Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (10)

10

Анди свикна трудно в Америка, а жена му — още по-мъчително. Колко пъти беше плакала, колко пъти се бе връщала в България, колко пари му беше струвала, за да я избута дотук. Докато сега няма по-голяма американка от нея и тук се прави, че говори български с акцент.

Какво ли не беше преживял Анди тогава, първите години в Америка. Бяха го изгонили без предупреждение от работа, само защото го бяха хванали да пише писмо в работно време. По-късно, на друго работно място и в друг град, отново беше имал проблеми…

Анди седна пред палатката на Льоди. Загледа се в морето. После в Льоди. Прошарени бяха еднакво, но Льоди изглеждаше по-състарен. Анди бе убеден, че е живял по-добре от Льоди през изминалите години. В Америка е бил като струна и е нямал време и право да си изтезава физиката. Защото на другия ден е трябвало да работи и работи. През това време Льоди е работил също. Както е работил, така е и печелил. Малко като резултат и много като време и нерви. Имал е и много истински свободно време. За китари, морета и пиене.

Льоди измъква китарата и започва да си дрънка. Като че се връщат с години назад. Песента на Льоди разказва:

— Ние се събрахме тогава на къмпинга. Последствията са налице. През деня играехме страшно много карти и свирехме на китара. Под привидното спокойствие се раждаха гнойни потоци.

Тук Льоди хвана един акорд ниско на грифа и китарата изплака.

— Бяхме направили комуна, хранехме се на обща трапеза. Анди ходеше из къмпинга като водно конче с корона, пееше си, подсвиркваше на чужденките и обичаше да мие риба на умивалниците, за да ги заинтригува.

Анди седеше с наведена между краката глава. Соня се върна с куп чисти чинии. Влезе в палатката си, след това се показа отпред, но не дойде при тях. Взе кърпа и се запъти към плажа.

Льоди продължи да свири.

— На другата сутрин Жана плетеше на входа на агората. — Дръпни се, че другите не могат да минат — й каза Радко. Тя се направи, че не го чува и по-късно каза: — Вие сте абсолютни глупаци. — Писна ми да се скатавате — се включи тогава и Соня. — Размърдайте си малко задниците. Всичко е в мръсотия. Защо не вземете пример от германските мъже? После се обърна и извика: — Колко пъти съм ти казвала, че искам на закуска масло. — Все по това време се сещате, отвърна Радко. Вечерта Танчето, жената на Росен, ни скъса нервите в капанчето. Развика се на Росен, че не си внимава в картите. Росен рече: — Забранявам от днес нататък на който и да е да ми държи такъв тон. Не обичам простащини. По този случай си пийнах и им пях цяла вечер. На другия ден, докато Камен и Жана белеха чесън за спагетите, Танчето каза: — Срам ме е много, много ме е срам, че не ви помагам — помълча малко и продължи: — Всъщност защо да ви лъжа — не ме е срам. И си запали цигара. После Анди и аз отидохме за риба с харпуните. Вечерта бях поканил едно гадже да прекара с нас, а Анди й каза: — Той — и ме посочи — прави салатата, а аз ловя риба.