Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканирал
- Венцеслав Новхристов (2019)
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2020)
Издание:
Автор: Венцеслав Новхристов
Заглавие: Папо и неговата к(о/а)мпания
Издание: първо
Издател: „Светлана Янчева — Изида“ ЕООД
Град на издателя: София (не е указан)
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: българска
Редактор: Кина Стойчева
Художник: Стойчо Никифоров
Коректор: Теменуга Пенчева
ISBN: 987-619-704-024-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11863
История
- — Добавяне
51
На сутринта, докато Тодор Петър приготвяше събраните от предния ден рапани, Ана се появи в общата кухня.
— Какво правиш?
— Чистя рапани и зеленчуци. Ще правя гювеч с бамя. За ордьовър — рапани.
— Рапани?
— Да. Не си ли опитвала?
— Не.
— Рапаните ядат мидите и затова, тъй като мидите прочистват морето, притежават ензим, който разгражда тежките метали. Четох, че 200 грама рапани на година са достатъчни, за да се прочисти човешкият организъм — не можа да издържи и сам се разсмя, толкова сериозно го обясняваше.
— Аха. Аз не ям рапани. А може ли гювеч без бамя, защото трудно се намира?
— Не.
— Разбирам. Принципи!
— Така понякога човек минава през кръстопътя…
— Странно чувство за хумор имаш.
— Разбрах, че си се интересувала от платформата.
— Да. И аз не понасям тези, които стоят и наблюдават безучастни агонията. Чу ли за онзи гимназист, който казал в час, че ако Левски бил жив днес, щял сам да се обеси.
— Да, младите съзрявате — каза Тодор Петър. — Заслужава си поне заради вкуса на доматите да си готов да направиш нещо.
Ана се засмя.
— Защо не идвате с нас вечер? — попита Тодор Петър.
— Владо така иска.
— А ти?
— Аз, аз бих искала тъкмо теб да те питам за някои неща. Бих искала да… Проектът ти в Интернет… С колеги правим нещо като работилница или фабрика за идеи и доброволчество.
— Имам и един позив по темата, който най-добре се обяснява на чашка — се засмя той.
— Какъв позив?
— Не всеки може да чете по форумите.
— То и там не е завършено.
— Достатъчна е само дързостта на задачата.
— Да, така е. Добър ентусиазъм.
— Много са ги лъгали, но никога не са били призовавани техните сили и участие. Пак да питам: защо не идвате с нас вечер?
— Владо така иска.
— Той не може да ти откаже.
— Владо има нужда да бъде бранен.
— Колко странни представи имате за мъжете…
Замълчаха.
— Мога ли да ти помогна за гювеча? — каза след малко Ана. — Мога да обеля картофите.
— Добре — каза той и й посочи белачката.
Тодор Петър отвори хладилника. Видя една едва начената бутилка шампанско, най-вероятно на Наталия, и я извади.
— Да пием по глътка шампанско, докато работим. Той взе две чаши за уиски от сушилнята и ги напълни. Подаде й едната.
— Не пия, особено пък сутрин — каза, но взе чашата. — А не мога ли да ти помогна по платформата?
— Не, нямам нужда от помощ, тъй като ми е ясно, че няма да мога да направя нищо. Повече имам нужда млади и красиви жени като теб да ми харесват начинанията — се засмя той.
— Аз ги харесвам…
— Така ли? Не ме ли заблуждаваш? Не виждаш ли, че не ме бива да мисля и говоря за друго?
— Съвършенството има различни форми… Ти имаш син. Запознах се с него, много е мил…
Изгледа го продължително. Светлината падна в пъстрите й очи.
— Всъщност не си ли малко голям да кокетничиш така?
— Не си мисли, че съм новак в тази работа — каза без да се усмихва той.
— Имам чувството, че и това е вярно — каза тя и отпи глътка от чашата си, като го гледаше втренчено и сериозно. — Но и това ми харесва.
Той се запита как ли би изглеждала, ако си спуснеше кестенявите коси.