Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (35)

35

В уречения следобеден почивен ден, който се случи слънчев, Наталия пристигна на Драгалевци без готови картофи с копър, а само с торбичка току-що купени от пазара. За изненада на Тодор Петър, водеше и Сия. Ирина, която като домакиня беше приготвила почти всичко, довършваше работата си в кухнята. Сия поиска да й помогне.

Тодор Петър боготвореше домакинските качества на българските жени. Двамата с Наталия излязоха в градината и седнаха под вишната.

— Къде е Камен? — попита той.

— Ще дойде по-късно. Имал работа с бившата си жена и голямата си дъщеря.

— Не думай.

— А аз имам проблеми, не знам кого да избера — Иво или Камен.

— Пробва ли ги?

— Пробвах ги — изсмя се тя.

— И как са?

— По-добри от теб…

— Много си гадна.

— Сигурен ли си, че ме познаваш?

— Имам проблеми със Стоян — опита се да избяга от отговора Тодор Петър.

— Ти си силен — го отряза Наталия, за да не му даде думата. — А си и виновен, че сега съм увлечена и то вместо в един, в двама. Вместо да си гледам удоволствието, сега тук с теб на Драгалевци, се мъча.

Тодор Петър мълчаливо се загледа в градината си и си даде сметка, че всичко наоколо наистина е прекрасно — храстите, дърветата, цветята, моравата, листата, истинският бунар.

В това време пристигнаха и повечето гости — Владо, Полина, Иво, Радко, Жана, Михаела с Марио, Соня, без доктор Тошков, Чавдар и Биляна.

— Владо, какво правиш тук? — извика изненадано Ирина, идвайки откъм кухнята с огромна салата домати, печени чушки, краставици, лук, сирене и магданоз.

— А ти какво правиш тук?

— С мъж съм. Домакинствам на мъж.

— Ще се изненадаш още повече, че е с жената на Маринов, дясната ръка на Борис Кьосев — прошепна на Ирина по-късно Тодор Петър.

— Така ли? А ти можеш да се изненадаш колко много зная и за нея? — му отвърна също тихо тя с въпрос вместо отговор.

— Ще задушиш ли картофите? — обърна се Наталия към Ирина.

— Не, ти ще ги задушиш. Нали това беше уговорката — я парира Тодор Петър.

Наталия се придвижи с маниерната си и подчертано скромна походка към кухнята.

Като се върна каза:

— Какво хубаво сладко прави майка ти!

— От кои започна?

— От вишните!

— Знаеш кое е най-доброто. Накрая ще има за десерт.

— Виното е много добро — подхвърли Чавдар.

— Изпратиха ми го от Винпрома в Поморие.

Камен се обади от близката улица, където го беше оставило таксито. Наталия и Тодор Петър отидоха да го посрещнат. Без да се замисля, Наталия грабна сака от ръцете на Камен, бутна го в ръцете на Тодор Петър и се хвърли на врата на Камен.

— Като редник съм перфектен, викаш — се разсмя зад гърба им Тодор Петър.

Тодор Петър заведе госта от Германия, Марио, да му покаже доматите.

— Това е унгарски метод — каза Тодор Петър като посочи към високо израсналите си доматени храсти, които връзваше на падащи отгоре и закрепени на специална конструкция лика.

Показа му и лехата с чубрица.

Заговориха за България.

— Тодор, как ще се отървете от тази корупция? — попита Марио.

— Разчитаме на вас. Ние пишем по форумите, но аудиторията ни е много безпомощна. Предавай към вашите информация. Ще се ориентираш веднага. Ако нещо се случи тук, например — разберат се за някаква реформа или пък се разберат да строят пътна магистрала — това означава, че са замислили страшна корупция и кражби. Видиш ли случайно нещо направено, трябва да знаеш, че корупцията е вече факт.

Стояха до късно вечерта под вишната. Пиха, разговаряха и се смяха. Мислеха, че са на крачка от пълното удоволствие. В разгара на черпенето и лафовете, когато както винаги ставаха шумни, интензивни, съвършено различни от ежедневието си, им се струваше, че качествата им се извисяваха по важност и значимост. Времето не се усещаше. Което означаваше нещо съвсем друго, си мислеше Тодор Петър. А когато алкохолът ги хванеше, идваха на ход вече съвсем даровито изиграните пози, агресивност, маниерничене, арогантност.

Трапезата заемаше важна част от времето в България, а това беше един от сценариите.