Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (37)

XX

Още много преди да бъде напълно разстроен нашият ляв фланг, в центъра на позицията срещу аула Бурлюк се завърза упорит бой.

Казаците подпалиха аула, ръководейки се не от някакви мъдри стратегически съображения, а по стара казашка традиция — да палят всичко, което може да попадне в ръцете на врага. Пожарът значително задържа настъплението на англичаните. Междувременно пристигането на нашата батарея номер пет отначало много лошо се отрази на французите. Сент Арно не навреме и несполучливо се разпореди да преместят дивизията на Канробер и изпрати на помощ още една бригада от своите резерви. Огромни маси французи се стълпиха и поради неудобния терен образуваха твърде тесен, но дълбок фронт, а това ги принуди постоянно да се спират. Руската артилерия причиняваше сериозни загуби в тези гъсти колони. Французите вече взеха да роптаят, казвайки: „On nous vent massacrer (нас сякаш нарочно ни водят на клане)“.

Известно време дивизията на Боске се намираше в критично положение. Имаше момент, когато френски адютант отиде при лорд Ръглан и направо му заяви, че ако англичаните не направят нещо, бригадата на Отмар ще бъде компрометирана. Лорд Ръглан изслуша донесението с обичайната си приветлива усмивка. Той ужасно не обичаше заобиколните изрази и между другото не понасяше думата „компрометиран“.

— Не може ли да обясните по-точно какъв ще бъде истинският резултат, ако вашата бригада бъде, както вие се изразихте, компрометирана?

— Elle battra en retraire (тя ще бие отбой) — каза с досада французинът. Лорд Ръглан препусна в тръс към генерал-квартирмайстер Ери, който отдавна вече излизаше от кожата си, негодувайки от мудността на главнокомандуващия, и му каза няколко думи. Лицето на генерал-квартирмайстера тутакси се проясни. Всички обкръжаващи лорд Ръглан, дори без да чуят думите му, разбраха, че е настъпил часът за атака. На английската дивизия на Еванс бе заповядано да премине Алма.

Пожарът на Бурлюк все още продължаваше. За да заобиколи пламтящия аул от двете страни, Еванс изпрати два полка право към брода, отделящ французите от англичаните. Именно тук се разигра описаната вече от нас сцена, когато англичани, французи и руси заедно газеха през реката. Самият Еванс, който вървеше от лявата страна на горящия аул, имаше срещу себе си прословутия землен еполимент, издигнат от Меншиков и Горчаков, и другите батареи, намиращи се на севастополското шосе. Лозята, оградите и стените на татарските къщурки представляваха лоша защита от снарядите, но англичаните вървяха напред и постепенно преминаха реката. По време на преминаването само бригадата на Пенефазер загуби четвърт от състава си.

Вляво от Еванс вървеше леката дивизия на Браун под град от гюлета и гранати, изстрелвани от същата землена батарея, и от друга, по-малка, намираща се (за руските войски) по-надясно от землената. Англичаните ясно видяха на руския десен фланг многобройна кавалерия, която напълно бездействуваше и представляваше много красива гледка, тъй като конете бяха подбрани и по цвят. Дивизията на Браун трябваше да се промъква през градини, огради и лозя. Като прескачаха оградите и се катереха по каменните стени, войниците на Браун достигнаха Алма в такова място, където имаше брод, но твърде опасен. Генерал Кодрингтън свободно премина реката и водата едва намокри корема на арабския му кон, но офицерът до него, яздещ бегач с огромен ръст, трябваше да пусне коня си да плува. Мнозина от войниците попадаха в ями, блъскаха се един друг, падаха и загиваха. Доста изпозастреляха и нашите стрелци.

От само себе си се разбира, че англичаните се прехвърлиха в пълно безредие. Сър Браун се убеди, че не е възможно каквото и да било построяване и каза на един офицер: „Сега се доверявам единствено на личната храброст на всеки англичанин… Проклети лозя!“ — добави той, като пришпори сивия си кон. Браун бе късоглед и се приближи съвсем близо до руските стрелци, чудно как не го убиха, още повече че той рязко се открояваше с каската си с пера.

Надясно от Браун командуваше своята бригада Кодрингтън, който доскоро бе обикновен пътешественик, полковник, нямащ полк, и както често се случва при англичаните, изведнъж се превърна в бригаден командир. Син на моряк, той и самият не приличаше на генерал върху дребното си бяло арабско конче и на главата му се кипреше не каска с пера, а обикновена пътна фуражка. Стиснал тънките си устни, Кодрингтън оглеждаше местността с любознателността на турист. Пред него чернееха опушените, временно замлъкнали дула на големите оръдия на руската батарея, надясно от себе си видя стоящата неподвижно руска пехота с дълги мрачни шинели. Слънчевите лъчи ярко блестяха по щиковете на руските войници. Командир на крайния десен полк от бригадата на Кодрингтън бе Леси Йо, страстен ловец, свикнал от млади години да преодолява препятствия в планински местности. За него левия бряг на Алма му изглеждаше нищожно хълмче и той викна на своите войници: „Няма какво да се строявате! Напред, народе! Карай кой както може!“ Неговите стрелци бързо се изкатериха на възвишението и като видяха пред себе си доста равна местност, започнаха да викат силно: „Forward! Forward! Forward! Напред! Напред! Напред!“

Храбростта, подобно на страха, също е заразителна: примерът на стрелците без каквато и да е заповед на началниците бе последван от цялата бригада, като увлече и двата съседни полка. Англичаните тичаха напред, при това не само ротите, но дори и частите на различните полкове се смесиха помежду си. Но тогава у войниците възникна инстинктивна потребност от някакъв ред и те сами се опитаха да образуват нещо като разгърнат фронт. Мястото не стигаше и строй не се получи. Това не беше армия, а тълпа въоръжени смели ловци на брой около пет полка. Срещу центъра на тази тълпа бе руската землена батарея, двете крила на англичаните се насочиха срещу гъстите колони на руската пехота, която прикриваше батареята от двата фланга. Нестройната тълпа на англичаните не приличаше обаче на гъста маса — тя бе разтегната във вид на дълга верига.

Като видяха приближаващите се англичани, двете масивни сиви колони, състоящи се от войници на Казанския полк, бавно заслизаха по хълма срещу неприятеля.

В атака „на нож“ ги поведе Пьотър Дмитриевич Горчаков.

Едната колона вървеше откъм източната страна на еполимента. Мълчаливо и тържествено се спускаше четириъгълната сива маса и с равна крачка се насочваше към тясната верига на облечените с яркочервени мундири англичани. Английските стрелци дадоха залп, после втори, трети… Колоната се отдръпна назад и като попадна в падината между двата хълма, почти се скри от погледа. Другата колона, която вървеше откъм западната, или за русите, от лявата страна на еполимента, отговори на залпа със залп, но от казанците стреляха само щуцерниците, тъй като поради далечното разстояние гладкостволестите пушки на останалите войници бяха безполезни.