Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (25)

25

Зимата в България закъсня. Далеч от семейството си, зает да ухажва Наталия, но и дразнещ се, че тя даваше аванси не само на него, Камен се виждаше понякога с Михаела, която му предложи да отидат за няколко дни до Жеравна. Тодор Петър я бил запалил.

Тръгнаха в един студен и дъждовен ден. Привечер се озоваха в селцето-резерват. Михаела някак си беше друга, но на въпроса му отначало не отговори защо. Всъщност връзката им беше заради проблеми с мъжа й, с когото нещата най-вероятно се бяха влошили. Беше мълчалива и затворена. Камен наблюдаваше красивите й черти, финия нос с малкото разширение по средата, гладката кожа и не се безпокоеше от затвореността й. Тази сутрин в съзнанието му беше останало само чувството, че им беше много приятно. Разговаряйки, бяха се докоснали до душите си и с душите си.

Беше й направил забележка, че говори на „-ме“, въпреки че вече в България всички говореха така. Неговата забележка обаче не беше успяла да отрови приятното чувство, което беше ескалирало обратнопропорционално на намаляването на виното в особените на пипане матови бутилки. После се бяха любили. Наистина като двама удавника, без мисъл за вяра в някакво съвместно бъдеще. Въпреки че прегръщаше прекрасните й рамене, той чувстваше, че и двамата бяха непресторено самотни.