Дейвид Балдачи
Виновните (53)

53

— Искате да кажете, че няма дори да разговаряте с тях?

Роби се взираше смаяно в шериф Монда.

Пит бе дал показания и ги бе подписал. В момента се намираше под полицейска охрана, което в Кантрел означаваше, че е настанен в самостоятелна килия. Той не остана очарован от това решение на въпроса, но Роби му обясни, че килията е за предпочитане пред смъртта.

Тагърт се суетеше около шефа си с доста притеснен вид. Рийл наблюдаваше всичко това, опряла гръб на стената и скръстила ръце на гърдите си.

— Знаете ли кой е Нелсън Уендъл? Или по-скоро, кой беше? — попита Монда.

— Да, някакъв богат задник, който обичал да си играе с деца по много неуместен и незаконен начин.

— Не можем да обвиним никого само въз основа на показанията на Пит Кланси и признанията му, че се е опитвал да изнудва тези хора.

— Разполагаме и със снимки.

— На млад мъж, който може да е Нелсън Уендъл, но може и да не е.

— Ако Уендъл наистина е бил толкова известен, мисля, че ще намерим хора, които да го познаят на тези снимки — изтъкна Рийл. — Сигурен ли сте, че не го разпознавате, шерифе?

Монда я изгледа.

Не, не го разпознавам. Никога не съм го виждал. Да не забравяме, че давността по този случай отдавна е изтекла. Което означава, че дори да беше жив, пак нямаше да можем да го съдим.

— Забравяте онези типове, които отвлякоха Пит и Сара и едва не застреляха мен и Роби отвърна Рийл. — Нищо чудно те да са убили Сара. Това са все нови престъпления.

— Нямаме нито едно доказателство, че извършителите им са свързани със семейство Уендъл — възрази шерифът.

— Ако разследвате случаите, може и да откриете доказателства — изтъкна Роби.

— Имате ли представа с какво влияние разполага семейство Уендъл в Мисисипи? И не само в нашия щат, а чак до Атланта? Състоянието им се измерва с милиарди. Голяма част от него раздават за благотворителност. Да не говорим, че осигуряват поне сто хиляди високоплатени работни места!

— Това е чудесно, но не може да послужи като индулгенция за престъпления отвърна рязко Роби.

— Не разполагам с основателна причина да започна разследване срещу тях по каквото и да било обвинение. Направя ли опит, най-вероятно ще започнат да ме съдят.

— Тогава се обърнете към щатската полиция.

— Същият проблем. Няма да предприемат нищо на базата на няколко стари снимки. Които е възможно дори да са фалшифицирани! Откъде да знам!

— А показанията на Пит?

— Пит Кланси е лъжец. Няма да рискувам кариерата си заради неговите думи. Адвокатите на Уендъл ще го разбият на пух и прах в съдебната зала.

— Ами ФБР? — попита Рийл. — Съмнявам се, че федералните агенти ги е грижа колко е богато семейство Уендъл.

— Можете да се свържете с тях, ако желаете. Аз няма да го направя.

— Има ли нещо, което не ни казвате? — попита Роби.

Монда извърна поглед, но Тагърт каза:

— Съпругата му, брат му и синът му работят в „Коустъл“.

— Това няма нищо общо, Шийла! — сопна се Монда и я изгледа унищожително.

— Сигурен ли сте? — попита Роби.

— Абсолютно сигурен. Ако ми предоставите солидни доказателства, мога да променя решението си. Посочи Роби с пръст и каза: — Можете да разследвате тези типове, ако желаете. Но вие не живеете тук. Отбили сте се в градчето ни пътьом. Аз обаче не мога да постъпя като вас. Това е моят дом.

Роби погледна Тагърт, а после отново Монда.

— Добре, ще видим дали ще намерим достатъчно доказателства, за да промените мнението си, шерифе.

— Нямам нищо против, но ако семейство Уендъл ви вземе на мушката, не търсете помощ от мен. Не и ако не откриете железни доказателства, които да ги свързват със случая.

Роби и Рийл напуснаха кабинета му. Тагърт ги настигна навън.

— Монда е свестен човек, Роби, но в момента се намира между чука и наковалнята.

— Разбирам, Шийла. Но очевидно от нас се очаква да свършим неговата работа.

— Какво ще правите?

— Ще разследваме семейство Уендъл. Можеш ли да ни помогнеш с информация за тях?

— Основната им резиденция е в Джаксън, но имат и имение на брега на Мексиканския залив, близо до Билокси. В сравнение с него „Дъбовете“ прилича на горска колиба.

Тя им даде адреса.

— Би трябвало да са там по това време на годината.

— Знаеш ли нещо повече за семейството?

— Майката се казва Норма Джийн. Това е вдовицата на Нелсън. Има един куп пораснали деца и внуци. Доколкото съм чувала, Боби Уендъл, най-големият, върти бизнеса. Всъщност той е единственият син. Останалите са все дъщери. Получават своя дял от парите и си живеят живота, но не се бъркат в управлението на компанията.

— Следователно решението за предлагане на акции на борсата е взето от Боби?

— Точно така.

— Откъде знаеш толкова много за тях? — попита Рийл.

— Всички в града са чували за семейство Уендъл. За нас то е нещо като кралско семейство. А и шерифът е прав, отделят много пари за благотворителност. Имената им са върху болници, музеи и колежи из всички южни щати. Изглеждат добри, щедри хора, които осигуряват много работни места.

— Защо тогава ни помагаш? — поинтересува се Рийл и я погледна подозрително.

— Никой от близките ми не работи за „Коустъл“. Не обичам, когато престъпниците се измъкват от закона, независимо колко тлъсти са банковите им сметки. Особено когато става въпрос за деца.

— Устройва ме — отвърна Рийл.

Оставиха Тагърт и се върнаха при колата си.

— Как предлагаш да процедираме? — попита Рийл.

Роби се облегна на бронята.

— Те вече би трябвало да са разбрали, че хората им са мъртви. А онези, които успяха да се измъкнат, са се скрили някъде. Ако са наемници, вероятно няма да успеем да ги открием, освен ако не се сдобием с финансови документи, които да потвърдят плащанията към тях.

— Дори да получим достъп до банковите им сметки. „Коустъл“ вероятно разполага с достатъчно пари за подкупи, които е невъзможно да проследим.

— Съгласен съм. Въпреки онова, което казах на Монда, съмнявам се, че ФБР ще започне разследване при наличието на толкова малко доказателства.

— Освен това Уърцбъргър преследва сериен убиец и не се интересува от някакъв откачен магнат — добави Рийл.

— Ако ченгетата не успеят да свържат убитите с „Коустъл“, ще се озовем в задънена улица. Въпреки показанията на Пит. Монда е прав, съдът няма да го приеме за надежден свидетел. За изнудвач, да. За честен свидетел, който казва истината, не.

— Което ни връща на първоначалния ми въпрос: как ще процедираме?

— Понякога директният подход е най-подходящ.

— Да се срещнем с Боби Уендъл? — попита Рийл. — Да.

— И какво ще му кажем?

— Ще използваме единствения инструмент за въздействие, с който разполагаме.

— И той е? — попита тя.

— Снимките на баща му и онези деца.