Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (4)

IV

На следващата сутрин Решид паша получи от Меншиков гневно писмо с искане незабавно да отговори на неговата последна нота. Решид паша помоли за отсрочка с още няколко дни по случай неотдавнашното си встъпване в длъжност министър и недостатъчното запознаване с работата. Меншиков изпрати второ писмо, с което оповести, че повече няма намерение да чака.

Срокът, определен от самия Решид паша, беше към края си, но още преди да бе изтекъл, Меншиков получи от Петербург нови телеграми.

Трябва да признаем, че в Петербург имаха доста смътна представа за дейността на Меншиков. Самият княз не можеше да не съзнава например, че неговото искане Русия да има правото да сменя константинополските патриарси излиза извън рамките на дадените му пълномощия. От друга страна, в Петербург желаеха Меншиков да прекъсне всякакви преговори с британското посолство. Меншиков отлично виждаше, че това е невъзможно, тъй като турските министри само повтаряха онова, което им подсказваше лорд Стратфорд.

Като прочете телеграмите от Петербург, князът въздъхна дълбоко. Той вече се канеше да съчини поредната нота, когато изведнъж влезе чиновник с нов пакет. Князът го разпечата и прочете. Лицето му се изкриви от гняв. Наистина имаше на какво да се сърди: Решид паша с изтънчено ласкателни изрази го уведомяваше, че турският Диван с мнозинство — Четиридесет и два гласа срещу три — е отхвърлил проекта, предложен от Меншиков за подпис от султана.

И така, независимо че Меншиков, въпреки волята на императора, се съгласи лорд Стратфорд предварително да прегледа проекта, независимо от направените от него отстъпки и премахването на пункта относно константинополските патриарси, независимо че зачерта израза „религиозно протекторатство“ — всичко бе загубено. Портата отхвърли каквото и да било съглашение, имащо характер на договор с Русия, макар и да не отказваше да потвърди някои привилегии, принадлежащи от памтивека на православните поданици на Портата. Това беше вече прекалено. Дипломатическото поприще на Меншиков, започнало с такъв шум и блясък, заплашваше да завърши с плачевно фиаско.

Оставаше едно — да се заплаши султанът с най-енергични мерки от страна на Русия. Меншиков незабавно писа в Петербург и в същото време обяви на Портата, че скъсва дипломатическите отношения. Наистина тази заплаха беше изпълнена само наполовина, тъй като и след нея Меншиков изпрати на Портата няколко заплашителни ноти. Приближаваше обаче времето, когато от думите се преминава към дела.