Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (30)

30

— Искам да те запозная с една приятелка. Дължа ти го. И за да не си самотен. Поводът е, че тя ще търси добро жилище за твоя доктор Тошков от Германия — каза Наталия, която го беше поканила да я посети. — Но те предупреждавам. В нея има нещо отпуснато и мъртво. Влюбена е безнадеждно.

— Сигурно ме предизвикваш.

— Хайде, най-малкото ти си неотразим… Пък и трябва да ти върна жеста.

— Всъщност какво очакваш?

Изгледа го развеселена.

— Нищо не очаквам. Приеми, че експериментирам.

На входната врата се позвъни.

— Това е Сия — рече Наталия.

— Защо не я запознаеш и с Камен и Иво?

— Защото още не съм избрала — се изсмя кокетно.

Отвори.

Тодор Петър преглътна, когато видя опънатия панталон, стройното и деликатно тяло, двете полукълба, изопнали високо финия пуловер. Едва откъсна очи и ги насочи към лицето. Видя двете безжизнени, но все пак плахи очи. Изведнъж в съзнанието му изплува мисълта — колкото щеше да стане по-лошо, толкова щеше да му е по-добре. И се сети как с един приятел преди години гониха с кола влак, за да се качат на следващата гара и за да спестят по 50 стотинки. А после седнаха във вагон-ресторанта и прахосаха всичките си пари.

Ръкуваха се.

— Сия работи с Боби Баръмов, бившия ти приятел и мъжа на вашата Михаела.

— Трябваше да уточниш — „горката“ — рече иронично Сия.

— Защо „горката“?

— Не е трудно да се предположи…

Заговориха. Сия моментално регистрира, че Тодор Петър я харесва. Беше опустошена от безнадеждната си любов, но не беше сигурна дали не се нуждае от някого. Бързо минаха на ти.

— Предварително съм готова и в мига, когато получа разрешение за строеж, започвам. Всъщност винаги малко се страхувам от всички мъже, с които работя…

— Накрая нали печелиш? — рече Наталия. — Много ти е хубаво червилото. Откъде го купуваш?

Двете се засмяха и започнаха да спорят кога е можело да се направят повече пари и дали Наталия беше постъпила правилно, когато през времето, когато е можело да се правят много пари, е заминала за Испания.

— Виж какво — каза Сия. — Висяла съм по митингите, но още в началото на прехода правех пари.

Наталия и Сия се загледаха право в очите. Гледаха се втренчено около минута, като че него го нямаше.

— Ако проектът е блестящ, не мога да се откажа току-така — рече Сия и обърна в миг очи към Тодор Петър.

Думите й му се сториха като намек, че самият той е проект, който не си заслужава.

— Кога ще ме запознаеш с новите си приятели? — обърна се Сия към Наталия. — Имам един парцел, готов за строеж.

— Аз пък имам един човек от Германия, който се интересува тъкмо от това — понечи да се включи Тодор Петър.

По-късно Тодор Петър се чу да казва:

— Добре, а ти обичаш ли планината? Кога беше на Витоша за последен път?

— Аз? Интересуват ме други неща.

— Все пак те каня да те изведа някоя неделя. Няма да съжаляваш.

— Ти по-добре си пий виното. Не си във форма — скастри го Наталия.

Едва сега Тодор Петър разбра, че Наталия е купувала стари магазини, ремонтирала ги и ги е продавала. Мина му през ум, че всичко това го беше виждал някъде. Знаеше и продължението, но нарочно прекъсна мисълта си по средата.

По-късно Тодор Петър изпрати Сия до спортната й кола, паркирана пред къщата на Наталия. Проследи как след резкия и устремен старт стоповете на колата изчезнаха зад ъгъла. Посуети се под ясените на тротоара. Съблазнен от мисълта да я вкара в леглото си, започна да разсъждава върху възможните начини това да стане, предвкусвайки удоволствието от възможен роман.

— Защо се беше облякъл така? — попита Наталия, когато той се върна.

Тодор Петър нарочно не беше си сменил ежедневното облекло с развеселяващата мисъл, че това няма да го направи по-ценен.

— Не мога да скрия, че не съм атрактивен.

— Атрактивен! На става дума за атрактивност, а за това доколко сте решителни вие като мъже. И двамата ти приятели също не могат да приключат с жените си.

— Нали са разведени? Какво искаш?

— Тъкмо това ме тревожи… Впрочем Михаела ми каза, че сте били заедно на морето.

— Какво общо има Михаела? Какво пък се сети за нея? Нали са разделени с Боби Баръмов.

— Знаеш ли, че тогава Михаела е била любовница на Камен?