Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (42)

XXV

Скоро и за княз Меншиков стана ясно, че на левия фланг ние сме напълно разбити — оттам полетяха гранати и снаряди, които падаха близо до Бородинския полк.

Меншиков не знаеше кого да вини за поражението и с досада кресна на командира на Бородинския полк Шалюта-Верьовкин, който водеше полка си към хълма по едно удобно дере на гъста колона.

— Защо водите хората в тоя сандък? Така те са открити за вражеския огън. Заемете височините!

Още не изрекъл това, и един снаряд се вклини в опашката на колоната, като повали двама войници.

Меншиков вече се беше отдалечил и като се изравни с Горчаков, каза:

— Трябва да се изведат владимирци, другите сами са се погрижили за себе си и се измъкват.

Полковник Шалюта-Верьовкин не можа да догони княза, но настигна Панаев, който стоеше наблизо, когато князът му се накара, и го попита:

— Какво значи „да заема височините“?

Панаев също не проумяваше заповедите на главнокомандуващия, но неговото благоговение пред Меншиков ни най-малко не намаля, а по-скоро се увеличи по време на битката.

„Какви тъпанари са тия армейски фронтоваци“ — помисли Панаев и каза със самодоволството на аристократ, който се гордее със своята интелигентност.

— В дадения случай да се заемат височините, значи да се движите по края на дерето.

— Не ми побира умът как сега ще се престроя! — отчаян завика съвсем объркалият се полковник.

„И това ми било стар фронтовак!“ — помисли Панаев и със снизходителна усмивка каза:

— Ами много просто: четните батальони надясно, нечетните — наляво!

— Ах, дявол да го вземе, наистина колко просто било! — каза зарадван полковникът, като се плесна с длан по челото.

Меншиков за последен път отиде към левия фланг. Насреща му попадаха все същите злополучни московци, а именно четвърти батальон от техния полк, който бързо отстъпваше под огъня на френските батареи и щуцерници.

— Четвърти батальон се страхува! — няколко пъти повтори главнокомандуващият.

Щом видя генерал Киряков, Меншиков гневно кресна:

— Генерал Киряков, седемнадесета дивизия бяга от неприятеля, какво означава това?

— Оръжието ни е такова, че само щуцерниците могат да уравновесят боя, а ние такива оръжия нямаме — отговори Киряков.

Изминаха няколко минути. Другите батальони също отстъпваха. Меншиков, като извиси още повече глас, каза:

— Генерал Киряков, повтарям ви, седемнадесета дивизия бяга от неприятеля.

Киряков най-сетне изгуби търпение.

— Ваша светлост, това не е истина! — каза той. — Седемнадесета дивизия отстъпва, но не бяга. — Киряков пришпори коня, отиде при втори батальон и изкомандува: — Втори батальон, стой! Наляво кръгом!

Войниците изпълниха този фарс безпогрешно под града от куршумите и снарядите на французите, които си помислиха, че русите тръгват в атака, и зачестиха стрелбата.

— Благодаря ви, братлета! — каза Киряков.

— Ще стараем, ваше превъзходителство!

Две гюллета изсвириха над главите на войниците.

— За почест, мирно! — изкомандува Киряков. Войниците отдадоха „почест“ на настъпващите французи. Французите извикаха „браво!“ и твърде доволни от отдадената им чест, се спряха, без да проявяват и най-малкото намерение да преследват московците.

— Разбрахте ли с каква радост генералът изкомандува „за почест“? — попита поручик Бейтнер един друг офицер.

Оня само сви рамене и промърмори:

— Няма що, голяма чест за французите! Жалко, че нас не ни пратиха с тояги срещу щуцерниците… Да бяха опитали да се счепкат с нас в ръкопашен бой!

Меншиков, навъсен като облак, отдавна се беше отдалечил.

Князът и свитата му се изкачиха на хълма. Близо до шосето, на площадката в подножието на скатовете откъм десния фланг, те видяха тълпа егери в затруднено положение. Егерите тичаха насам-натам, избягвайки снарядите, които падаха тук като гроздове. Това беше Углицкият полк, същият, който без команда едва не нападна англичаните. Сега, напротив, състоянието на войниците от полка, държан в бездействие, поради неразпоредителността на висшето началство беше най-лошо.

Когато князът приближи, няколко гранати от височините на левия фланг, завзет от французите, се пльоснаха в средата на батальона. Повечето от войниците приклекнаха. Меншиков се намръщи и с писклив от гняв глас кресна:

— Къде са началниците ви?

Никой не отговори. Някои офицери дори залегнаха.

— По местата! — кресна Меншиков.

Никой не се помръдна.

— Строй се!

Не разбират.

Панаев, в желанието си да покаже усърдие и любов към светлейшия, а също и своето благородно негодувание, взе няколко казаци и погна с нагайки хората към знамената, а неколцина офицери блъсна, без да се церемони.

В това време князът изпрати по цялата линия на отстъпващите войски заповед да тръгнат към Севастопол; но всъщност тази заповед бе предадена само на два-три полка, останалите сами инстинктивно се устремиха към река Кача, която тече между Алма и Севастопол. Углицкият полк тръгна под строй, с музика, с развети знамена. Така изминаха около половин верста, когато изведнъж в далечината, на мястото, където в началото на сражението стоеше нашият главен резерв, видяха в разгърнат фронт войска — явно неприятелска. Казакът Иля Сякин от Попови полк изяви желание да отиде и разузнае. След няколко минути той дотича без коня си, като държеше в ръце седлото му и едни червени панталони, които успял да свали от един зуав. „Французите убиха коня“ — изрече той задъхан.

По севастополския път се понесе английската кавалерия, но се ограничи с наблюдение, а французите отново започнаха да сподирят нашите войски със снаряди и гранати.