Дан Симънс
Петата купа (52)

1.

В понеделник, 24 април, след вихрено пътешествие през половин дузина американски градове, Шерлок Холмс се върна във Вашингтон и се настани в същия хотел, „Къркууд Хаус“, където бе отседнал и по-рано. Знаеше, че е опасно да го прави — ако Лукан Адлер го търсеше, той щеше да знае за предишното отсядане на Холмс тук и щеше да е оставил някой да наблюдава — но тази част от американската визита на Холмс трябваше да е опасна. Ако успееше да примами Лукан Адлер при себе си преди първи май, това щеше да е най-добре за всички — с изключение може би на Шерлок Холмс.

По-рано същата вечер той беше отишъл на адреса до Дюпон Съркъл, който му беше дала госпожа Гадис, пенсионираната учителка от Бостън. Това също бе пресметнат риск. Холмс не вярваше, че Лукан Адлер отсяда за дълги периоди от време там, но нямаше никакво съмнение, че убиецът посещава мястото.

Това беше величествена тухлена къща, която се намираше на тиха уличка точно до Дюпон Съркъл. Когато Холмс почука на вратата, една дребна женица, висока само четири фута, облечена в европейска униформа на домашна прислужница, отвори вратата и се взря в него с присвити очи.

— Вкъщи ли е госпожа Ребека Лорн Бакстър? — попита Холмс, сваляйки шапката си.

— Nie, ona nie jest teraz w domu^[1] — каза дребничката прислужница.

— О, жалко — рече Холмс. — Бихте ли й предали картичката ми и това съобщение? — Той подаде на прислужницата-джудже своята визитна картичка и плик, който съдържаше кратко послание:

Ирен, ще бъдете ли така любезна да се срещнете с мен утре вечерта (вторник), между седем и осем вечерта при мемориала на Клоувър Адамс? — Ш. Холмс.

Прислужницата взе картичката и плика, без да каже нито дума на полски или на какъвто и да е друг език — и затвори вратата.

Холмс бавно пое към Дюпон Съркъл, но през цялото време оставаше в полезрението на къщата и паяжината от белези на гърба му го сърбеше така, сякаш някой бе нарисувал там мишена с терпентин.