Кати Райкс
Отдавна мъртви (13)

13.

В хистологичната лаборатория помолих Денис да извади досиета 25906–93 и 26704–94. Разчистих масата вдясно от оперативния микроскоп и поставих там папката и химикалката си. Извадих две тубички с винилов полисилоксан и ги приготвих заедно с малка шпатула, няколко ламинирани листа и дигитален шублер с точност до 0,00025 сантиметра.

Денис остави две картонени кутии на края на масата — едната голяма, а другата по-малка, всяка запечатана и грижливо надписана. Свалих капака на по-голямата кутия, избрах няколко части от скелета на Изабел Ганьон и ги поставих върху дясната половина на масата.

После отворих по-малката кутия. Въпреки че тялото на Шантал Тротие бе предадено на семейството й, за да го погребат, бяха запазени костни проби като веществени доказателства — стандартна процедура при случаи на убийства, свързани със скелетни травми или осакатяване.

Извадих шестнайсет запечатващи се найлонови торбички и ги поставих от лявата страна на масата. Всяка носеше означение за различна част от тялото. Дясна китка. Лява китка. Дясно коляно. Ляво коляно. Шийни прешлени. Гръдни и лумбални прешлени. Вадех съдържанието на всяка от торбичките и подреждах частите в анатомичен ред. Двете части от бедрени кости отидоха до съответните части от тибията и фибулата^[1], заедно с които формираха колянната става. Всяка китка бе свързана с около петнайсет сантиметра от лъчевата и лакътната кост. Краищата на костите, отрязани при аутопсията, бяха съвсем гладки. Не можех да сбъркам тези разрези с направените от убиеца.

Придърпах подложката към себе си, отворих една от тубичките и изстисках бледосин материал за зъбни отпечатъци върху най-горния лист. До него изстисках част от съдържанието на втората тубичка. Избрах една от костите на ръката на Тротие и я поставих пред себе си, после взех шпатулата. Като действах бързо, размесих синия активен материал с бялата основа, бърках и размачквах, докато се получи хомогенна смес. Изстъргах полученото вещество в една пластмасова спринцовка, с която го впръсках, сякаш правех с шприц украса на торта, и внимателно покрих повърхността на ставата.

Оставих първата кост, почистих шпатулата и спринцовката, откъснах използвания лист и повторих същата процедура с друга кост. Всеки път, щом релефният отпечатък се втвърдеше, го отделях, маркирах го с номера на досието, анатомичното местоположение и датата и го поставях до костта, от която бе снет. Повторих процедурата, докато не се появи по един отпечатък до всяка кост пред мен. Отне ми повече от два часа.

След това включих микроскопа. Нагласих увеличението и ъгъла, под който фиброоптичната^[2] светлина падаше върху предметното стъкло. Започнах с дясната бедрена кост на Изабел Ганьон и подробно огледах всяка малка издатина и драскотина.

Следите от разрезите бяха два типа. Всички кости от ръцете имаха поредици от вдлъбнати резки успоредно на повърхността на ставите. Стените на тези вдлъбнатини бяха прави и се спускаха под прав ъгъл. Повечето разрези от този тип бяха по-къси от половин сантиметър и широки средно по един милиметър. Костите на краката бяха опасани от същите браздички.

Другият тип следи бяха с V-образна форма, по-тесни и не притежаваха отсечените перпендикулярни стени на вдлъбнатите резки. V-образните разрези бяха успоредни на вдлъбнатините по краищата на дългите кости, но върху хълбочната яма и гръбначния стълб присъстваха само те.

Направих диаграма с позицията на всяка следа и отбелязах съответните дължини, ширини и дълбочини. След това огледах всяка вдлъбнатина и съответния отпечатък от горе и в напречно сечение. Отпечатъците ми помогнаха да видя детайли, които не бяха съвсем очевидни върху самите кости. Миниатюрни издатини, бразди и драскотини по стените и дъното на вдлъбнатините играеха ролята на триизмерни негативи. Сякаш гледах релефна карта.

Крайниците са били отделени в ставите, оставяйки дългите кости незасегнати. С едно изключение. Костите на ръката бяха отрязани точно над китките. Заех се с краищата на лъчевата и лакътната кост и отбелязах наличието и позицията на пукнатините, образувани при отчупването. Анализирах напречното сечение на повърхността на всеки срез. Когато приключих с Ганьон, повторих цялата процедура с Тротие.

В един момент Денис ме попита дали може да заключи някъде и аз се съгласих, без да вникна във въпроса му. Не забелязах, че лабораторията е потънала в тишина.

— Какво правиш още тук?

Едва не изпуснах гръбначните прешлени, които дръпвах от микроскопа.

— За бога, Райън! Друг път не прави така!

— Не се сърди. Просто видях, че свети, и реших да проверя дали Денис не работи извънредно, за да нареже нещо интересно.

— Колко е часът? — Събрах останалите прешлени и ги прибрах в торбичката.

Андрю погледна часовника си.

— Пет и четирийсет. — Гледаше ме как прибирам торбите в картонената кутия и поставям обратно капака. — Откри ли нещо полезно?

— Аха.

Наместих капака и взех тазовите кости на Изабел Ганьон.

— Клодел не вярва много на тази история със следите от разрезите.

Точно това не трябваше да казва. Прибрах костите в по-голямата кутия.

— Той мисли, че трионът си е трион.

Прибрах двете лопатки в кутията и се пресегнах за костите от ръцете.

— Ти какво мислиш?

— По дяволите, не знам!

— Нали мъжете разбират от дърводелство. Какво знаеш за трионите? — Продължих да подреждам костите в кутията.

— С тях се режат разни неща.

— Правилно. Какви неща?

— Дърво. Храсти. Метал. — Той замълча. — Кости.

— Как?

— Как ли?

— Да, как.

Замисли се за известно време.

— Режат зъбите им. Минават напред — назад и разрязват.

— Ами радиалните триони?

— О, ами те се въртят.

— Те режат ли материала или се забиват в него?

— Какво искаш да кажеш?

— Зъбите остри ли са или тъпи по края? Срязват ли материала или го сцепват?

— Ааа.

— И кога режат? Когато минават напред или когато минават назад? При бутането или при дърпането?

— Ааа.

— По зърнестата структура ли режат или през нея?

— Има ли значение?

— На какво разстояние са зъбите? Равномерно ли са разположени? Колко има на едно острие? Каква е формата им? Под какъв ъгъл са отпред и отзад? Върхът им остър ли е или пречупен? Как се разполагат спрямо повърхността на острието? Какъв вид…

— Добре, добре, разбирам. Хайде, обясними за трионите.

Докато говорех, прибрах и последните кости от Изабел Ганьон в кутията и сложих капака.

— Сигурно има стотици видове триони. Дърводелски триони. Лъкове за рязане по дължина. Бичкии. Ножовки. Кухненски триони. Триони за месо. Триони за кости. И това са само ръчните. Има и електрически или газови. Някои са с продължително действие, други се движат напред — назад, трети са с въртящо се острие. Трионите са предназначени да режат различни материали и да правят различни неща, докато режат. Дори да се придържаме само към ръчните триони, какъвто е случаят тук, те варират според размерите на острието, разстоянието, големината и разположението на зъбите.

Погледнах дали още ме слуша. Слушаше ме, вперил сините си очи в мен.

— Това, което искам всъщност да кажа, е, че трионите оставят характерни следи върху материалите, включително и костите.

— Значи ако имаш една кост, можеш да познаеш точно с какъв трион е отрязана?

— Не. Но може да се определи най-вероятният тип трион, оставил тези следи.

Той осмисли казаното.

— Откъде си сигурна, че е ръчен трион?

— Електрическите не зависят от физическата сила и оставят по-еднотипни следи. Характерните черти са по-равномерно разпределени. Посоката на рязане е винаги една и съща, не се виждат промени, как — то при ръчните триони. — Замислих се за момент. — Тъй като не се изисква много физическа сила, хората, които използват електрически триони, често оставят следи от множество несполучливи опити. Един вид фалстартове. Освен това, тъй като трионът е по-тежък, а понякога и защото човекът, който работи с него, упражнява по-голям натиск върху това, което реже, електрическите триони оставят големи отчупвания в изходната точка.

— Ами ако някой много силен човек използва ръчен трион?

— Добра забележка. Силата и умението на конкретния човек могат да окажат влияние. Но електрическите триони често оставят драскотини в началото на рязането, тъй като острието вече се движи, когато направи контакт. Изходният разрез също е по-ясно маркиран при електрическите триони. — Замълчах, но този път той ме изчака да продължа. — Освен това при по-голяма мощност електрическите триони в известен смисъл полират разрязаната повърхност. При ръчните триони това не се получава.

Поех си дъх. Той изчака, за да се убеди, че съм приключила с обясненията.

— Какво представляват фалстартовете?

— Когато острието навлезе в костта, то образува бразда с ъгли към повърхността на първоначалния допир. Когато трионът се придвижва все по-дълбоко в костта, тези начални ъгли стават стени и браздата получава характерно дъно. Един фалстарт съдържа цялата информация. Ширината му се определя от ширината на острието и разположението на зъбите. Фалстартът притежава и характерна форма при напречно сечение, а зъбите на острието могат да оставят следи върху стените.

— Ами ако трионът премине направо през костта?

— Ако рязането стане наведнъж през цялата кост, подът на браздата се вижда частично в отчупванията при изходната точка. Това са острите краища, които остават по края на костта, когато тя най-после се пречупи.

Извадих отново лъчевата кост на Ганьон от кутията, намерих един частичен фалстарт върху заострения край от счупването и насочих фиброоптичния лъч към него.

— Ето, погледни това.

Той се наведе и присви очи, като се засуети с копчето за фокусиране.

— Да. Виждам го.

— Погледни дъното на браздата. Какво виждаш?

— Изглежда на бучки.

— Правилно. Тези бучки са като островчета по костта. Те означават, че зъбите са били под два редуващи се ъгъла спрямо острието. Такова разположение причинява един феномен, наречен дрейф^[3] на острието. Райън вдигна глава от микроскопа и ме погледна неразбиращо.

— Когато първият зъб се вреже в костта, той се опитва да се изравни с повърхността на острието. Търси средната линия и острието прави същото. Когато следващият зъб се вреже, той се опитва да направи същото, но е разположен в противоположната посока. Острието съответно също се намества. Това се случва с всеки пореден зъб, така че силите, въздействащи върху острието, постоянно се променят. В резултат то се носи напред-назад в прореза. Колкото повече се влияе от зъбите, толкова по-силно е отклонението. Много широко разстояние между зъбите води до такъв дрейф между всеки два последователни зъба, че по средата на прореза остават издатини от материала. Костни островчета. Бучки.

— Значи тези бучки подсказват, че зъбите са били под ъгъл.

— В действителност те подсказват много повече. Тъй като всяка смяна на посоката на зъба е причинена от появата на следващия зъб, разстоянието между тези промени в посоката може да подскаже разстоянието между зъбите. Тъй като островчетата са най-широките точки на костния дрейф, разстоянието от островче до островче е равно на разстоянието между два зъба.

Издърпах лъчевата кост и поставих на нейно място лакътната, така че да се освети повърхността на среза при китката. След това се дръпнах от микроскопа.

— Виждаш ли тези вълнообразни линии по повърхността, където е рязано?

— Да.

— Това се нарича хармоника. Дрейфът на острието оставя тези върхове и долини по стената на среза точно както оставя островчетата по дъното. Върховете и островчетата съответстват на широките точки в дрейфа, а долините и стесненията по дъното съответстват на точките, където дрейфът е най-близо до средната линия.

— Значи можеш да измериш тези върхове и долини, както измерваш островчетата?

— Точно така.

— А защо не се вижда нищо надолу по среза?

— Дрейфът се проявява най-вече в началото или края на рязането, когато острието е свободно, а не заклещено в костта.

— Звучи разумно. — Той вдигна глава. — Можеш ли да кажеш нещо за посоката?

— Посоката на натиск на острието или посоката, в която то напредва?

— Каква е разликата?

— Посоката на натиска зависи от това дали острието реже при бутането или при дърпането на триона. Повечето западни триони режат при бутането. Някои японски модели режат при дърпането. Трети режат и при двете движения. Постъпателното движение на острието е свързано с посоката, в която то се движи през костта.

— Това може ли да се определи?

— Да.

— Е, какво имаме тук? — попита той, като разтърка очи.

Не бързах с отговора. Разтрих кръста си, после се пресегнах и взех папката си. Прелистих бележките, които бях нахвърляла, и избрах съответните места.

— Костите на Изабел Ганьон имат доста на брой фалстартове. Срезът е около 0,1 сантиметра широк и дъната в повечето случаи имат вдлъбнатинки. Хармониката присъства, има костни островчета. И едните, и другите могат да се измерят. — Обърнах на следващата страница. — Има известно разчупване в изходната точка.

Райън ме чакаше да продължа. Когато не го направих, попита:

— Какво означава това?

— Мисля, че става дума за ръчен трион със зъби с редуващ се наклон, вероятно със ЗНС-4.

— ЗНС?

— Зъби на сантиметър. С други думи, разстоянието между зъбите е двайсет и пет стотни от сантиметъра. Зъбите са като секачи и трионът реже при бутането.

— Ясно.

— Дрейфът на острието е силен и има доста отрупвания в изходната точка, но острието реже, като разсича материала. Мисля, че е нещо като много голяма ножовка. Островчетата подсказват, че разстоянието между зъбите е доста голямо, иначе нямаше да бъдат така отчетливи.

— И това е всичко?

Бях почти сигурна с какво са направени разрезите, но не бях готова да споделя мислите си.

— Трябвала поговоря с един човек, преди да направя заключението си.

— Нещо друго?

Обърнах на първата страница от бележките си и обобщих написаното там:

— Фалстартовете са по предните повърхности на дългите кости. Където има отчупвания в изходната точка, те са по задните стени. Това означава, че тялото е лежало по гръб по време на разчленяването. Ръцете бяха отделени при раменете и китките бяха отрязани. Краката бяха отстранени при таза и освен това са прекъснати коленните стави. Главата е била отрязана на нивото на петия шиен прешлен. Гръдният кош е бил отворен с вертикален срез, проникнал чак до гръбначния стълб.

Райън поклати глава:

— Този човек е бил истински майстор с триона.

— Работата е по-сложна.

— По-сложна?

— Използвал е и нож.

Наместих лакътната кост и смених фокуса.

— Погледни пак.

Той се наведе над микроскопа и някак не можех да не забележа хубавия му стегнат задник. За бога, Бренън…

— Виждаш ли разрезите, за които говорихме?

— Ъхъ.

— А сега погледни наляво. Виждаш ли тесния срез?

Той помълча за момент, докато наместваше фокуса.

— Повече прилича на клин. Не е широк. Няма отвесни стени.

— Точно така. Това е срез от нож.

Той се изправи. Пак имаше кръгове около очите.

— Следите от нож имат характерен вид. Много от тях са успоредни на фалстартовете, някои дори ги пресичат. Освен това на бедрената става и на гръбначния стълб присъстват само те.

— Тоест?

— Някой от следите от нож повтарят тези от триона, други са под тях, така че срезовете с ножа сигурно са правени преди или след използването на триона. Мисля, че е рязал плътта с нож и е разделял ставите с триона, после е довършвал с ножа, може би е прекъсвал някакви мускули и сухожилия, които все още са държали костите заедно. Освен при китките, навсякъде е разчленявал точно през ставите. Поради някаква причина е отрязал ръцете точно над китките с трион, на право през костите.

Той кимна.

— Обезглавил е Изабел Ганьон и е отворил гръдния й кош само с нож. Там няма следи от трион.

Няколко минути и двамата мълчахме и мислихме върху този факт. Исках добре да асимилира всичко това, преди да пусна бомбата си.

— Изследвах по същия начин и костите на Тротие.

Яркосините му очи срещнаха моите. Изпитото му лице се напрегна, сякаш се подготвяше за това, което се канех да му кажа.

— Положението е идентично.

Той преглътна и си пое дълбоко дъх. После изрече много тихо:

— Този човек сигурно има фреон, а не кръв във вените си.

Райън се дръпна от плота точно когато един портиер надникна през вратата. И двамата се обърнахме към него и като видя навъсените ни изражения, човекът бързо изчезна. Погледът на Андрю отново срещна моя. Мускулите на челюстта му се напрегнаха.

— Съобщи на Клодел. Мисля, че това е убедително.

— Трябва да проверя едно-две неща. После ще се обърна към Капитан Съмнение.

Райън си тръгна, без да каже „довиждане“, а аз приключих с прибирането на костите. Оставих кутиите на масата и заключих лабораторията на излизане. Докато прекосявах фоайето, забелязах, че часовникът над асансьорите показва шест и половина. Пак бях останала с чистачите. Знаех, че е прекалено късно за което и да е от двете неща, които си бях запланувала, но реших все пак да опитам.

Подминах собствения си кабинет и стигнах до последната врата вдясно по коридора. На малка табелка пишеше „ИНФОРМАТИКА“ и името Люси Дюмон.

На ЛСМ й бе отнело доста време да осъзнае ползата от компютрите, но най-после бе на правия път. През есента на ’93 — а бе направена пълна компютризация и данните постоянно се въвеждаха в системата. Сега текущите случаи можеха да бъдат проследявани и докладите по даден случай от всички отдели се събираха в една обща директория. Постепенно в базата данни се въвеждаха и случаите от предишните години. Бяхме навлезли в компютърната епоха и Люси Дюмон ни предвождаше.

Вратата й бе затворена. Почуках, без да очаквам отговор. В 18,30 дори и Люси си бе тръгнала.

Замъкнах се обратно в кабинета си, извадих Справочника на членовете на Американската академия по съдебна медицина и криминология и открих името, което ми трябваше. Погледнах часовника си и бързо пресметнах наум. Там трябва да е четири и четирийсет. Или пет и четирийсет? Оклахома в коя часова зона беше?

— О, каквото стане! — Набрах номера. Някой се обади и аз поисках да говоря с Арън Калвърт. Казаха ми с дружелюбен тон, че разговарям с нощната охрана, но че с удоволствие ще приемат съобщение. Оставих името и телефона си и затворих. Така и не бях разбрала с коя часова зона бях говорила.

Нещата не вървяха добре. Поседях малко, упреквайки се, че решителният ми изблик не бе дошъл по-рано през деня. Нямаше да се предам — пак взех слушалката. Набрах номера на Габи, но никой не вдигна. Очевидно дори телефонният й секретар не бе включен. Потърсих я в кабинета й в университета и чух поредица от четири изтънявания. Тъкмо се канех да затворя, когато някой вдигна. Бях се свързала със секретарката на факултета. Не, не са виждали Габи. Не, от няколко дни не е прибирала пощата си. Не, това не е необичайно, нали е лято. Благодарих и затворих.

— Трети опит — казах на глас. Нито Люси. Нито Арън. Нито Габи. Боже мой, Габи, къде си? Не си позволих да се тревожа затова.

Почуках нервно с химикалката си по подложката. После се облегнах назад и я подхвърлих няколко пъти във въздуха.

— Време е да измисля нов план за действие.

Продължих да подхвърлям химикалката.

— Трябва да сменя тактиката.

Станах, метнах чантата си на рамо и изгасих лампата.

— Лошо ти се пише, Клодел!