Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (38)

38

— Къде се загуби? — го посрещна Наталия в къщата, от чиито широки прозорци Витоша блестеше с цялата си синева.

— Уреждах нов договор. Но всъщност беше много трудно.

— Затова ли си толкова зачервен? Ела да ти избърша челото. Приготвила съм ти пиле с ориз и сос.

Всъщност идваше от среща с мутрите, които му бяха определили среща извън София. Беше карал до Бистрица, оттам бе получил ново обаждане и трето в Железница.

Преди това се беше се заинтересовал и научил, че Боби Баръмов е направил поръчка за сплашването на Наталия. Камен първоначално беше ударил на камък, но като използва един свой съученик, известен с това, че има връзки с подземния свят, успя да получи информация за връзка с евентуалните изпълнители.

Така се стигна до днешния му излет.

Чака доста време зад тепавицата. Имаше чувството, че го бяха пратили нощно време на гробищата.

Докато чакаше, опита да се разсейва. Замисли се отново за Иван Милев. За впечатленията от изложеното, от репродукциите, музеите и от дебата. Всичко това можеше да се дефинира като митология. Замисли се за обсебеността на Тодор Петър.

Болеше го толкова за страната, колкото осъзнаваше безсилието си. Все пак понякога се опитваше да внуши на студентите си, че, преди да кажеш: „Не знам защо съм се родил в тая скапана държава.“, трябва да се запиташ: „Какво бих могъл да направя?“, за да не питаш така пагубно. Беше убеден, че Наталия може да го спаси от отчаянието, налегнало го след развода.

Най-сетне отнякъде се появи някакъв млад мъж с ватенка, приближи и кимна.

Срещна мутрите — всъщност не приличаха на мутри — в една на пръв поглед необитаема барака. В сумрака, който идваше от някакъв прашен прозорец, им предаде парите с цялата условност, с целия страх и с цялата абсурдност да стигне дотук.

— Каква беше поръчката? — попита накрая.

— Чупене на крака.

— Егати сплашването! — успя да промълви само. — Нали мога да разчитам, че с това сме уредили всичко?

— Разчитай, мой човек — каза безцеремонно този, който повече приличаше на студент. — Естествено, че ни е по-изгодно да получим парите за нищо.

— В допълнение — каза другият, който, ако го срещнеше някъде по улицата, би го приел за търговец от пазара Красно село — вашият човек хич не ни се харесва.