Клеър Макинтош
Оставих те да си отидеш (1)

Благодарности

Винаги чета благодарностите в книгите и се чудя как е възможно толкова много хора да участват в създаването на едно-единствено произведение. Сега вече знам. Изключително съм благодарна на първите читатели на „Позволих да си отидеш“ — Джули Коен, Ей Джей Пиърс, Мерилин Дейвис и всички останали, които ми помогнаха да видя хубавите и лошите страни. Също така съм особено благодарна на Пета Найтингейл и Араминта Уитли, че повярваха в мен. Истинско щастие е, че моя литературна агентка е невероятната Шийла Кроули, с която никога нямаше да се запозная, ако не беше Вивиан Уърдли. Тя хареса много ръкописа на този роман и й го изпрати. Благодаря на Вивиан, Шийла, Ребека и останалите от екипа на „Къртис Браун“ за всичко, което направиха. Нямаше как да намерите по-добър дом за мен от „Литъл браун“. Заобичах брилянтната Люси Малагони в момента, в който я срещнах — не мога и да мечтая за по-проницателна и по-ентусиазирана редакторка от нея. Благодаря на Люси, Талия, Ан, Сара, Кърстийн и останалите от „Литъл браун“, включително и на чудесния екип за чуждестранните права: всеки един от тях е много зает, но ме накараха да се почувствам така, все едно моята книга беше единствената, по която работят.

Благодарности отиват и при бившите ми колеги Мери Лангфорд и Кели Хобсън: на Мери за това, че прочете първата чернова, а на Кели за някои поправки в последния момент. Най-накрая благодаря на всички приятели и роднини, които винаги са вярвали в мен, които ме подкрепиха, когато зарязах една успешна кариера и започнах да пиша книги, и които нито веднъж не ми казаха, че трябва да се откажа и да си намеря нормална работа. Не бих и нямаше как да се справя без подкрепата на моя съпруг Роб и трите ни деца — Джош, Иви и Джорджи, които постоянно ме аплодираха, носеха ми чаши с чай и се оправяха сами, докато аз просто довършвах тази глава. Благодаря ви много на всички.