стой долу!

Тя седна на земята, като подсмърчаше. Мъжът впери поглед в Роби от разстояние от около три метра.

— Хвърли пистолета!

Роби се подчини.

— Мисля, че имаш и други оръжия.

— Може и да имам.

Мъжът насочи пистолета си към Роби.

— Сега не ми изглеждаш толкова корав.

— Онези двамата, на които вече им видях сметката, също не се оказаха много корави. Ще трябва да си наемеш нови хора.

— Няма проблем. Длъжността е добре платена. Нея ли да убия първо или теб?

— Какво? — изпищя Сара. — Нали каза, че ще ме пуснеш, ако той се предаде?

— Излъгах те, глупачко! Тъп боклук! Да не мислиш, че ще го убия и ще те оставя жива, за да разкажеш на всички? Господи, та ти нямаш капка мозък! Ще направя услуга на човечеството, като го отърва от теб.

— Обожегосподи, обожегосподи — занарежда Сара.

Роби видя, че момичето всеки момент ще изпадне в истерия, а това означаваше, че мъжът ще застреля първо нея. Плъзна ножа по-надолу в дланта си. Три метра. Никакъв проблем. Щеше да се прицели във врата, да се завърти наляво и да извади резервния пистолет.

— Сбогом, Сара — каза мъжът и насочи пистолета към главата й.

Тя изпищя и покри главата си с две ръце, сякаш това можеше да я спаси.

Роби извади ножа, прицели се…

Силен изстрел разцепи нощния мрак.

Мъжът, насочил пистолета си към Сара, остана на място за миг, тъй като все още не осъзнаваше какво се е случило току-що. Не осъзнаваше, че е прострелян. Падна първо на колене, после на длани и накрая по лице. Или каквото бе останало от лицето му.

Сара изпищя и се претърколи настрани. Роби се обърна и извади втория глок.

Прозвучаха изстрели от всички посоки. Над главата му свистяха куршуми, част от тях се забиха в стволовете на околните дървета. От тях се разхвърчаха тънки трески, птиците отлетяха, дребните животни хукнаха в мрака, уплашени от битката между най-опасните хищници.

Това определено бяха пистолетни изстрели, успя да определи Роби. Предимно пистолетни изстрели.

Някои обаче не бяха. Някои бяха произведени от мощна пушка. Като онази, която бе убила мъжа, насочил пистолет в главата на Сара. След всеки неин изстрел чуваше вик, последван от тупване на тяло на земята. Роби се втурна към Сара, хвана я за ръка и я дръпна сред дърветата. Зае позиция зад един дъб и надзърна иззад ствола му в опит да огледа бойното поле.

Над главата му изсвири куршум. Той се показа от другата страна на дървото и стреля към мястото, където бе видял пламъче. Престрелката продължи още пет минути. Роби бе изпразнил пълнителите и на двата пистолета плюс един от резервните. Успя да убие още един тип, с който броят им стана трима. Толкова бе успял да ликвидира и стрелецът с пушката.

В един момент настъпи тишина. Чуваше се само тропот от бягащи крака. Лошите се оттегляха, като зарязваха мъртвите си. Когато изчезнаха в мрака, Роби огледа бойното поле, осеяно с трупове.

— Обожегосподи, обожегосподи! — продължаваше да нарежда Сара. Лежеше на земята, свита на кълбо. — Можех да умра!

Роби я изгледа възмутено.

— Но не се замисли за това, когато помагаше на онези типове да ме убият!

Тя не отговори. Продължи да хленчи.

Роби се запъти към мястото, откъдето бе долетял звук. Нещо тупна на земята, сякаш някой бе скочил от дърво.

— Не стреляй, предавам се — изрече нечий глас.

Глас, който Роби мигом позна.

Прибра пистолета в кобура и надзърна зад едно дърво. Пред погледа му изникна Джесика Рийл, метнала снайперската си пушка на рамо.

— Напускам страната за малко — каза тя — и като се връщам, те намирам затънал в такава каша, че се налага да ти спасявам задника.