Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (43)

43

Сърница ги посрещна с току-що асфалтирани улици. Повечето къщи бяха нови. Тук-там край тях се издигаха, обковани с вертикални кафяви дъски, високи плевни, по чиито страни бяха закачени плакати на популярните по тези места политици от ДПС. Наближаваха избори. В края на градчето, по гребена на хребет и на фона към язовир Доспат, се очертаваха нови, по-просторни и богати къщи.

Потърсиха място за спане и след лутане по разбит път край язовира, обиколки от единия до другия край на селото, най-сетне се спряха пред малко, ново хотелче, сред строени по време на социализма къщи.

Привечер направиха разходка. Край язовира трудолюбието на местните жители, българомохамедани, личеше по грижливо поливаните, тъмнозелени и високи растения из картофени и бобени ниви. По брега бумтяха моторни помпи. Из лехите се мяркаха хора. По-нагоре, недалеч от спряла на стръмно жигула, един мъж косеше трева по оврага на поток. Забрадената му жена стоеше изправена и бездейна отстрани. Странна гледка на другарство и тим на фона на ливадите, въздигащи се към гората, надлъж и шир без жива душа.

Стигнаха до каптиран, ограден с цветя и беседка извор и забавиха ход. Заглеждаха се към гората, улавяха с обонянието си на хора, току-що оставили градския живот, уханието на билките из ниските окосени треви.

Тодор Петър си спомни времето, когато като малък беше идвал тук с родителите си, дошли с цяла компания приятели да половят риба. А той беше хванал раци в малката река. Бъркаше безстрашен по подмолите й, когато ракът го ощипваше и по този начин се издаваше, той го измъкваше и пускаше в малката мрежа.

Спомни си и разговора, който възрастните от компанията бяха водили на терасата. Един от тях разправяше какво е чул да говорят по Радио Лондон и след това снишиха гласове.