Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (54)

54

На следващата вечер бяха се настанили в друг ресторант, с широка тераса и много мирис на влага, скара и лек морски бриз. Този път Ана и Владо бяха с тях. Не беше горещо, но достатъчно топло, за да им е приятен всеки полъх откъм морето. Във въздуха витаеше някаква безкрайна отпуснатост и безгрижност.

— Видяхте ли на идване бетона в самия Райски залив? — попита по едно време Камен за строежите край Созопол.

— Да, много чупка, стряха, много архитектурно-парвенюшка фантазия е струпана в това райско кътче на морския бряг. Там природата предполага един по-деликатен стил. Но има ли граници кошмарът на самозаблудата, че парата е нещо пред времето? — каза Иво.

По късно, под влияние на алкохола, отпуснатостта се загуби. Започнаха да се шегуват и смеят от сърце, както само в България умееха и както няма да чуеш да се смеят никъде другаде по света. Тодор Петър попита в една от паузите:

— Представяте ли си да пътувате из България в тъмна и дъждовна нощ? Изведнъж най-неочаквано пред вас изскача една грамада клони, съборени на шосето от вятъра… С много усилие, само защото имате превъзходни реакции, успявате да избегнете катастрофата. Въпросът ми е: Какво ще направите?

— Какво трябва да направим? — попита малко подигравателно Иво.

— Например: да спрете по-нататък, да се върнете, да поставите пред камарата клони триъгълник за внимание и да се опитате да преместите клоните от шосето.

— В дъжда! А ако не можем? — изсмя се Наталия.

— По-добре кажи нещо за зодиите — рече Иво.

— Добре. Тъй като се отвращавам от сексуални споделяния… Спомняш ли си от младостта онази красавица със слабия и прав нос, мраморна кожа и зелени и раздалечени очи, мисля, че се казваше Надя? — обърна се Тодор Петър към Камен.

— Да — каза Камен.

— Ти беше спал с нея, но се бяхте разкарали. Аз я харесах, но по-късно разбрах защо я беше изоставил.

Настана мълчание.

— И защо я е бил изоставил? — се обади за пръв път Владо.

— Беше толкова шумна, че имах чувството, че се чуваше до Орлов мост.

— Не беше ли ти този, който говореше за обучение по солидарност? Но и духовност? — се засмя Камен.

— Именно. Във връзка с духовността. Тъкмо с това искам да ви открехна, че понятията ни са тотално сгрешени. Тук е и мястото да се замислиш защо през цялото време ни продават българската култура като духовност — отвърна Тодор Петър и погледна към Ана, която не сваляше поглед.