Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (39)

XXII

Генерал Киряков най-сетне пристигна на левия фланг и пое командуването, като започна с това, че образува от минците и частите на Московския полк гъста колона. Видът на тази маса първоначално направи такова впечатление на французите, че те изпратиха при лорд Ръглан адютант да съобщи, че срещу тях идва „осембатальонна колона“, на което лорд Ръглан с хладнокръвието на истински британец отговори: „Добре, аз мога да ви дам един батальон“. Французите не се съгласиха. Тяхното положение в този момент не бе особено блестящо. Принц Наполеон почти с цялата си дивизия все още оставаше от другата страна на Алма. Само втори зуавски полк, без да иска разрешение или заповед, премина Алма, като остави племенника на Наполеон I в доста безпомощно положение и се присъедини към първи зуавски полк от дивизията на Канробер. Маршал Сент Арно наистина премина реката, но така си и остана близо до брега. Бригадата на Д’Орел образува колона, дълга цяла верста, но с фронт, широк около сажен, и се движеше по неудобен път, тъй че един удар откъм фланга би могъл да я унищожи. Но Киряков дори не подозираше за тази бригада и водеше своята колона срещу дивизията на Канробер, която трябваше малко да отстъпи. В това време обаче пристигна артилерията на Канробер, изпратена по Алматамакския път, и се съедини с батареите на Боске. Киряков не забеляза и това до момента, когато жестоката стрелба на четирите батареи не се насочи срещу неговата гъста колона.

Ранените пълзяха със стотици, отдалечавайки се от мястото, където бяха поразени от снаряди или парчета гранати. Ударът бе толкова внезапен, че Киряков остана с убеждението, че тази стрелба са я открили параходите. Злополучният Тарутински полк, за който кой знае защо забравиха всички главни началници, просто бе засипан със снаряди и взе да отстъпва. Батальонните командири, като не получиха никакви заповеди, изпаднаха в отчаяние. Единият от тях, подполковник Горев, заемащ позиция в центъра на полка, просто се съобразяваше с движението на фланговите батальони, които отстъпваха крачка по крачка и непрекъснато спираха.

— Не проумявам! — с досада каза Горев. — Уж нашата конна артилерия има успех, а ние отстъпваме!

Още не изрекъл тези думи и един снаряд удари опашката на неговия батальон и повали трима души. Снарядите бръмчаха. Ужасно се чувствуваха войниците, нито веднъж не стреляли със своите пушки и стоящи без всякакъв смисъл под градушката от снаряди, представлявайки в истинския смисъл на думата само пушечно месо…

На левия фланг сражението вече беше загубено.

В разгара на боя близо до превзетия отново еполимент лорд Ръглан яздеше с неколцина адютанти и малочислен конвой, изкачвайки се по хълма вляво от севастополското шосе. Неговият дорест кон вървеше в едър тръст и конникът, живо помнещ битките на доброто старо време, не обръщаше внимание на бръмченето на куршумите и шума на снарядите. От предишния си опит знаеше, че човек може да бъде убит или осакатен на всяко място от бойното поле. Когато видя наблизо руски войски, лорд Ръглан свърна малко надясно и се озова на един хълм, от който видя на разстояние, по-малко от верста, главния резерв на Меншиков, тоест Волинския полк, а вляво от себе си на твърде близко разстояние, разположени по шосето, руските батареи. Доста по-далеч, от другата страна на шосето, се виждаше еполиментът, близо до който се водеше жесток бой.

Като човек, изучил войната не по парадите, подобно на някои наши генерали, и не в борба с полудиви народи и с парижката улична тълпа, подобно на Сент Арно и Канробер, лорд Ръглан тутакси оцени важността на пункта, на който се намираше, и заповяда незабавно да се закарат там две деветфунтови оръдия. Оръдията бяха докарани толкова бързо, че фойерверкерите, тичащи пеша, не успяха да стигнат едновременно с тях и първият изстрел бе даден от офицер. Изстрелът излезе несполучлив и един от току-що пристигналите войници извика: „Почакайте, нека първо да престане вятърът!“ Офицерът стреля втори път право в нашата батарея и уби няколко души от артилерийската прислуга. Командирът на батареята навярно сметна, че многоброен враг се е промъкнал в центъра на нашата позиция, изкомандува да се вдигнат оръдията и батареята бързо отстъпи. Англичаните обърнаха техните оръдия и изпратиха снаряд в стоящия в резерв Волински полк. Снарядът изсвири покрай полковник Хрушчов и изтръгна няколко души от редиците със знамената. Войниците инстинктивно се наведоха.

— Не се кланяйте и стойте мирно! — каза гръмко и със спокоен глас Хрушчов, но сметна за необходимо да отведе хората си малко назад.

Англичаните отново обърнаха двете си оръдия и пратиха снаряд по Владимирския полк, който надвиваше шотландските стрелци в ръкопашен бой близо до еполимента. Тези оръдейни изстрели попречиха на владимирци да преследват шотландците.

Двете оръдия на лорд Ръглан свършиха добра работа. Но изходът на боя бе решен естествено не от тях.