Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканирал
- Венцеслав Новхристов (2019)
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2020)
Издание:
Автор: Венцеслав Новхристов
Заглавие: Папо и неговата к(о/а)мпания
Издание: първо
Издател: „Светлана Янчева — Изида“ ЕООД
Град на издателя: София (не е указан)
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: българска
Редактор: Кина Стойчева
Художник: Стойчо Никифоров
Коректор: Теменуга Пенчева
ISBN: 987-619-704-024-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11863
История
- — Добавяне
34
Наталия го засече на телефона, докато пишеше нещо по платформата.
— Защо ме търсиш тук?
— Ами и аз не знам защо — отвърна тя разсеяно.
— Нали ти бях казал, че съм при Ирина. Новото ми гадже.
— При Ирина ли? Още ли си с нея?
— Какво искаш да кажеш?
— А, нищо. Защо не вземеш да вдигнеш един купон? Толкова отдавна не си ги събирал.
— Не знам кога ще се наканя.
— Смятам, че малко си се отчуждил от Компанията и е време да предприема нещо.
Наистина го беше изкушила. С държанието си му подсказа, че има да му предава нещо много важно и изключително съдбоносно за проблемите му и му подсказа, че е дошло време да подаде ръка на всички от компанията, които го игнорираха напоследък.
— Какво да донеса? — беше попитала накрая.
— Нищо — изуми се той, защото знаеше, че тя не си падаше по тези куртоазии.
Беше сигурен, че достатъчно цени себе си, само защото ги е дарила с присъствието си. Подозираше, че опитва да реализира някакви определени само от нея задължения.
— Не, ще направя задушени картофи с копър.
Това направо го покърти.
Преди да отидат в Метро, Ирина и Тодор Петър си чатиха в Интернет.
„Ето ти бърз и елементарен превод на нещо от Ницше“ — написа той.
„В едно по-уредено общество тежката работа и недостигът в живота ще са нещата, с които ще се мери кой най-малко страда по отношение на тях, или по-точно тъпанарите, и така стъпка по стъпка напред до тези, които са от най-възвишените видове, които са най-чувствителните и затова страдат дори при най-лесен и лек живот.“
„Горе-долу е така, но с уточнението, че само тогава обществото би било най-напреднало, когато свръхчувствителните страдат дори и при най-леката форма на неуреденост на обществения живот, а не на личния им живот!“
„Мисля, че не си права. Те страдат винаги, независимо от това дали е много или малко уреден. Ще видя как ще го преведе майка ми.“
„Те не биха били възвишени, ако страданието им е отнесено към личностната сфера, тогава Ницше нямаше да говори за уредба на обществото! Прекият превод не се тълкува директно, това е философия все пак и говорим за утопия!“
„Та колко свинско да взема, че да си дойдем на думата? Купихме ли буркани гювеч?“
„Не съм мислила! Има гювеч в найлонови торби във фризера! Вземи бамя в буркани от Метро, но ако искаш, вземи и буркани гювеч оттам, хубав е! Предполагам знаеш, че Ницше обяснява превъплъщенията на духа чрез три метафорични сравнения — превръщането му в камила, после — в лъв и накрая лъвът — в дете! Ето ти част от неговата представа за развитието на духовното начало и съвършенството.“
„Четох го онзи ден.“
„Вземи и свински гърди! Трябва да изберем и мезета, но аз ще видя какво точно да приготвя. Винаги ме изненадваш с гостите, когато мисля за други неща и не мога да зацепя какво точно трябва да се вземе! Защо не отидем двамата на пазар?“