Клеър Макинтош
Оставих те да си отидеш (15)

13

Рей беше събрал екипа си за операция „Пробив“. Кейт щеше да отговаря за веществените доказателства^[1]; това си беше доста работа за някого, който беше в отбора само от осемнадесет месеца, но той беше сигурен, че тя ще се справи.

— Естествено, че мога! — каза детективката, когато й спомена притесненията си. — А и винаги мога да се обърна към теб, ако имам някакви проблеми, нали?

— По всяко време — отвърна Рей. — Питие след работа?

— Само се опитай да ме спреш.

Срещаха се по два-три пъти седмично след работа, за да обсъждат случая с блъснатото дете и избягалия шофьор. С изчерпването на възможностите бяха започнали да говорят все по-малко за него и все повече за живота си извън службата. Рей се изненада да разбере, че Кейт, също като него, е страстна почитателка на Бристол Сити и двамата бяха прекарали много приятни вечери в оплакване на скорошното им изпадане от лигата^[2]. За първи път от години инспекторът се почувства като нещо различно от съпруг или баща, или дори полицай. Почувства се като Рей.

Мъжът внимаваше да не работи по случая с детето по време на работните си часове. Така или иначе нарушаваше заповедта на началничката, но докато не го правеше през работно време, смяташе, че няма как да я ядоса. А и ако попаднеха на някоя сигурна следа, която доведеше до арест — е, началничката щеше да запее друга песен тогава.

Трябваше да крият работата си от останалата част от екипа на Службата за криминални разследвания, затова Рей и Кейт се срещаха в един пъб, който беше доста далеч от обичайните обиталища на полицията. „Конят и Жокеят“ беше тихо местенце, с отделени с паравани сепарета, където можеха да си отворят документацията, без да се тревожат, че някой ще ги шпионира, а съдържателят никога не вдигаше поглед от кръстословицата си. Това беше приятен начин да завършиш деня и да се освободиш от стреса, преди да се прибереш у дома, и Рей постоянно проверяваше колко е часът, докато не стана време да си тръгне от офиса.

Както обикновено, един телефонен разговор в пет часа го забави и когато влезе в пъба, Кейт беше на половината на питието си. Безмълвното споразумение между тях гласеше, че който пристигне първи тук, купува пиячката, така че неговата халба с „Прайд“ го очакваше на масата.

— Какво те задържа? — попита Кейт и бутна пивото към него. — Нещо интересно?

Рей отпи глътка от халбата.

— Един случай, който може да поемем — отвърна инспекторът. — Става въпрос за наркопласьор в квартал Крестън, който използва шест или седем хлапета, които да му вършат мръсната работа — струва ми се, че ще излезе нещо интересно от цялата работа. — Един изключително устат член на Парламента от лейбъристката партия постоянно използваше проблема с наркотиците като основа за надутите си публични речи за заплахата към обществото, която тези беззаконни квартали представляват, и Рей знаеше, че началничката иска от тях да заемат активна позиция по въпроса. Надяваше се операция „Пробив“ да мине добре, което щеше да го изстреля нагоре в очите на шефката му и тя вероятно щеше да поиска от него да оглави и този случай.

— Екипът, който работи по случаите на домашно насилие, се е свързал с Доминика Летс — продължи Рей, — приятелката на един от дилърите. Опитват се да я накарат да повдигне обвинение срещу него. Очевидно не искаме да го уплашим, като изпратим полиция, но едновременно с това наш морален дълг е да се погрижим за приятелката му.

— В опасност ли е?

Рей обмисли въпроса, преди да отговори.

— Не знам. Областният прокурор смята, че рискът е голям, но тя твърдо отказва да ни осигури улики срещу него и в момента въобще не ни сътрудничи.

— Колко време имаме, докато можем да действаме?

— Може да минат седмици — обясни Рей. — Прекалено много е. Ще трябва да я преместим на сигурно място — при положение че се съгласи — и да го задържим с обвинения за домашно насилие, докато не изникнат доказателства, че е наркопласьор.

— Изборът на Хобсън^[3] — каза Кейт замислена. Кое е по-важно: продажбата на наркотици или домашното насилие?

— Не е толкова просто, нали? Какво ще кажеш за насилие, причинено заради наркотици? За кражбите, осъществени от пристрастени, които мислят единствено за следващата си доза? Резултатите от пласьорството може и да не са толкова светкавични като удар в лицето, но се разпростират надалеч и са много болезнени. — Рей осъзна, че говори по-силно от нормалното и млъкна.

Кейт сложи ръката си върху неговата, за да го успокои.

— Хей, аз го играя адвокатка на дявола. Решението не е лесно.

Рей се ухили глуповато.

— Съжалявам, бях забравил колко се разпалвам от подобни неща. — В интерес на истината от доста време не се беше замислял на подобни теми. Работеше като служител на реда от толкова много години, че причините да се занимава с тази професия бяха заровени под купища документация и лични проблеми. Радваше се, че му беше напомнено кое наистина е от значение.

Погледът му за момент срещна този на Кейт и Рей почувства топлината на кожата й върху своята. Секунда по-късно жената дръпна ръката си и се изсмя пресилено.

— Едно за из път? — попита инспекторът. Когато се върна на масата, моментът беше отминал и той се замисли дали не си беше въобразил всичко. Остави напитките и отвори пакет с чипс, който постави между двамата.

— Нямам нищо ново за случая на Джейкъб — призна Рей.

— Нито пък аз — въздъхна Кейт. — Ще се наложи да се откажем, нали?

Мъжът кимна.

— Така изглежда. Съжалявам.

— Благодаря ти, че ми позволи да работя по случая и ми помага през цялото време.

— Беше права, че не трябва да се отказваме — отвърна Рей, — и се радвам, че продължихме с него.

— Макар че не мръднахме и крачка напред?

— Да, защото сега можем да спрем с чиста съвест, нали? Сторихме всичко, което можеше да се направи.

Кейт кимна бавно.

— Чувството е различно, така е. — Жената погледна към Рей преценяващо.

— Какво?

— Май не си подлизуркото на началничката в крайна сметка. — Тя се ухили и той се засмя. Радваше се, че се беше издигнал в очите й.

Ядяха чипс в приятно мълчание и Рей провери телефона си, в случай че Магс му беше изпратила съобщение.

— Как вървят нещата у дома?

— Както винаги — отвърна инспекторът и прибра апарата в джоба си. — Том продължава да сумти по време на храненията, а Магс и аз продължаваме да спорим по въпроса какво трябва да се направи. — Изсмя се, но Кейт не се присъедини към него.

— Кога ще ходите пак при учителката му?

— Бяхме в училището вчера — отговори мрачно Рей. — Минали са едва шест седмици от новата година, а Том вече пропуска часове. — Барабанеше с пръсти по масата. — Не го разбирам това дете. През лятото всичко беше наред, но след като започна училище, се върна същият стар Том: некомуникативен, навъсен, груб.

— Все още ли мислиш, че го тормозят?

— Училището казва не, но те винаги биха казали това, нали? — Рей нямаше високо мнение за класната на Том, която бързаше да прехвърли вината върху него и съпругата му, че не представлявали обединен фронт на родителските срещи. Магс го беше заплашила, че ще дойде в офиса му и ще го измъкне насила за следващата среща, и Рей беше толкова притеснен, че ще забрави, че работи у дома цял ден, така че да може да придружи Магс за уговорката. Не че това промени нещо.

— Учителката на Том казва, че той влияе лошо на останалите в класа — обясни инспекторът. — Очевидно е подривен. — Изкикоти се подигравателно. — На тази възраст! Та това е нелепо. Ако не могат да се оправят с инати хлапета, въобще не е трябвало да стават учители. Том не е подривен, просто е невъзможен.

— Чудя се откъде ли е взел това — каза Кейт и потисна усмивката си.

— Внимавайте, детектив Евънс! Или може би искате отново да облечете униформа? — Рей се ухили.

Смехът на Кейт се превърна в прозявка.

— Съжалявам, пребита съм. Мисля, че ще приключвам за тази вечер. Колата ми е в гаража, така че трябва да проверя графика на автобусите.

— Аз ще те закарам.

— Сигурен ли си? Не съм ти по път.

— Няма проблем. Хайде, тъкмо ще ми покажеш как изглежда богаташкият квартал на града.

Апартаментът на Кейт се намираше в малка жилищна сграда в центъра на Клифтън, където цените, поне според Рей, бяха значително завишени.

— Родителите ми ми помогнаха с депозита — обясни жената. — Никога не бих могла да си го позволя иначе. Освен това е малък; технически са две спални, но само ако не слагаш легло във втората.

— Със сигурност щеше да получиш доста повече за тези пари, ако си беше купила жилище другаде.

— Вероятно е така, но Клифтън си има всичко! — Кейт посочи околността с ръка. — Така де, къде другаде можеш да си вземеш фалафел в три през нощта?

Тъй като единственото нещо, което Рей искаше в три, беше да се изпикае, не виждаше положителната страна на това преимущество.

Кейт откопча колана си, но не слезе, ръката й беше на дръжката на вратата.

— Искаш ли да се качиш и да видиш апартамента? — Тонът й беше нормален, но изведнъж въздухът се изпълни с очакване и в този момент Рей осъзна, че преминава граница, от която няма връщане назад.

— С удоволствие — отвърна той.

Апартаментът на Кейт се намираше на последния етаж, до него се стигаше с модерен асансьор, който изминаваше разстоянието за секунди. Когато вратите му се отвориха, се озоваха в малко помещение, покрито с мокет, а точно срещу тях се намираше боядисана в кремаво врата. Двамата излязоха от асансьора и стояха мълчаливи, докато вратите му се затвориха зад тях. Кейт гледаше право в него, брадичката й беше леко повдигната, един кичур коса беше паднал през челото й. Рей изведнъж осъзна, че въобще не бърза да си ходи.

— Аз съм дотук — каза Кейт, без да отлепя поглед от него.

Мъжът кимна и посегна да прибере непослушния кичур зад ухото й. След което, без да има време да обмисли какво се случва, той вече я целуваше.