Кристина Дод
Съблазън (35)

Трийсет и пет

Полицейски началник Кътър бе уверил Хестия и Калиста — пред телевизионните камери, — че подписването на документите за освобождаване ще отнеме два часа, че той ще направи всичко по силите си, за да се увери, че те ще бъдат оправдани по всички обвинения и им предостави луксозна лимузина, за която плати лично.

Хората около съда нададоха радостни възгласи, когато лимузината бавно потегли от тротоара и тълпата се сгъсти, докато шофьорът с мъка ги изтласкваше към улицата, за да избегне най-отчаяните гуляйджии по време на Марди Гра. Туристите и местните се тълпяха около колата, надавайки одобрителни викове към лелите.

Неса седеше на задната седалка между тях и когато те смъкнаха стъклата и показаха глави навън, махайки с ръце, Неса срещна тъмните очи на шофьора в огледалото за обратно виждане.

Беше едър, тъмнокож, облечен в униформено сако и папийонка, и усмивката му проблесна, когато произнесе:

— Казвам ви, мадам, това е като да возиш пенсионер на разходка с лимузина.

— А аз съм придружителка на пенсионера. — Но Неса не можеше да спре да се усмихва радостно. Тя нямаше да забрави, докато е жива, изражението върху лицето на Мак Макнот, когато Рав нахълта с новината и съдебната зала избухна в аплодисменти и радостни викове. — Видяхте ли изражението му?

— Имаш предвид съдията ли? — Леля Калиста кимна. — Да, беше абсолютно изненадан, и кой да знае, че отменянето на гаранцията изисква толкова подробности?

Неса не я беше грижа чак толкова за изражението на съдията. Споменът за студеното раздразнение на Джеремая бе този, който бе скътала до сърцето си и на който се наслаждаваше всеки път, когато сцената се разиграеше в съзнанието й: изумлението му, объркването и изсъсканата полугласно ругатня.

Мижитурката му с мижитурка, беше се радвал, искаше да я държи във властта си.

Леля Калиста прибра главата си в купето, в ръцете й блестяха пурпурночервени, златни и зелени камъчета.

— Погледни! Безплатна добавка! — Докато провесваше мънистата около шията на Неса, тя улови погледа на племенницата си. — Chere, добре ли си? Изглеждаш толкова свирепа!

— Наслаждавам се на себе си. — Неса се усмихна широко, разкривайки всичките си зъби.

Хестия отново провря главата си през прозореца навън. От косата й се посипаха конфети и тя вдигна две червени пластмасови чаши в ръце.

— Този продавач ми даде коктейлите безплатно. — Тя ги подаде на Неса и на Калиста, после се подаде отново. Около колата се тълпяха още хора и тя се облегна назад с доволна въздишка. — Обичам Ню Орлиънс. Няма друг такъв град.

— И аз го обичам. — Неса се усмихна, когато над колата заваляха сърцераздирателни бележчици. Вчера сутринта беше готова да напусне дома си и да последва онзи мъж във Филаделфия. Никога не беше живяла на север. Това щеше да е един напълно нов свят, но точно тези няколко мига бе чакала вечно. По-късно щеше да започне да се чувства клаустрофобично в дома си…

Погледът й се отмести към пралелите й.

Но ако заминеше, кой знае докъде щяха да стигнат Хестия и Калиста?

Не че като беше тук се бе досетила какви ги вършат.

И все пак в онзи единствен, ярък миг сякаш целият свят се бе разтворил пред нея и тя щеше да го сподели с мъж, когото обожава, харесва и обича. Което правеше самотата днес още по-горчива…

Хестия попита:

— Може ли да минем покрай къщата на онази кучка Линда Бланк, така че тя да ни види?

— Лельо Хестия! — Неса беше ужасена от речника й. Очевидно голямото количество алкохол в коктейлите беше развързало езика на възрастната жена. И я беше успокоило, също така.

— Ами че тя си е кучка — повтори намръщено Хестия. — Казала на Бетси Макбрайън, която споделила пред Тереза Харпър, която пък го прошушна на мен, че през цялото време била сигурна, че сме виновни.

— Вие бяхте виновни — каза Неса.

Калиста реши да защити сестра си:

— Да, но се предполага, че приятелите ни не бива да говорят такива неща!

— И не бива да използват думата „престъпнички“ по отношение на нас!

Лелите имаха право. Но Неса не се сдържа и каза:

— Началник Кътър е наел лимузината за един час. Отне толкова време, докато минем през тълпата, а не бива да злоупотребяваме с щедростта му.

Лицата на лелите й увехнаха.

Все пак не й беше приятно да вижда как щастието им угасва.

— Преминахте през изпитание, така че аз ще платя времето над този един час. — Още не им беше казала за новопридобитото им състояние. Реши, че Пати заслужава тази привилегия.

Така че шофьорът влезе в квартал „Градините“ и мина покрай къщата, където живееше онази кучка Линда. Съседите зяпаха. Децата тичаха покрай колата.

— Виж, виж, ето я Линда! — Хестия посочи една жена на средна възраст с увиснала сламена шапка и градински ръкавици, която държеше лопата.

— Работи в двора си. Мили боже, изглежда потна, мръсна, направо ужасно — изграчи Калиста.

Изненадана, както и останалите й съседи, Линда се вторачи в лимузината и когато позна лелите, вдигна брадичка и се обърна с гръб.

Лелите държаха главите си гордо изправени и махаха с ръце като че ли английската кралица ги беше тренирала.

После, когато се насочиха към Дома Дал, достойнството им се сгромоляса и те се закискаха като момичета:

— Беше толкова забавно! — каза Хестия.

— Може ли да минем по нашата улица, да завием и да се върнем отново, преди да спрем пред нашата къща? — примоли се Калиста на шофьора.

— Да, мадам, ще бъда доволен да направя това за Мънистените бандити — каза той.

— Не чухте ли? — изчурулика Калиста. — Онзи мил човек, началник Кътър, отмени всички обвинения в кражба.

— Да, мадам, чух го. — Шофьорът се ухили.

Нямаше ни един човек в Ню Орлиънс, който да не вярваше, че момичетата Дал са Мънистените бандити и въпреки това да ги одобрява с цялото си сърце.

Добре де, с изключение на Линда Бланк.

И Мак Макнот.

Стигнаха до края на улицата. Направиха завой и се върнаха обратно до Дома Дал.

Хестия каза:

— Чувам сирени.

— Сериозно? Аз не чувам нищо такова. — Калиста отново провря главата си през прозореца навън.

— Имаш нужда от слухов апарат — напомни й Хестия. — Само че си прекалено суетна, за да си вземеш.

— Нищо ми няма на слуха, просто не… а, чувам ги вече.

Сирените се приближаваха.

Лелите размениха погледи.

— Да не са си променили мнението? — зачуди се Калиста.

— Не, не са. Можете да сте сигурни, че началник Кътър не може да си позволи такъв вид негативна публичност — увери ги Неса. Но вътрешно прокле фалшивите крадци, че разбутват страховете на лелите й, прокле Мак Макнот, който беше в основата на всичките им беди.

Докато пътуваха обратно към къщата, покрай тях минаха три полицейски коли и спряха до бордюра на тротоара към тяхната алея. От колите излязоха полицаи. Неса позна Сантино Лерой и своята най-добра приятелка, Джорджия, когато тръгнаха към къщата с извадени пистолети.

— Наистина са си променили мнението — изграчи отново Хестия.

— Не, мадам — обади се шофьорът. — Те знаят къде сте. Търсят другиго.

— Лошият човек? В нашата къща? Може би някой от истинските крадци? — Калиста протегна шия, после се облегна назад с ръка на устата. — Мади!

— Какво? — Хестия хвана Калиста за китката. — Не мислиш, че някой би наранил Мади, нали?

Тримата полицаи се разпръснаха. Останалите трима тръгнаха към предната веранда.

От околните къщи наизлязоха съседи, блокирайки гледката.

— Спрете да сляза — изкомандва Неса.

Шофьорът спря.

Тя изскочи и хукна по улицата.

— Какво става? — извика тя към Джорджия.

— Мис Мади ни се обади и каза, че един от фалшивите крадци се укрива във вашата къща — провикна се в отговор Джорджия. — Този път, когато ти кажа да стоиш настрана, Неса, стой наистина настрана. Това е опасно.

— Ще ти покажа какво е опасно. Лелите ми ще станат опасни, ако позволиш на някого да простреля мис Мади! — предупреди я Неса.

— Джорджия кимна мрачно и се подготви да обиколи къщата, когато входната врата се отвори с трясък и един мъж, облечен в бална рокля, украсена с пера, излезе отвън, залитайки. Изглеждаше като дундест, размъкнат Джинджър Роджърс, докато се опитваше да се измъкне от хватката на мис Мади, която го следваше.

Един полицай се прехвърли на верандата отстрани; Джорджия се прехвърли от другата. Те насочиха пистолетите си и извикаха:

— Стой!

Пред къщата спря още една кола с изскърцване на гумите. Началник Кътър излезе от нея и изтича по моравата.

Мис Мади размаха бастуна си и го стовари върху широкия задник на Джинджър.

— Никога — тряс — не съм виждала такива като теб — тряс — да се обличат по такъв начин. Какво си мислиш — тряс — че ще каже майка ти — тряс — когато разбере, че си се забъркал в това?

Полицаите продължаваха да стоят с насочени оръжия към заподозрения, но гледаха да са по-далеч от бастуна на Мади.

Странният мъж закачи тока на обувката си в един процеп между разхлабените дъски и се просна с пълна сила, карайки верандата да се разтресе.

Неса видя измъченото му лице с размазан грим и нелепо къса коса.

— Скийтър?

Скийтър, едрият, мълчалив, омитащ закуската си бас китарист Скийтър е бил… бил е един от Мънистените бандити?

Началник Кътър застана до нея.

— Познаваш ли го?

— Разбира се. — Тя изкачи стъпалата.

Кътър извади оръжието си и я последва.

Мис Мади стоеше над Скийтър, притиснала гумения връх на бастуна си към гърдите му.

— Кажи ми истината, момче. Онзи отвратителен саксофонист ли ти каза да направиш това, а?

Разбира се. Неса сглоби парченцата на пъзела.

— Райън Райт? Онзи мръсник ли те въвлече в това?

Скийтър се сви пред двете жени и се дръпна назад.

— Да, мадам. Искаше да ограбва банки като Мънистените бандити. Каза, че ще е лесно, ако се престорим на тях, живеем тук, и използваме техните дрехи, складирани на тавана.

— Откраднали сте дрехите на госпожица Калиста и госпожица Хестия? — За Мади очевидно това бе най-големият грях.

— Идеята изглеждаше добра. Планирахме я внимателно и вчера наистина мина добре. Взехме много пари и никой не пострада зле. Но днес… — Едрият мъж започна да се задъхва.

Неса и Джорджия размениха погледи.

— Нямахме намерение днес да го правим отново — изскимтя Скийтър, — но Райън каза, че е минало добре и трябва да повторим. Заради това, че има зъб на онзи задник, собственика на банките. Само че не взе предвид това, че сега персоналът ще е друг. И че там ще е някой си Гейбриъл, който е довел един от хората си. Точно този човек простреля Райън, Райън падна назад, но се блъсна в стъклото и то се разлетя навсякъде.

Жените спряха.

— Имаше ли ранени? — попита Неса.

Скийтър се подпря на парапета на верандата.

— Навсякъде се виждаше кръв. В рамото на една жена се заби парче стъкло. Имаше и един мъж, цялото му лице беше окървавено.

Неса вдигна вежди и погледна Джорджия.

— Никой не е ранен сериозно, но мнозина са с леки контузии. — Джорджия поклати глава.

Скийтър продължи:

— Хората пищяха и Райън изтича на улицата. Когато излязох, него го нямаше.

— Знаете ли къде е? — попита началник Кътър.

— Не! Остави ме там и се покри. — Скийтър прехапа долната си устна, чувствайки се грубо използван.

— Къде са парите от първия обир? — Погледът на полицейския началник се плъзна по Скийтър. — Предполагам, че не сте ги изхарчили за дрехи.

— Всичките са в долното чекмедже на Деби Войтила под колекцията й от вибратори — отвърна Скийтър. — Предположихме, че мис Мади няма да си даде труд да чисти там.

— Това е истина — поклати Мади глава. — По принцип стоя далеч от частните им дела.

Джорджия вдигна ръка.

— Ще отида да проверя. Не е приятна работа, но някой трябва да я свърши. — Тя влезе в къщата.

— Скийтър, какво си си мислил, вярвайки на Райън? — попита Неса.

— Тъй ти се пада — посочи към него Мади с бастун.

— Предполагам. — Скийтър наведе глава. — Когато излязох на улицата, никой не ми обърна внимание, така че хванах едно такси и дойдох тук, но после мис Мади ме проследи и веднага се досети какво съм направил.

Мади размаха ръка към премяната му.

— Още не съм изкуфяла.

Хестия и Калиста се опитваха да минат през тълпата.

— Когато мис Мади те видя, какво ти стори? — Сякаш Неса не знаеше, сякаш не беше израснала в този дом.

— Изгледа ме многозначително и ми каза да седна и да не мърдам. — Зъбите на Скийтър затракаха, когато си спомни. — Подчиних се, а тя се обади в полицията, после я помолих за чаша вода и когато тя отиде да ми донесе, се опитах да се измъкна, но тя ме удари с бастуна си. — Той разтърка задника си.

— Добре. — Началник Кътър направи знак на подчинените си. — Арестувайте го. Прочетете му правата. Отведете го оттук и пуснете бюлетин за Райън Райт. — Той се обърна към Калиста и Хестия: — Можете ли да дадете описание? Разполагате ли тук с някаква негова снимка?

— Снимка нямаме, но определено мога да кажа как изглежда — каза Хестия.

— За да изразим признателността си, позволете ни да почерпим хората ви с чаша студен чай, преди да се върнат към работата си — обади се Калиста.

— Госпожице Хестия, госпожице Калиста, може ли да отложим тази покана за по-късно? — Началник Кътър говореше срещу камерите, които се бяха събрали под верандата. — Вече е ясно, че тези двама мъже са извършили всички обири и че те са Мънистените бандити, затова Нюорлиънското полицейско управление ще направи всичко по силите си, за да залови и накаже другия престъпник. — Той докосна с ръка ръба на шапката си, обърнат към Неса и лелите й. — А сега ме извинете, чака ни работа.