Клеър Макинтош
Оставих те да си отидеш (46)

44

Без да спира, за да си свали палтото, Рей влезе с маршова стъпка в Службата за криминални разследвания и намери Кейт, заровена с работа на бюрото й.

— В офиса ми, веднага.

Детективката стана и го последва.

— Какво има?

Инспекторът не отговори. Включи си компютъра и остави синята визитна картичка на бюрото си.

— Припомни ми у кого я намери.

— Доминика Летс. Партньорката на един от нашите заподозрени.

— Тя проговори ли?

— Без коментар.

Рей скръсти ръце.

— Това е убежище за жени.

Кейт го погледна объркана.

— Къщата на Грантъм Стрийт — продължи мъжът — и тази тук. — Кимна към светлосинята визитка. — Мисля, че са убежища за жертви на домашно насилие. — Седна на стола и сложи ръце зад главата си. — Доминика Летс е добре известна жертва на домашно насилие — точно това едва не доведе до провал на операция „Сокол“. На идване насам минах покрай адреса на тази картичка. Абсолютно същият е като онзи на Грантъм Стрийт: сензори за движение в предния двор, решетки на всички прозорци, няма пощенска кутия на вратата.

— Мислиш, че Джена Грей също е жертва?

Рей кимна бавно.

— Забеляза ли как не смее да осъществява визуален контакт? Погледът й е изнервен и изплашен и когато я предизвикаш, се затваря в себе си.

Преди да успее да продължи с теорията си, телефонът му звънна и на дисплея видя, че му се обаждат от пропуска.

— Имаш посетител, Рей — каза му Рейчъл. — Мъж на име Патрик Матюс.

Не познаваше такъв.

— Не очаквам никого, Рейч. Може ли да приемеш съобщението му и да го разкараш?

— Опитах се, но е доста настоятелен. Казва, че се налага да говори с теб относно приятелката му — Джена Грей.

Рей се опули срещу Кейт. Приятелят на Джена. Проверките, които беше направил за него, не показаха нищо повече от предупреждение за пиене и нарушение на обществения ред като студент, но имаше ли нещо повече, което не се виждаше на пръв поглед?

— Доведи го — нареди Рей. Обясни на Кейт какво се случва, докато чакаха.

— Мислиш ли, че той е този, който я тормози? — попита детективката.

Инспекторът поклати глава.

— Не ми прилича на такъв човек.

— Те никога не приличат на такива — отвърна Кейт и млъкна веднага, когато Рейчъл пристигна с Патрик Матюс. Мъжът носеше старо лъскаво яке и раница на едното си рамо. Рей посочи към стола до детективката и посетителят седна на ръба му, все едно можеше да стане всеки момент.

— Предполагам, имате някаква информация относно Джена Грей — констатира инспекторът.

— Не точно информация — отвърна Патрик. — По-скоро предчувствие.

Рей погледна часовника си. Делото на Джена беше насрочена веднага след обяда и искаше да е в съда, когато прочетяха присъдата.

— Какво предчувствие точно, господин Матюс? — Погледна към Кейт, която го дари с едва забележимо повдигане на раменете. Патрик Матюс не беше човекът, от когото се страхуваше Джена. Кой тогава?

— Наричай ме, Патрик, моля. Виж, знам, че се предполага да кажа точно това, но не мисля, че Джена е виновна.

Интересът на Рей беше възбуден.

— Има нещо, което не ми казва за онази нощ на злополуката — обясни Патрик. — Нещо, което не казва на никого. — Мъжът се изсмя, но определено не му беше смешно. — В интерес на истината смятах, че имаме бъдеще, но ако тя не иска да говори с мен, как е възможно? — Матюс протегна ръце в жест на безнадеждност и Рей се замисли за Магс. Никога не говориш с мен, беше казала тя.

— Какво смяташ, че крие от теб? — попита Рей с по-остър тон, отколкото искаше. Във всяка една връзка ли съществуваха тайни?

— Джена държи една дървена кутия под леглото си. — Патрик се почувства неудобно. — Дори не бих си и помислил да й бъркам в нещата, но тя не искаше да ми каже какво се е случило и когато докоснах кутията, тя ми се сопна да я оставя… надявах се да ми даде някои отговори.

— Така че реши да погледнеш. — Рей изпепели с поглед мъжа. Не му изглеждаше агресивен тип, но нарушаването на личното пространство беше акт на човек, който искаше да има надмощие.

Матюс кимна.

— Имам ключ за вилата: разбрахме се да отида тази сутрин, за да прибера кучето й, когато тръгне за съда. — Патрик въздъхна. — Ще ми се да не си бях навирал носа. — Подаде един плик на Рей. — Виж какво има вътре.

Инспекторът отвори предложения му плик и видя добре познатата червена корица на британски паспорт. Вътре го гледаше една по-млада Джена, която не се усмихваше и беше с вързана на конска опашка коса. Вдясно видя името Дженифър Питърсън.

— Тя е омъжена. — Рей погледна към Кейт. Как бяха пропуснали това? Проверяваха чинно всеки, който влезеше в ареста — със сигурност нямаше как да изтърват нещо толкова важно като промяна на името? Погледна към Патрик. — Ти знаеше ли?

Съдът щеше да започне след десетина минути. Рей забарабани с пръсти по бюрото. Нещо в името Питърсън го човъркаше. Струваше му се познато.

— Каза ми, че някога е била омъжена: предполагах, че се е развела.

Рей и Кейт си размениха погледи. Инспекторът вдигна телефона и се обади в съда.

— Делото на Грей започна ли? — Изчака, докато чиновничката провери.

Питърсън, а не Грей. Каква каша.

— Добре, благодаря. — Рей върна слушалката на мястото й. — Съдия Кинг е отложил делото — имаме половин час.

Кейт се надигна от мястото си.

— Докладът, който ти дадох онзи ден, след като ме изпрати да се заема с жената на пропуска. Къде е?

— Някъде в таблата ми с документи — отвърна инспекторът.

Кейт започна да претърсва книжата на бюрото му. Взе три папки от върха на купчината и тъй като нямаше другаде място, ги остави на пода. Затърси в останалите документи, отмяташе бързо листовете, които не й трябваха, и преминаваше нататък.

— Ето го! — извика победоносно тя. Извади доклада от найлоновия джоб и го остави на бюрото на Рей. Няколко парченца от скъсана снимка паднаха навън и Патрик взе едно от тях. Погледна любопитно към него, след което потърси позволение от инспектора:

— Може ли?

— Заповядай — отвърна Рей, без да е сигурен какво точно разрешава.

Патрик събра парченцата от снимката и започна да ги нарежда. Когато изображението на брега на Пенфейш се оформи пред тях, инспекторът подсвирна тихо.

— Значи Джена Грей е сестрата, за която се тревожи толкова много Ив Манинг.

Рей скочи на крака, готов за действие.

— Господин Матюс, благодаря ти, че донесе паспорта. Опасявам се, че ще те помоля да ни чакаш в съда. Рейчъл на пропуска ще те упъти. Ще дойдем възможно най-бързо. Кейт, среща в Отдела за домашно насилие след пет минути.

Докато детективката изпращаше Патрик долу, Рей вдигна телефона.

— Натали, обажда се Рей Стивънс от Службата за криминални разследвания. Може ли да провериш какво имате за Иън Питърсън? Бял мъж, в края на четиридесетте…

* * *

Рей слезе по ред стъпала и мина по един коридор, докато се озова до врата, на която пишеше: СЛУЖБИ ЗА ЗАКРИЛА. Съвсем скоро Кейт се присъедини към него и заедно позвъниха на Отдела за домашно насилие. Ведра жена с късо подстригана черна коса и големи бижута отвори вратата.

— Намери ли нещо, Нат?

Служителката ги покани да влязат и завъртя екрана на компютъра си така, че да могат и те да виждат.

— Иън Франсис Питърсън — започна тя, — роден на дванадесети април 1965-а. Предишни провинения: шофиране в нетрезво състояние, нападение и нанасяне на тежки телесни повреди, в момента е обект на ограничителна заповед.

— Дали случайно не е срещу жена на име Дженифър? — попита Кейт, но Натали поклати глава.

— Мари Уокър. Помогнахме й да напусне Питърсън след шест години систематичен тормоз. Тя повдигна обвинение, но той се измъкна. Ограничителната заповед беше издадена от гражданския съд и още е в сила.

— Някаква история преди Мари?

— Не и с партньорки, но преди десет години е бил смъмрен за побой. Над майка си.

Рей усети в гърлото му да се надига жлъчка.

— Мислим, че Питърсън е женен за жената, отговорна за случая на Джейкъб Джордан — обясни той. Натали стана и отиде до стената, която беше пълна със сиви метални шкафове за папки. Издърпа едно чекмедже и започна да преглежда съдържанието му.

— Ето го — каза тя. — Това е всичко, с което разполагаме за Дженифър и Иън Питърсън, и съвсем не е приятно четиво.