Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Зестрогонец (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thigh High, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране
bridget
Разпознаване и корекция
Regi (2020)

Издание:

Автор: Кристина Дод

Заглавие: Съблазън

Преводач: Диана Райкова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-9625-87-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9589

История

  1. — Добавяне

Деветнайсет

За първи път Неса повярва, наистина повярва на историята на Джеремая, че е бил компаньон. Защото точно сега самата тя би му платила да спи с нея. Беше гледала филми, беше чела книги, но нищо в живота й до този момент не беше се доближавало толкова много до фантазията. Дори начинът, по който я докосваше, толкова интимно, обещаваше, че сексът с него ще е всичко, което някога си е представяла.

И когато той пъхна единия си пръст под ластика на бикините й и леко, съвсем леко докосна клитора й, тя усети как я завладява екстаз. С широко отворени очи и съсредоточила всички сетива върху удоволствието си, простена. Тихо, но достатъчно ясно, за да се чуе сама, и да знае, че и той я е чул.

Нямаше преструвки. Не и сега.

Широкият му гръден кош се повдигна при дългото поемане на въздух. Той се усмихна, тъмно, доволно повдигане на крайчетата на устните. И като хвана тънкото ластиче на бикините й с две ръце, ги разкъса.

Неса ахна, изумена от загатнатото насилие.

Беше сама с него. Съвсем сама. Никой не знаеше, че са тук. Освен това едва го познаваше, този мъж с преживяло много лице, този мъж, който не обръщаше внимание дори на изстрел.

Имаше ли тя някакъв избор?

Би ли я наранил, ако откаже?

Би ли я наранил, ако отстъпи?

Той видя предпазливостта й, но типично по мъжки, не я разчете вярно.

— Не се тревожи. Ще ти купя ново бельо. — При тези думи пусна превърнатите на парцали бикини и те се свлякоха около глезените й. — Ще ти купя сто чифта бикини, само заради привилегията да те гледам в тях.

Окей. Може и да не беше специалист в куртоазните разговори, но знаеше кога да каже правилното нещо.

Като хвана подгъва на полата й от двете страни, той я надигна до кръста й, като в същото време я притисна към вратата. Погледна голите й бедра, обутите й в червени обувки стъпала, чатала, където малките косъмчета едва я покриваха. Усмихна се отново с онази тъмна усмивка и се отпусна на колене.

— Какво… — Той продължаваше да я държи подпряна на вратата, но тя се опита да се дръпне.

Той използва тялото си, за да раздалечи краката й и я докосна с устни… толкова лека целувка, че едва я усети, но въпреки всичко я разтърси тръпка.

Хващайки косата му с две ръце, тя вдигна лицето му към своето.

— Никога не съм позволявала на никого да ми прави това.

— Никога?

— Никога. — Оралният секс беше нещо прекалено интимно. И я оставяше прекалено уязвима.

— Тогава е добре, че не съм искал разрешение.

Тя стисна още по-здраво косата му, борейки се да задържи обърнатото му нагоре лице.

— Нали си спомняш какво съм работил, докато карах колежа? — попита той.

— Да. — Тя не можеше да го контролира и потръпна, когато дъхът му разроши косъмчетата й и облъхна свръхчувствителната й кожа.

— Знам какво правя. Мога да те накарам да свършиш веднага, или пък да те държа на ръба с часове. Мога да те подлудя така от блаженство, че да не можеш да говориш, мога да те накарам да си спомняш всяко докосване, всяко близване, всеки път, когато те захапя със зъби и те чукам с езика си. — Той я целуна отново.

— Не. — Беше я възбудил толкова силно, че веднага стана влажна. Но ако разтвореше крака и го пуснеше да погледне там, да я вкуси там, щеше да се засрами и… — Просто секс — каза тя. — Нека да е просто секс.

— Не, Йонеса. Никога няма да е просто секс. Не и при нас. — Погледна я в очите. — Желая те. Искам да те опитам. Искам да те вдъхна. Искам пръстите си в теб. Искам да допра кожата си до твоята и да станем едно. Искам да пъхна члена си в теб и да те карам да крещиш от удоволствие. Искам да правя любов с теб по всички възможни начини… А после искам да направя всичко отначало.

Пръстите й забравиха да го държат и той се отскубна.

— За мъж, на когото никога не се е налагало да говори, се справяш много добре.

— Ти си причината. Караш ме да мисля поетично. — Главата му се спусна и той я целуна там отново. — Но бих бил пълен негодник, така че по-добре ми разреши да направя това, което правя най-добре. — Целуна я отново. И отново.

Накрая тя осъзна, че иска нейното разрешение. Разрешение… въпреки че продължаваше да я държи притисната към вратата.

Значи беше от този тип мъже — безскрупулен и коварен. А тя беше заключена в трезора с него.

— Окей.

Думата бе по-скоро дихание, но той я чу.

Плъзна език в гънките й, деликатно я разтвори за проучване и въздъхна удовлетворено.

Видът му, клекнал пред нея, я накара да изпита емоция, която би трябвало да се срамува да признае — почувства се така, сякаш той е молител, и идеята, че има власт над него й хареса.

След това той пое клитора й между устните си и смукна леко, притискайки я още повече към стоманената врата.

Да, имаше власт, само че тя не бе нейна.

Той използва зъбите си леко, съвсем леко, и въпреки това всичките й нерви настръхнаха, а когато той го усети, започна да й доставя удоволствие с език и устни.

Очите й се затвориха, когато връхлетя върху нея с цялата изкусност, на която бе способен, и доказа, че не е лъгал — този мъж знаеше как да доведе една жена до ръба на оргазма и да я държи там, докато тя се гърчи отчаяно.

До момента, когато се изправи на краката си, тя бе стояла притисната към вратата часове, години, жадуваща секс, искаща го с лудост, която докосваше душата й и никога нямаше да изчезне напълно. Тя го хвана за реверите и го придърпа към себе си, целуна го яростно, вкусвайки собствения си вкус по устните му и знаейки, че трябва да го има — веднага.

— Разкопчай колана ми. Дръпни ципа на панталоните. — Той извади кондом от задния си джоб. — Нататък зависи от теб.

Изобщо не зависеше от нея. Не й оставаше избор, освен да прави това, което той иска, така че тя да може да получи онова, което тя иска.

Зае се с колана, успя да го разкопчее с негова помощ, после предпазливо дръпна ципа му. Панталоните се свлякоха по краката му и той ги изрита встрани, и сега тя за първи път осъзна защо той искаше тя да поеме инициативата.

Ерекцията, която бе повдигнала боксерките му не приличаше на никоя друга, която бе виждала. Джеремая беше едър мъж, а този…

Той следеше изражението й, всяко потрепване на миглите, всяко потръпване на устните й, когато тя предпазливо дръпна ластика от кръста му и смъкна боксерките надолу.

В сърцето й, което думкаше оглушително, се смесиха очакване и страх. Не мислеше, че ще е толкова лесно… Но той бе използвал цялата си вещина и умение, за да е сигурен, че тя няма да се откаже.

Джеремая разкъса фолиото на кондома и го нахлузи върху члена си, леката му лъскавина я накара да си помисли: „Лубрикант, слава богу“.

Тя сложи ръце на раменете му; те трепереха.

Когато той плъзна длани между двете й бедра, тишината стана тежка и тъмна. Разтвори краката й широко, повдигна я без всякакво видимо усилие, позиционира хълбоците си срещу нейните, а членът му… членът му беше горещ и тъмен на входа към тялото й.

Натисна да влезе.

Тя беше напрегната; затрудняваше проникването, но не можеше да направи нищо. Не беше правила секс от толкова дълго, и никога по този начин: полусъблечена, права, с мъж, когото едва познаваше, на място, скрито от света, обгърната от тишина и толкова възбудена, че й се искаше да крещи.

Въпреки съпротивлението на тялото й той проникна.

Тя сдържа дъха си.

Не беше брутален. Тъкмо напротив. Но беше голям. Прекалено голям.

Тя се опита да се отдръпне, но той я нагласи отново. Повдигна я. Смъкна я. Притисна я отново, спечелвайки още няколко милиметра навътре.

Тя простена. Усети, че я изпълни, разтегна я. Това беше прекалено много.

Джеремая я гледаше, зелените му очи бяха толкова пронизващи, осветени от светлината на изобретателния му ум и ненаситното му желание.

Не би могла да избегне нашествието му нито с ума, нито с тялото си.

Поклати глава, отказвайки му, и това го накара да тласне навътре силно. За пръв път го правеше агресивно. Дръпна се назад и отново тласна.

— Не — прошепна тя.

— Да. — Тласъците последваха един след друг, пенисът му се триеше във вътрешността й, хватката му беше здрава и контролираща.

Тя получи оргазъм. Не знаеше как или защо, но усети конвулсии, които я накараха да използва краката и ръцете си, за да го придърпа по-близо, да го приеме в себе си. Може би болеше, но тя не забеляза заради тъмния екстаз, който я бе завладял. Беше толкова дълго… И никога досега не й се бе случвало по този начин. Джеремая със своята настоятелност, опитност и размер я беше довел до такъв оргазъм, който удари като светкавица, продължаваше и продължаваше, нарастваше и стихваше, нарастваше отново, докато тя се предаде напълно и изкрещя от удоволствие.

В този миг движенията му станаха ритмични, което подсказа, че е достигнал кулминацията.

Заби нокти в раменете му.

Той отново я прикова към вратата.

Това беше секс в най-чистия си и примитивен вид. Ярост и триумф, градушка и горещина, гръм, а накрая… тишина.

Когато отмина, те бяха разбити, задъхани, изтощени.

Той внимателно се измъкна от нея. Остави крака й да се плъзне по пода и я вдигна, докато успее да запази равновесие.

— Нараних ли те? — попита той.

— Да. — Цялото тяло я болеше. — Но няма значение.

— Добре. Защото ти също ме беляза. И сега знаем какво се случва, когато се докоснем. — Той прокара пръсти през косата й и повдигна лицето й към своето. — Никой от нас вече няма да е същият. — За първи път, откакто вратата се беше затворила, я целуна бавно.

И все пак сякаш не осъзнаваше какво са направили; възбуждаше я, караше я отново да се задъха, сякаш бяха двама тийнейджъри, които не могат да се наситят.

Той внезапно прекъсна целувката. Огледа се.

— Стой тук. — Отиде до рафтовете, където бяха обвитите в бандероли банкноти и ги помете с един замах.

Тя се изправи, всичките й инстинкти на банков чиновник застанаха нащрек.

— Какво правиш?

Една по една той взе пачките, освободи ги от бандеролите и разхвърля банкнотите по пода. Банкноти от по един, десет, двайсет, петдесет, сто долара…

Тя изтича към него, хвана го за ръката.

— Не можеш да правиш това.

— Само гледай. — Банкнотите се сипеха в купчини, плъзгаха се надолу. Когато направи кръг, широк почти метър и половина, той се обърна към нея с порочен блясък в очите. — Кой друг мъж може да ти даде цяло състояние, за да влезе в леглото ти?

Тя се засмя. Не можа да се сдържи. Беше толкова абсурдно.

— Не е твое, за да го раздаваш, но… — Изведнъж й просветна.

Беше още разтърсена от първата им интимност, а той… той беше готов за повече. Протегна ръка да го възпре.

— Трябва да поговорим.