Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (14)

14

По-късно вече, когато си бяха тръгнали, Тодор Петър попита Камен:

— Защо Албена се държи така? Едно време беше скромно момиче.

— Наистина, едно време беше едно скромно и вглъбено момиче, но нали знаеш, че аз ги прескачам тези неща.

— Какво има да прескачаш? Кажи какво мислиш.

— Намира извинение за празния си живот.

— Искаш да кажеш — като парадира с парите на мъжа си?

— Почти.

Влачеха се някак си, след пиенето, по павираните и криви улички, под стрехите и еркерите, покрай градения камък… Иво, който беше нещо раздразнен на сервитьорката, каза:

— Обслужващ персонал. Това е. Не можеш да сравняваш някоя, която продава гащи с нас… Но без тях нищо не би могло да функционира.

— Така погледнато — и без мутрите — рече Камен.

Владо се обади важно:

— Вижте какво, животът се крепи на такъв цинизъм като моя. Защото, за да имаш ти материя, да се лигавиш с нея и да я похарчиш без смисъл, преди това някой трябва да я е направил. Ако я няма, ти няма да има какво да пропилееш. Човек, който е правил такава материя, никога няма да ти даде да я харчиш, защото знае колко му е струвало да я направи. Само такива като вас харчат без отчет, защото нищо не са платили.

— Владо, а ти как харчиш честно спечелените си пари? — попита иронично Иво от другата страна.

— Виж какво, аз съм наемник от най-чист, дестилиран вид, така да се каже — се разгърна, като че отрезвен Владо Минчев. — Не спазвам нищо, освен договор за работа. Подписан от двете страни. И с отношения, които се знаят и без договор… И животът се крепи на такъв цинизъм като моя. И защото, както казах, за да имаш ти материя, някой от всичките тези бизнесмени, работници, чистачи, измамници, трябва да я е организирал, преработил и завъртял в търговия.

— Нещо се насилваш. За какво?

— Просто знам, че мога да харча без отчет, тъй като не съм направил нищо. Ако съм направил нещо, никога няма да го харча. Така се чувствам и избран за това. А колко такива герои са днес на сцената? Героите наглед са два типа, но принципно еднакви.

— Не са само два типа. От кои, мислиш, е Полина?

Но Тодор Петър беше успял да се разочарова от материалното, срещайки се с постиженията на материалната култура на Германия. Смяташе, че в романтичните, псевдоготически или сецесионни, или барокови къщи, там се крият, наистина изфинени поради доброто си материално положение, еснафи. Владо Минков пък беше достигнал до онази мека арогантност на галеник на съдбата, която даваше монопола на образованието на една тънка прослойка, съучастническа с всяка власт, каквато би трябвало да е и интелигенцията. Която винаги намира начин да извлече добри трохи от олигарсите и да се прави в същото време на изтънчена.

В този момент Тодор Петър забеляза, че Владо изостана от групата им. Чу Полина да му казва:

— Цунк по ушенцето, което открих едва снощи! Вече ще те целувам все по-често там!