Клеър Макинтош
Оставих те да си отидеш (28)

26

Не ти се обадих почти цяла седмица след първата ни среща и можех да усетя несигурността в гласа ти, когато го сторих. Чудеше се дали не си разчела погрешно знаците, нали? Дали не си казала нещо, което не е трябвало, или си облякла неподходяща рокля…

— Свободна ли си тази вечер? — попитах те аз. — За мен ще е удоволствие да те изведа отново. — Докато изричах тези думи, осъзнах колко много исках да те видя. Изключително трудно ми беше да чакам цяла седмица, за да говоря с теб.

— Би било чудесно, но вече имам планове. — Усетих съжалението в гласа ти, но тази тактика съвсем не ми беше непозната. Игрите, които жените разиграват в началото на връзките си, са различни, но и много прозрачни. Без съмнение беше направила анализ на срещата ни с твоите приятелки, които ти бяха предложили съветите си като сплетнички на градинска ограда.

Не показвай, че си много заинтересована.

Бъди малко по-недостъпна.

Когато се обади, престори се, че си заета.

Подобни тактики бяха изморителни и детински.

— Жалко — отвърнах спокойно аз. — Успях да взема два билета за Пълп^[1] тази вечер и предположих, че ще искаш да дойдеш.

Подвоуми се и аз си помислих, че съм те спипал, но бързо се осъзна.

— Наистина не мога, съжалявам. Обещах на Сара, че ще си спретнем момичешка вечер в „Ледения бар“. Току-що скъса с приятеля си и не мога да я оставя сама.

Лъжата ти беше убедителна и аз се запитах дали не я беше приготвила предварително. Оставих тишината да надвисне над нас.

— Свободна съм утре вечер? — съобщи ми ти с възходяща интонация, която превърна думите ти във въпрос.

— Опасявам се, че имам нещо предвид за утре. Някой друг път тогава. Забавлявай се довечера. — Затворих и останах до телефона известно време. Едно мускулче потрепна в края на окото ми и аз го потърках нервно. Не очаквах от теб да ми играеш игрички и бях разочарован, че ги смяташ за необходими.

Не можах да се успокоя през останалата част от деня. Почистих къщата и събрах всички вещи на Мари от всяка една стая, след което ги натрупах на купчина в спалнята. Бяха повече, отколкото смятах, но щеше да е трудно да й ги върна сега. Натъпках ги в един куфар, за да се отърва от тях.

В седем часа изпих една бира, след което още една. Седнах на дивана и вдигнах крака на масичката за кафе, по телевизора даваха някакво тъпо шоу с въпроси, а аз си мислех за теб. Зачудих се дали да звънна в общежитието ти, за да ти оставя съобщение и да разбера, че още си там. Но след като привърших и третата си бира, си промених решението.

Качих се в колата и отидох в „Ледения бар“, където си намерих място за паркиране близо до входа. Постоях известно време и наблюдавах хората, които влизат в заведението. Момичетата бяха с възможно най-късите си поли, но интересът ми към тях не беше нещо повече от чисто любопитство. Мислех си за теб. Започвах да се притеснявам, че беше обладала мислите ми по този начин. Изведнъж за мен беше станало изключително важно да разбера дали ми казваш истината, или ме лъжеш. Бях дошъл тук, за да те заловя. Смятах, че ще вляза в претъпкания бар и няма да те видя, защото се намираш в стаята си, стоиш на леглото си с евтина бутилка вино и филм на Мег Райън. Осъзнах, че не това исках: исках да те видя да минеш покрай мен, готова за момичешката вечер с твоята жалка, зарязана приятелка. Исках да ми докажеш, че греша. Чувството беше толкова ново за мен, че едва не се изсмях.

Слязох от колата и влязох в бара. Купих си „Бекс“ и започнах да си проправям път през претъпканото помещение. Някой се блъсна в мен и разлях бира по обувките си, но бях прекалено погълнат от търсенето ти, за да изискам извинение.

Тогава те видях. Намираше се в края на бара и размахваше без успех банкнота от десет лири към персонала, който обслужваше редица от клиенти, с по четири души от всеки край. Ти ме видя и за момент лицето ти изгуби всякакво изражение, все едно не успя да ме познаеш, след което се усмихна, макар че усмивката ти беше по-резервирана от онази, с която ме дари миналия път.

— Какво правиш тук? — попита ме, когато си проправих път до теб. — Мислех, че ще ходиш да гледаш Пълп. — Изглеждаше ми малко неуверена. Жените казват, че обичат изненадите, но истината е, че предпочитат да научават нещата предварително, за да могат да се подготвят.

— Дадох билетите на един колега от работа — отвърнах аз. — Не ми се ходеше сам.

Видях как се смути, че си станала причина за промяна в плановете ми.

— Но — продължи с въпросите ти, — как се озова тук? Идвал ли си и преди?

— Срещнах се случайно с един приятел — отговорих аз и вдигнах двете бутилки с „Бекс“, които предвидливо бях купил. — Отидох до бара и сега не мога да го открия. Предполагам, че му се е отворил парашутът!

Ти се засмя. Подадох ти едната бира.

— Не бива да я похабяваме, нали?

— Наистина трябва да се връщам. Беше мой ред да купувам питиета — ако въобще някой ме обслужи. Сара пази масата ей там. — Погледна към дъното на заведението, където пред малка маса се намираше високата ти приятелка с боядисаната коса. Тя разговаряше с младеж в средата на двайсетте си години. Докато ги наблюдавахме, онзи се наведе и я целуна.

— Кой е този с нея? — попитах аз.

Ти поклати глава.

— Нямам никаква представа.

— Изглежда ми наистина покрусена от раздялата с приятеля си — казах аз, а ти се разсмя.

— Та… — вдигнах бутилката с бира отново. Ти се ухили и я прие, чукна я в моята, отпи голяма глътка и облиза долната си устна. Действието ти беше преднамерено провокативно и усетих как се надървям. Ти ме гледаше в очите предизвикателно, докато отпиваше нова глътка от бирата.

— Да отидем у нас — предложих внезапно аз. Сара се беше изпарила, вероятно с новия си приятел. Стана ми интересно дали той нямаше нищо против, че е толкова лесна.

Ти се подвоуми за миг, продължаваше да ме гледаш, след което повдигна леко рамене и ме хвана за ръката. Барът беше претъпкан с хора и аз се опитвах да ни проправям път, като едновременно с това те държах здраво за ръката, за да не те изгубя. Желанието ти да дойдеш с мен ме възбуждаше и ужасяваше: започвах да се питам колко често правиш това и с кого.

Спареният въздух на „Ледения бар“ остана зад нас, когато излязохме на улицата. Ти затрепери от студа.

— Нямаш ли връхна дреха?

Ти поклати глава. Свалих си якето и те наметнах с него, докато вървяхме към колата ми. Усмихна ми се благодарствено и аз почувствах как се сгрявам отвътре.

— Можеш ли да шофираш?

— Нищо ми няма — отвърнах аз. За известно време пътувахме в мълчание. Полата ти се беше вдигнала нагоре, когато седна, и аз се пресегнах и си сложих лявата ръка на коляното ти; заопипвах с пръсти бедрото ти. Ти си премести крака: съвсем малко, но достатъчно, за да изместиш ръката ми върху капачката на коляното.

— Изглеждаш превъзходно тази вечер.

— Наистина ли мислиш така? Благодаря ти.

Махнах си ръката, за да сменя скоростта. Когато я сложих на крака ти отново, я плъзнах малко по-нагоре и нежно загалих с пръсти кожата ти. Този път не помръдна.

* * *

Когато стигнахме до дома ми, ти започна да се разхождаш из дневната и да вдигаш разни неща, за да ги разгледаш. Това ме смущаваше, затова направих кафето колкото се може по-бързо. Един безсмислен ритуал, тъй като на никого от нас не му се пиеше, макар че ти пожела. Сложих чашите на стъклената маса и ти седна на дивана, полуобърната към мен. Прибрах косата зад ушите ти, като задържах ръцете си от двете страни на лицето ти за момент, преди да те целуна. Ти ми отвърна веднага, езикът ти започна да изследва устата ми, а ръцете ти обхождаха гърба и раменете ми. Избутах те нежно назад, като продължавах да те целувам, докато не легна под мен. Усетих как краката ти се увиват около моите: хубаво беше да съм с някого така страстен, така нетърпелив. Мари беше толкова лишена от ентусиазъм, че понякога като че ли я нямаше, тялото й следваше движенията, но умът й беше някъде другаде.

Плъзнах ръка нагоре по крака ти и стигнах до меката, гладка кожа на вътрешната част на бедрото ти. Пръстите ми се натъкнаха на нещо копринено, но ти отлепи уста от моята и се сви на дивана, отдалечи се от ръката ми.

— Забави малко — каза ми, но усмивката ти ми подсказа, че не си сериозна.

— Не мога — отвърнах аз. — Толкова си прекрасна — не мога да се спра.

По лицето ти се разля нежна червенина. Подпрях се с една ръка, а с другата вдигнах полата ти нагоре. Бавно плъзнах пръст под боксерките ти.

— Аз не…

— Тихо. — Целунах те. — Не разваляй момента. Ти си най-прекрасното нещо на света, Дженифър. Толкова много ме възбуждаш.

Отвърна ми на целувката и спря да се преструваш. Искаше го също толкова, колкото и самият аз.