Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Осажденный Севастополь, 1889 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Виолета Манчева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- hammster (2021)
Издание:
Автор: Михаил Филипов
Заглавие: Обсадата на Севастопол
Преводач: Виолета Манчева
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 10.I.1981 г.
Редактор: Димитър Христов
Редактор на издателството: Панко Анчев
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Добринка Маринкова
Художник: Стефан Груев
Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3136
История
- — Добавяне
XI
Глебов младши служеше в н-ски пехотен полк; скоро след пристигането си в Севастопол той участвува в няколко незначителни разузнавания, които се повтаряха през целия декември и януари. Но в началото на февруари в полка започнаха да отварят дума за по-сериозен замисъл и на сутринта на девети всички бяха уверени, че през нощта ще има нещо.
За сражението се готвеха различно. Глебов младши прекара последната нощ в твърде весела компания, а именно в компанията на офицери и известен род девици, повечето местни, други пристигнали от Симферопол; опасностите на обсадата не бяха удържали тези красавици. Вечеряха в ресторанта на Шнайдер, после се вмъкнаха в къщата, оставена от един живеещ до обсадата в Севастопол англичанин, който се беше предал на своите. Къщата бе конфискувана и засега нямаше предназначение. В този дом, където имаше и мебели и пиано, устройваха нещо от рода на импровизираните танцови школи. Стана славно гуляйче и завърши с най-безобразна оргия под звуците на неприятелската канонада, която тук се чуваше ясно, тъй като къщата се намираше недалеч от отбранителната линия. От само себе си се подразбира, че след такава нощ на Глебов му се пръскаше главата.
Глебов младши изобщо не приличаше на своя сериозен, съсредоточен по-голям брат. Отличавайки се с твърде податлив и слаб характер, той попадна в Петербург, където се възпитаваше в корпуса в средата на най-лоши другари, и от юношеските си години вече бе непоправим циник. На отношенията с жените гледаше твърде просто, за любовта се изказваше с насмешка, наричайки я сладникава сантименталност и твърдеше, че разбира само страстта. При все това той имаше измамната външност на добро, макар и поразглезено момче, и на тази въдица нерядко се хващаха опитни лъвици, считащи Глебов, минал през огън и вода и получил нравственото си възпитание при Излер и други подобни места, за невинно мило дете; ето причината за успеха, с който се ползваше Глебов у подобни госпожици. Свикнал с леки победи, той започна да гледа на жените като на същества, подчиняващи се лесно на волята на мъжа. „При тях трябва да печелиш със смелост и нахалство — мислеше Глебов. — И най-скромната жена не обича нищо така, както нахалството.“ Вярно е, че със скромни жени той почти не бе имал работа, но веднъж съставил си мнение, той го използваше спрямо всички наред.
И ето тъкмо с този млад Дон Жуан се случи съвсем неочаквано произшествие: за пръв път през живота си той се влюби не на шега и което е по-лошо — любовта му беше безнадеждна.
Веднъж по-големият му брат му каза, че иска да навести една госпожица, която живее в Корабния квартал, твърде симпатична девойка, и при това много хубавичка. Глебов старши по отношение на жените бе доста странен човек. В университета той се увличаше повече от науката, отколкото от женската красота и дори, като постъпи на военна служба, си остана целомъдрен, с което би възбудил насмешките на другарите си, ако не го уважаваха толкова. Сред офицерите той се славеше за идеалист: такива натури за повечето хора са дори непонятни. Независимо от зрялата възраст и солидното образование, Глебов старши в някои отношения беше наивен до смях, например съвсем не забелязваше ставащите под носа му похождения на брат си Николай, когото смяташе за разточителен, но не и развратен. Трябва да кажем впрочем, че Николай Глебов бе голям майстор в областта на искрената лъжа, именно искрена, тъй като разкайвайки се за своите похождения, той често разказваше на брат си онова, което действително чувствуваше в дадения момент. Така например след някоя безобразна оргия той уверяваше и себе си, и брат си, че такъв живот му е опротивял и че от този момент ще стане съвсем друг човек; на другия ден историята се повтаряше.
Глебов старши отдавна беше намислил да запознае брат си с някоя порядъчна девойка, надявайки се с това да повлияе на неговото нравствено развитие. Отначало той мислеше за Леля, но като чу мръсните клюки, които се разпространяваха за нея публично, се позамисли. Тези клюки го възмутиха, той от душа бе готов да натупа разпространителя на клеветата, но у него неволно се мярна мисълта, че подобна клюка не може да възникне без никакво основание. Той добре познаваше граф Татишчев като колега, знаеше едно-друго за неговите предишни петербургски похождения и в историята, която разказваха за връзките му с Леля, нямаше нищо неправдоподобно. Но след като размисли зряло, Глебов го доядя на самия него.
— Как можах да повярвам на тази глупост и до известна степен да способствувам да се хвърля кал по беззащитната девойка?
Той реши да се увери във всичко лично. „Трябва да я опозная по-отблизо. Може би ще ми се удаде да я спася от окончателно падение“ — мислеше Глебов и с пламенността на студент от четиридесетте години реши да се захване за тази работа, доколкото му разрешава трудното военно време.
Като се възползва от сравнителното затишие, настъпило поради студеното време, Глебов избра ден, научи от Лихачов адреса на Леля и се запъти натам, за да поддържа познанството.
Той има глупостта да вземе със себе си и брат си. Посещението на двама офицери, единият от които Леля виждаше за пръв път в живота си, й се стори крайно нетактично и дори обидно.
„Какво искат от мене? — помисли си тя. — Нима не виждат и не разбират, че живеейки в този бордей, бих желала всички да ме забравят?“
Леля прие братята доста сухо, но Глебов старши бе толкова сконфузен, толкова се извиняваше, че на нея й дожаля за него и тя се постара да бъде по-любезна и дори предложи на братята да пият чай. Глебов младши размени с нея само няколко думи, но като се върна у дома, той вече беше безумно влюбен и на следния ден се яви без покана вече сам.
Този път Николай Глебов не се преструваше. По отношение на Леля той наистина бе толкова скромен, плах и стеснителен, че се учудваше сам на себе си. В едната стая с две легла, едва покрити с басмена покривка, му се стори райско кътче, а тъжната, замислена, съсредоточена Леля — същество не от този свят, до което той е недостоен да се докосне със своята кощунствена ръка, която доскоро прегръщаше продажните красавици. Няколкото случайно подхвърлени от Леля думи бяха обаче достатъчни да разбере, че неговото чувство едва ли ще срещне взаимност. Като желаеше от все сърце да бъде скромен, младият Глебов й зададе не съвсем скромни въпроси:
— Кажете, Елена Викторовна, случвало ли ви се е да срещнете жена или девойка без предразсъдъци?
— Кажете как да го разбирам? — попита Леля. — Предразсъдъци има всякакви. Аз например не вярвам в това, че тринадесетият гост на масата носи нещастие, но вярвам в предчувствията и моето предчувствие никога не ме е излъгало.
— И аз също вярвам. Аз например предчувствувам, че на мен скоро ми е съдено да изпитам нещо твърде важно в моя живот — каза Глебов.
— Значи, вие не приличате на мен — каза Леля с тъжна усмивка и добави, сякаш размишляваше на глас: — В моя живот всичко важно се случи в миналото, а в бъдещето виждам само еднообразие и скучно живуркане.
— Вие сте още толкова млада! — каза Глебов. — Възможно ли е на вашите години така мрачно да гледате на живота?
В съседната стая зад дървената преградка се чу пъшкането на парализираната старица, която измърмори:
— Глей, кавалери идват при нея и такава гълчава вдигат, че не може да поспи човек! Нямат си срама и туй то!
Леля пламна.
— Там живее хазайката — една побъркана бабичка — каза тихичко тя и добави на френски: — Не й обръщайте внимание, тя не е виновна: дори в образованото общество посещението на самотна девойка от мъж се смята за нещо осъдително. Но вие не се бойте, в това отношение аз имам намерение да парирам предразсъдъците.
— Добре правите — каза Глебов и зададе още по-нескромен въпрос: — А по отношение на любовта вие също ли сте без предразсъдъци?
Леля го изгледа строго.
— За това не ме питайте — каза тя. — Аз предупреждавам всички мои познати да не се докосват до въпроса за любовта, тъй като за мен той не представлява никакъв интерес.
— Вие не ме разбрахте добре — каза Глебов и силно се изчерви. — Аз никога не бих допуснал, че моят въпрос ще ви се стори обиден.
— Е, тогава занапред знайте: можете да говорите с мен за каквото искате, само не за любов. Може би ние с вас ще станем някога приятели, но първо условие за това трябва да бъде: никога никакъв разговор за любов, аз не мога да слушам тези думи равнодушно.
— Е, добре, обещавам, няма повече. Но вие нали не ми се сърдите?
— Не се сърдя, само ви предупреждавам.
Странно е устроена човешката природа! Като излезе от Леля, Глебов си даде клетва завинаги да се откаже от разврата, да живее само с чисти помисли и да се задоволява с платоническа любов към нея, но щом се прибра в квартирата си и завари там двама полупияни приятели-кавалеристи, отиде заедно с тях, както се изрази единият от тези приятели, „без да слиза от коня“, на едно гуляйче, което завърши със споменатата вече оргия. От само себе си се подразбира, че на другата сутрин главата на Глебов се цепеше и той дори не можа веднага да проумее значението на думите, казани му от един другар:
— А знаеш ли, братко, тази нощ ще става нещо.