Клеър Макинтош
Оставих те да си отидеш (11)

9

— Отивам да обядвам в „При Хари“, шефе, искаш ли нещо? — Кейт се появи на прага на офиса на Рей. Тя беше облечена в шити сиви панталони и прилепнал пуловер, върху който си беше сложила леко яке.

Инспекторът стана на крака и издърпа собствената си връхна дреха от облегалката на стола.

— Ще дойда с теб — мога да се възползвам от малко чист въздух. — Обикновено се хранеше в столовата или на бюрото си, но обядът с Кейт беше доста по-примамлива оферта. Освен това слънцето най-накрая беше изгряло, а той не беше вдигал поглед от бюрото си, откакто дойде на работа в осем сутринта. Заслужаваше почивка.

* * *

„При Хари“ беше пълно, както винаги, опашката започваше от касата и стигаше до тротоара. Заведението беше популярно сред офицерите не само защото беше близо до участъка, а и защото сандвичите бяха на разумна цена и се приготвяха бързо. Нямаше нищо по-неприятно за един дежурен полицай да бъде призован незабавно, преди поръчката му да бъде приготвена.

Затътриха се напред заедно с останалата част от опашката.

— Мога да ти донеса обяда в офиса, ако бързаш — каза Кейт, но Рей поклати глава.

— Не бързам за никъде — отвърна й той. — Работя върху плановете за операция „Пробив“ и мога да си почина малко от нея. Хайде да хапнем тук.

— Добра идея. „Пробив“ е за пране на пари, нали? — Кейт говореше тихо заради хората около тях. Рей кимна.

— Точно така. Ще ти покажа файловете, ако желаеш, можеш да си кажеш мнението какво мислиш по въпроса.

— Чудесно, благодаря ти.

Поръчаха сандвичите си и намериха двойка високи столове до прозореца, като не отлепяха очи от Хари, който след малко размаха във въздуха кафявите пликове с поръчките им. Двама униформени полицаи минаха покрай прозореца и Рей им махна за поздрав.

— Още вода в мелницата за твърдението, че СКР няма никаква работа — каза той на Кейт и се засмя.

— Въобще не са наясно — отвърна тя, извади един домат от сандвича си и го изяде. — Никога не съм работила толкова здраво, както при случая с Джейкъб Джордан. Всичко за нищо.

Рей усети горчивината в гласа й.

— Не е било за нищо, знаеш това. Някой ден някой ще се разприказва за това, което е сторил, мълвата ще плъзне и ще го хванем.

— Това не е добра полицейска работа.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рей, не беше сигурен дали е развеселен или обиден от нейната прямота.

Кейт остави сандвича на масата.

— Пълно бездействие, никаква инициатива. Не трябва просто да си стоим и да чакаме доказателствата да дойдат сами при нас: трябва да сме навън и сами да ги търсим.

Все едно слушаше ехо на самия себе си от ранните дни, когато беше детектив. Или пък Магс, макар да не помнеше съпругата му да е била толкова настоятелна, колкото Кейт. Отново беше взела сандвича си и ядеше от него, дори това правеше с непоколебима решителност. Рей прикри усмивката си. Детективката казваше точно онова, което й беше на ума, без никаква цензура или притеснение дали е редно да го изрече. Щеше да разбуни духовете в участъка, но Рей нямаше проблем с откровените приказки. В интерес на истината даже смяташе, че са доста освежаващи.

— Наистина ти е влязъл под кожата, нали? — попита инспекторът.

Кейт кимна.

— Не мога да понасям факта, че шофьорът все още е някъде там, навън, и смята, че му се е разминало. Ненавиждам също факта, че майката на Джейкъб е напуснала Бристол, защото е смятала, че не ни пука достатъчно и няма да си мръднем пръста да разберем кой го е сторил. — Тя отвори уста, за да продължи, но след това се обърна настрани, явно беше решила да не го прави.

— Какво?

Бузите на Кейт почервеняха лекичко, но тя вдигна предизвикателно брадичка.

— Не съм спирала да работя по случая.

На няколко пъти през годините Рей беше откривал документи, които не са били обработени и прибрани в архива, пренебрегвани от офицерите заради прекалената им заетост или мързела им да го сторят. Но вършенето на прекалено много работа? Това беше нещо ново.

— Работя в личното си време… а и не правя нищо, което да ти създаде неприятности с началничката, обещавам. Преглеждам отново видеозаписите и телефонните обаждания, за да видя дали не сме пропуснали нещо.

Рей си представи Кейт на пода в дома й, с разпръснати листове от случая и часове трептяща картина от камерите на екрана пред нея.

— Правиш всичко това, защото смяташ, че можем да открием шофьора?

— Правя го, защото не желая да се отказвам.

Рей се усмихна.

— Ще ми кажеш ли да престана? — попита жената и прехапа устната си.

Точно това имаше намерение да стори. Но тя беше толкова целеустремена, толкова решителна. Дори да не стигнеше доникъде с това разследване, нямаше да навреди по никакъв начин на никого. Самият той щеше да стори същото преди време.

— Не — отвърна Рей. — Няма да ти казвам да спреш. Главно, защото не съм убеден, че ще променя нещо, ако го сторя.

Двамата се засмяха.

— Но искам да ме държиш в течение за онова, което правиш, и да внимаваш колко време му отделяш. Не искам личното ти разследване да е за сметка на текущите ни случаи. Договорихме ли се?

Кейт го погледна преценяващо.

— Договорихме се. Благодаря ти, Рей.

Той смачка хартиените торбички от сандвичите на топка.

— По-добре да се връщаме. Ще ти покажа файла на операция „Пробив“, след което трябва да се прибирам у дома или ще загазя сериозно. Отново. — Мъжът завъртя очи в подигравателна физиономия.

— Смятах, че Магс няма нищо против да работиш до късно? — учуди се Кейт, докато вървяха обратно към участъка.

— Не мисля, че се разбираме особено добре в последно време — каза Рей и на мига се почувства нелоялен. Рядко говореше за личния си живот с хора от службата, освен с Дребния, който познаваше Магс почти от толкова дълго време, колкото и Рей. Не смяташе да млъква: та това беше Кейт.

— Не мислиш? — жената се засмя. — Не знаеш ли?

Инспекторът се усмихна накриво.

— Имам чувството, че не знам нищо в момента. Просто не мога да посоча нещо и да кажа… о, сещаш се. Имаме проблеми със сина ни, Том. Не се справя добре в училище и е станал наистина мълчалив и затворен.

— На колко години е?

— Дванадесет.

— Звучи ми като нормално поведение за тази възраст — отвърна Кейт. — Майка ми казва, че по това време съм била абсолютен ужас.

— Ха… мога да повярвам на това — съгласи се Рей. Жената го заплаши с юмрук и той се засмя. — Знам какво имаш предвид, но честно казано, наистина е необичайно поведение за Том. А и нещата се промениха почти за една нощ.

— Мислиш ли, че някой го тормози?

— Мина ми през ума. Не искам да го притискам прекалено много, защото започва да си мисли, че му се карам. Магс е много по-добра в тези работи, но дори тя не може да измъкне нищо от него. — Рей въздъхна. — Деца… кой не иска да има?

— Аз не искам — отвърна Кейт. Вече бяха стигнали до участъка. Тя прокара пропуска си, за да отвори страничната врата. — Поне не скоро. Има прекалено много забавни неща за правене преди това. — Жената се разсмя и Рей й завидя, че е наясно с живота си.

Качиха се по стълбите. Когато стигнаха до втория етаж, където се намираше Службата за криминални разследвания, Рей се спря, ръката му беше на вратата.

— Относно случая на Джордан…

— Ще си остане между мен и теб. Знам.

Кейт се ухили и Рей се успокои вътрешно. Ако началничката разбереше, че някой продължава да работи по случай — дори и без заплащане — който тя недвусмислено беше наредила да бъде прекратен, не се съмняваше, че щеше да отдели нужното време, за да му каже какво мисли. Щеше отново да е в униформа още преди тя да е затворила телефона.

Когато се върна в офиса си, продължи работата си по плановете за операция „Пробив“. Началничката го беше помолила да се намеси в разследването за предполагаемо пране на пари. Два нощни клуба в центъра на града бяха използвани като паравани за различни незаконни дейности и имаше доста доказателства, с които трябваше да се запознае. Двамата собственици на нощните клубове бяха известни и влиятелни личности в бизнес обществото и Рей беше наясно, че началничката го тества. Той имаше намерение да приеме предизвикателството.

Прекара останалата част от следобеда в разглеждане на случаите на Трета команда. Сержантката Кели Проктър беше в отпуска по майчинство и Рей беше помолил най-опитния полицай от този екип да изпълнява задълженията й. Шон вършеше добра работа, но инспекторът искаше да се убеди, че нищо нямаше да се прокрадне през мрежата, докато Кели отсъстваше.

Нямаше да мине много време, преди Кейт да бъде повишена и да й се дадат повече отговорности, помисли си той. Тя беше толкова умна, че можеше да научи на някои неща дори и най-опитните му детективи, а и щеше да се наслади на предизвикателството. Спомни си предизвикателното й поведение, когато му обясни, че продължава да работи по случая с убитото дете и избягалия шофьор: тя не отрече, че е отдадена на работата си.

Зачуди се какво я караше да върши всичко това. Дали просто не искаше да бъде победена от един случай, или наистина смяташе, че могат да постигнат положителни резултати по него? Дали не се беше съгласил прекалено бързо с началничката да закрият случая? Помисли за момент, докато барабанеше с пръсти по бюрото си. Технически в момента не беше на служба, а и беше обещал на Магс, че няма да закъснява, но можеше да прекара един час тук и пак да се прибере в прилично време. Преди да успее да промени решението си, отвори най-долното чекмедже и извади досието на Джейкъб Джордан.

Единият час отдавна беше минал, когато забеляза колко е часът.